Решение № 9503 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13829/2018 г.

Решение № 9503 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13829/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Анев и К. Граматиков против решение № 1013 от 8.05.2018 г., постановено по адм. д. № 585/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Пловдив, в писмено становище, счита касационната жалба за основателна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – "Интер Трейд-Ей Енд Ди" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Артемис имоти" ООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – В. Анев, в писмено становище, счита касационната жалба за основателна. Ответникът - "Аспект архитекти" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив обявява нищожността на заповед № ОА-1209/24.07.1992 г. на арх. Маринов - зам. -кмет и главен архитект на община Пловдив, с която е одобрено изменение на ЗРП (в регулационната част) между парцели: I-Дом на книгата и II- 1485 от кв. 20 (стар), 48 (нов) по плана на Централна градска част – Пловдив, по сини линии, щрихи и зачертавания съобразно приложената към заповедта скица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като не е налице делегиране на правомощия на зам. -кмета или на главния архитект на община Пловдив, както и съгласие на министъра на териториалното развитие и строителството, съгласно чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.); , действащ към момента на издаване на обжалвания акт. Обжалваното решение е допустимо. Доводът на касаторите, че "Интер Трейд-Ей Енд Ди" ЕООД няма качество на заинтересувана страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ (отм.); , са неоснователни. Правилно съдът приема, че жалбоподателят е заинтересувано лице, поради което същия има правен интерес от оспорване на заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че "Интер Трейд-Ей Енд Ди" ЕООД е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 56784.518.1162 по КККР на гр. Пловдив, ведно със застроената в имота сграда с идентификатор № 56784.518.1162. 1, представляващ ПИ с пл. № 1487, включен в УПИ I-Дом на книгата, кв. 48 по плана на Централна градска част – Пловдив. Съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. по ТД № 1/2013 г. при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, поради което за дружеството е налице правен интерес от оспорването, тъй като съгласно правилото на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ непосредствено засегнати от измененията на подробния устройствен план са имотите, предмет на самия план, която хипотеза в случая е налице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); регламентира компетентност на кметът на общината да издава актове по одобряване на изменение на подробните градоустройствени планове, какъвто е и настоящият казус, поради което именно издателят на акта се явява материално некомпетентен. Оспорената заповед е издадена от арх. Маринов - Зам. -кмет и главен архитект на община Пловдив, а не от кмета на община Пловдив, каквото е изискването на цитираната разпоредба. Неоснователно е възражението на касатора, че арх. Маринов въз основа на трудовия си договор е имал правото по силата на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.); да издаде обжалваната заповед. За да породи правни последици, заповедта трябва да отговаря на условията за делегация по чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.); , т. е освен решение на Общински съвет-Пловдив трябва да има и съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая обосновано е прието, че такова съгласие на министъра към 24.04.1992 г. - датата на издаване на заповедта или преди нея не е издавано, а и с решение № 1309/23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 957/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, оставено в сила с решение № 4291/5.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11371/2016 г. по описа на Върховния административен съд е прогласено за нищожно решение № 13, взето от Общински съвет-Пловдив с протокол № 1/22.01.2004 г., в частта, с която е потвърдена, оспорената в настоящото производство, заповед № ОА-1209/24.07.1992 г., издадена от арх. Маринов- заместник кмет и главен архитект на община Пловдив за одобряване изменение на ЗРП (в частта на регулацията) между парцели І-Дом на книгата и ІІ-1485, кв. 20 (стар) кв. 48 (нов) по плана на Централна градска част Пловдив по сините линии, щрихи и зачертавания на приложена към заповедта скица. Упражненото правомощие на кмета на общината по чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); от зам. -кмета без надлежно делегиране на правомощия прави обжалваната заповед издадена от некомпетентен орган. Именно издаването на заповедта от некомпетентен орган води до прогласяването й за нищожна. Нищожният акт поначало не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Ето защо като обявява нищожността на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като такива, които да ги опровергават не са ангажирани. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. След като констатира, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, което е достатъчно основание за нейната отмяна съдът не е длъжен да изследва останалите предпоставки за законосъобразност на оспорения административен акт. Доводите на касаторите, че прогласяването на нищожността на решение № 13, взето от Общински съвет-Пловдив с протокол № 1/22.01.2004 г., в частта, с която е потвърдена, оспорената в настоящото производство, заповед № ОА-1209/24.07.1992 г., издадена от арх. Маринов- заместник кмет и главен архитект на община Пловдив за одобряване изменение на ЗРП (в частта на регулацията) между парцели І-Дом на книгата и ІІ-1485, кв. 20 (стар) кв. 48 (нов) по плана на Централна градска част Пловдив, е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед, са неоснователни. В решаващите мотиви на постановено по адм. д. № 11371/2016 г. по описа на Върховния административен съд е прието, че от съдържанието на заповедта и посоченото в нея правно основание следва, че с нея е упражнено правомощие на кмета на общината по чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); , което при изпълнение условията на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.); е могло да бъде предоставено на заместник кмет или на главния архитект на общината. В случая, както бе посочено условията на цитираната норма не са изпълнени, което е прието и от общинския съвет, след като процесната заповед е била предмет на потвърждаване от последния. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъдят К. Анев и К. Граматиков да заплатят на "Интер Трейд-Ей Енд Ди" ЕООД сумата 550 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и на "Аспект архитекти" ЕООД сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. На "Артемис имоти" ООД разноски не следва да се присъждат, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е платимо по банков път, като доказателства за заплащането му не са представени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,