Решение № 2610 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2016 г.

Решение № 2610 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт /МП/ "В. З.", чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д., против решение № 1313/15.06.2016 г. по адм. дело № 2879/2015 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "Г. Л." ЕООД, гр. С., редовно призован, не се представлява. От дружеството, чрез пълномощника му - адв. Р., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на "Г. Л." ЕООД, Административен съд - В. е отменил Решение към ЕАД 14ВG002002Н0100683/14.10.2014 г. изх. № 32-149796/03.08.2015 г. на началника на МП"В. З.", потвърдено с Решение № 32-169156/26.08.2015 г. на началника на М.-В., като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изводите са направени въз основа на цялостна преценка на доказателствата, вкл. и заключения на СТЕ на в. л. проф. З.. С оспореното решение на началника на МП"В. З.", потвърдено от Началника на М.-В., в резултат на извършена повторна проверка, е променен декларирания от дружеството по ЕАД 14ВG002002Н0100683/14.10.2014 г. тарифен код по КН на стока /внос от Малайзия/ - хидрогениран спешъл шоко SSSP 42000 кг. от № 1516 2098 80 в код № 1516 2098 80 и съответно на това са преизчислени дължимите държавни вземания, като са определени за довнасяне мито, в размер на 5006,32 лв. и ДДС, в размер на 1001,27 лв. Претарифирането е извършено на основание резултата от извършен лабораторен анализ на проба от стоката от Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ на Агенция "Митници" и изготвена митническа лабораторна експертиза № 0129.10.2014 от 17.07.2015 г., чието заключение обосновава извод, че пробата представлява напълно хидрогенирана твърда фракция на палмистово масло, което е текстурирано чрез добавка на сорбитанов емулгатор. Органът е извел извод, че текстурирането чрез добавка на емулгатор, е допълнителна обработка на продукта, което го класифицира в друг тарифен код по КН, а именно в код № 1517, който е различен от декларирания. Съдът е определил спора като такъв по приложение на материалния закон, относно правилното тарифно класиране на внесената стока. Установил е, че тарифен код 1516 се отнася за мазнини и масла от животински или растителен произход, частично или напълно хидрогенирани, но необработени по друг начин, а възприетия от митническия орган тарифен код 1517 се отнася за маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла, или от фракции от различни мазнини или масла, различни от тези по код № 1516, обработени. Според съда решаващият критерий за разграничение на стоките по двата тарифни кода е дали са претърпяли обработка по друг начин, в случая текстуриране. Като се е позовал на заключенията на СТЕ на проф. З., основно и допълнително, съдът е извел извод, че в случая стоката не е претърпяла допълнителна обработка чрез текстуриране, изразяващо се в добавяне на сорбитанов емулгатор в количество минимум 25 % или 50%, а е налице процес на емулгиране, т. е обработка на продукта със стабилизиращ агент - емулгатор, като целта е да се запази съществуващата му структура непроменена. Предвид липсата на обработка на продукта чрез текстуриране, което да го променя, съдът е извел краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на основания за претарифиране. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона. От данните по делото и най-вече от неоспореното основно и допълнително заключения на приетата от съда СТЕ, правилно е прието, че се оборват констатациите на митническия орган, направени с оспореното решение, за наличие на основания за даване на нов тарифен код по КН на стоката по ЕАД 14ВG002002Н0100683/14.10.2014 г., декларирана от ответното дружество. Вещото лице - проф. З. много ясно е разграничило двата процеса на текстуриране и на емулгиране, като за да е налице първия е необходимо текстуриращия агент / в случая сорбитан тристеарат/ да е употребен в обработката на стоката в количество минимум 25 % или 50%, каквото количество в случая при проведеното от него изследване не е установено. Установеното количество сорбитан тристеарат в състава на изследвания продукт възлиза на 1,5% и не води до промяна на състава му и на физикохимическите му показатели, характерни за продуктите от позиция 1516. Пак според него в случая се касае за процес на емулгиране, т. е обработка на продукта със стабилизиращ емулгатор, който не променя структурата му. При липсата на данни за количеството сорбитан тристеаран, вложен в обработката на изследвания продукт от страна на извършената митническа лабораторна експертиза от 17.07.2015 г., спрямо данните за това в СТЕ, правилни са изводите на съда, за недоказаност на извършеното от органа претарифиране и че продукта е претърпял обработка, чрез процес текстуриране, който го променя в стока отговаряща на код по КН № 1517. При недоказаност на основанията за приложение на друг тарифен код по ТАРИК на внесената по ЕАД 14ВG002002Н0100683/14.10.2014 г. стока, на мястото на декларирания от ответника код № 1516, оспореното решение се явява материално незаконосъобразно и като такова е отменено правилно. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че заключенията на СТЕ не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като изследването на пробата не е извършено в акредитирана лаборатория. По това оплакване решаващият съд е изложил мотиви за неоснователност, които се споделят изцяло. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Ответното дружество претендира разноски, но такива не се установяват пред касационната инстанция, поради което и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение