Решение № 3477 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2015 г.

Решение № 3477 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2015 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от И. Т. Т. от гр. Мездра и Стефан Красимиров Стефанов от гр. Мездра, в качеството им на кандидати за кмет на община Мездра, срещу решение № 439 от 2.12.2015 г. постановено по адм. дело № 574/2015 г. на Административен съд Враца. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като се посочва, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че ОИК Мездра, изрично е заявила, че не желае да се ползва от оспорените от жалбоподателите протоколи на СИК и ОИК, поради което съдът е следвало да ги изключи от доказателствата по делото и да не се позовава на тях при решаването на правния спор. На следващо място се твърди, че съдът необосновано, във връзка със събраните в хода на съдебното производство доказателства, е приел, че изборът на кмет на община Мездра не е недействителен и съответно е потвърдил решението на ОИК, с което е обявен за избран за кмет на община Мездра Г. С. С.. Касационните жалбоподатели молят решение № 439 от 02.12.2015 г. постановено по адм. дело № 574/2015 г. на Административен съд Враца да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по същество на спора, като се обяви недействителността на избора за кмет на община Мездра. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Мездра, в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна - Г. С. С., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите в касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 439 от 2.12.2015 г. постановено по адм. дело № 574/2015 г. на Административен съд Враца, в производство по реда на чл. 459 от ИК, съдът потвърждава Решение № 256 МИ от 2.11.2015 г. на ОИК Мездра, с което на втори тур е обявен за избран за кмет на Община Мездра - Г. С. С., получил 5479 действителни гласове. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение № 256 МИ от 2.11.2015 г. на ОИК Мездра, е взето от компетентен орган - Общинска избирателна комисия - Мездра, назначена с Решение № 1827-МИ/НР от 4.09.2015 г. на ЦИК, в съответствие с правомощията й по чл. 87, ал. 1, т. 26 и чл. 452, ал. 2 от ИК и в предписаната от закона писмена форма. На следващо място съдът е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства не може да се направи извод за допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, опорочаващи крайния резултат. Крайният извод на съда е, че ОИК-Мездра е отразила правилно вота на избирателите и е постановила законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на административен съд Враца за правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните в жалбата доводи в посока неправилност на съдебното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК, по отношение на представените по делото протоколи на СИК и ОИК, предвид депозираното по делото решение № 275-МИ от 23.11.2015 г. на ОИК Мездра, с което ответникът по жалбата е заявил, че ще се ползва от тези доказателства. Видно от протокола от проведеното на 17.11.2015 г. съдебно заседание председателят на ОИК Мездра, в качеството му на процесуален представител на този колективен орган, е заявил, че няма да се ползва от протоколите на СИК, но ще се ползва от протоколите на ОИК. Предвид факта, че протоколите на ОИК Мездра от 27.10.2015 г. и 2.11.2015 г. са основани на протоколите на СИК, правилно и в съответствие с принципа на служебното начало инкорпориран в чл. 9, ал. 4 от АПК, първоинстанционният съд е дал указания на ответника в качеството му на колективен орган да уточни своята позиция по делото, които последният е изпълнил точно и в срок, като с решение № 275-МИ от 23.11.2015 г. на ОИК Мездра ясно и категорично е заявил, че ще се ползва както от протоколите на ОИК, така и от тези на СИК. В този смисъл законосъобразно съдът не е изключил от доказателствата по делото протоколите на СИК относно удостоверените с тях факти, като предвид направеното в жалбата оспорване на истинността им е открил производство по чл. 193 от ГПК. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът е следвало да открие производство по оспорване на всички секционни протоколи от 25.10.2015 г. и да преброи всички действителни и недействителни бюлетини. В първоинстанционната жалба и откритите съдебни заседания жалбоподателите са релевирали конкретни доводи за неистинност единствено на протоколите на СИК 062700002 от 25.10.2015 г.; 062700005 от 25.10.2015 г.; 062700007 от 25.10.2015 г.; 062700008 от 25.10.2015 г.; 062700011; 062700012 от 25.10.2015 г.; 062700033 от 25.10.2015 г., поради което това са единствените протоколи, за които съдът следва да открие производство по реда на чл. 193 от ГПК. Оспорването на всички останали протоколи е бланкетно и липсват данни, които да обосноват откриване на производство по оспорване на тяхната истинност. Протоколите на СИК и ОИК са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Настоящият съдебен състав приема за обосновани изводите на съда, че представените от жалбоподателите доказателства, не налагат допускане на броене на бюлетините в съдебното производство. В този смисъл необходимо е да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, защото в него е дадено принципно разрешение въпроса за повторното броене на бюлетини в съдебното производство. Съгласно цитираното решение, съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона и методическите указания на ЦИК, (както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък), доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК. В този контекст правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в оспорените протоколи се съдържат всички данни визирани в чл. 440 от ИК, като тези протоколи са подписани от всички членове на съответната избирателна комисия без възражения и особени мнения. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават данните съдържащи се в протоколите или да сочат за различен резултат от изборите в конкретните СИК, поради което не е оборена материална доказателствена сила на протоколите на СИК, както и на протоколите на ОИК. Във връзка с възраженията в касационната жалба настоящият състав намира за необходимо да посочи и решение № 13 от 28.11.2013 г. по к. д № 14/2013 г. на Конституционния съд на РБ, съгласно което, за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В този смисъл в настоящия случай отделните несъответствия при отчитането на действителните гласове за двамата кандидати не е в състояние да опорочи избора за кмет на община Мездра на втори тур, проведен на 1.11.2015 г., до какъвто обоснован извод е достигнал и първоинстанционният съд. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че решението на Административен съд Враца е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,