Решение № 10062 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2017 г.

Решение № 10062 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на С. В. С. против решение № 444 от 20.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10975/2016 г. по описа на Административен съд С. - град/АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което съдът да установи дискриминация. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Хюлет -П. Г. Д. Б. С."/Х. П./ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на С. В. С. против решение № 374/03.10.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, с което е установено, че ""Хюлет -П. Г. Д. Б. С. не извършват неравно третиране и "дискриминация", по чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по отношение на Спасов свързано с изплащане на основното му трудово възнаграждение "специалист връзки с клиенти" и за дискриминация при упражняване правото на труд чрез препятстване на кариерното му развитие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на обжалваното решение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът е съобразил, че С. С. е сезирал КЗД с твърдения, че в продължение над пет години е получавал за равностоен труд по ниско възнаграждение от други служители на "Хюлет -П. Г. Д. Б. С."ЕООД, както и, че спъвано кариерното му развитие. С решение № 189/04.06.2014 г. КЗД е установила, че с даване на по-ниско възнаграждение на Спасов, за периода 2010 -2012 г. в сравнение с други служители на длъжността "специалист обслужване клиенти Агент I"- дружеството работодател е нарушило разпоредбата осигуряваща равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, предписвайки на "Хюлет -П. Г. Д. Б. С."-ЕООД- на основание чл. 47, т. 1 и т. 4 ЗЗДискр. -занапред да изравни индивидуалното трудово възнаграждение на служителите на дружеството, заемащи една и съща длъжност, при еднакви условия на труд. С решение № 4109/15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6097/2014г- на АССГ- жалбата на "Хюлет -П. Г. Д. Б. С." срещу соченото решение на КЗД е отхвърлена като неоснователна, като преписката е върната на комисията за произнасяне с решение по цялото оспорване на Спасов/ жалба с вх. № 44-00-1955/17.05.2012 г./, за осъществена дискриминация от дружеството работодател - при изплащане на основното му трудово възнаграждение в периода 17.05.2009 г. до м. февруари 2010 г., когато е заемал длъжността "специалист връзки с клиенти" и за дискриминация при упражняване правото на труд чрез възпрепятстване на кариерното му развитие. С решение № 3552/29.03.2016 г. постановено по адм. дело № 10348/2015 г. - Върховния административен съд- отменил решение № 4109/15.06.2015 г. по адм. дело № 6097/2014 г. на АССГ, в частта, с които е отхвърлена жалбата на Х. П., срещу решение № 189/04.06.2014 г. на КЗД постановил решение по същество, с което отменил решение № 189/04.06.2014 г. по преписка № 129/2012 г. на комисията за защита от дискриминация в частите, с които е установено нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и е предписано на основание чл. 47, т. 1 и т. 4 от Закона за защита от дискриминация на Х. П., изравняване на основното трудово възнаграждение на служители, заемащи една и съща длъжност. Решението на АССГ в останалата част е оставено в сила. При новото произнасяне административния орган е задължен да се съобрази с дадените указания на ВАС, а не тези съдържащи се в мотивите на АССГ. С оспореното решение № 374/03.10.2016 г. Комисията за защита от дискриминация, установява, че "Хюлет -Пакард" не извършва неравно третиране и "дискриминация", по чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по отношение на Спасов свързано с изплащане на основното му трудово възнаграждение "специалист връзки с клиенти" и за дискриминация при упражняване правото на труд чрез препятстване на кариерното му развитие. Законосъобразен е изводът на АССГ изразен в оспореното с касационната жалба решение, че по делото не е установено неравно третиране на жалбоподателя по чл. 14 ЗЗД . От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че С. С. е изпълнявал трудовите си задължения, обслужвайки един единствен клиент, с изпълнение на около 20-30 % от възлаганите му задължения. Установено е също така, че Спасов е отказвал участие в изискуемите за длъжността обучения; отказвал директна комуникация с клиентите, предпочитайки електронната форма. Базовата, основна заплата на Спасов е равна на основните заплати на другите служители заемащи длъжността "специалист връзки с клиенти". За вторият признак също е направен извод, че не е налице дискриминация и неравно третиране. От събраните по делото доказателства - съдът извежда правилният извод, че кариерното развитие на служителите в "Х. П." е подробно и детайлно уредено в Правилника за вътрешния трудов ред на компанията, като е застъпено поетапното израстване. Спасов е кандидатствал многократно, но не за близки до квалификацията и уменията му йерархични позиции, а за значително по- високи. Възражението на жалбоподателя е че и административният орган и съда са се съобразили с указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, които са неправилни и незаконосъобразни. Съгласно чл. 224 АПК- Указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Ето защо правилно административния орган и АССГ са се съобразили с тези указания, правейки самостоятелен анализ и извеждайки правни изводи въз основа на събраният доказателствен материал. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че доказателствата са преценявани превратно. Изводите на съда са базирани на цялостен анализ, поотделно и в съвкупност на доказателствения материал, включително и събраните гласни доказателства - несъмнено сочещи, че Спасов не е третиран различно нито в кариерното му развитие, нито при формиране на трудовото му възнаграждение. Основният размер на последното, през разглежданият период от време, е еднакъв за всички лица заемащи длъжността "специалист връзки с клиенти", като с оглед разликата в количеството и качеството на престирания от Спасов труд спрямо колегите си- е налице различие в допълнителните възнаграждения, което правилно е прието, че не е дискриминационно, доколкото не е налице еднакъв, равностоен труд - за да бъде еднакво заплащан. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да се осъди С. С. да заплати на Комисията за защита от дискриминация и на "Х. П. " суми по 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, . По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,