Решение № 12104 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2012 г.

Решение № 12104 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична община - район "Искър", против решение № 4286 от 23.07.2012 г., по адм. д. № 692/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за липсата на съществено нарушение на процесуалноправните изисквания за издаване на акта. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че дължими суми са не са изплатени за период повече от три месеца и съгласно изискванията на ЗОС наемните отношения следва да се прекратят. Счита се, че административният орган е дал гратисен период на ответницата по жалбата, но въпреки това сумите не са платени и в този смисъл административният орган е приел, че са налице материалноправните изисквания за издаване на акта. Ответникът - Рамие Феимова лично и като представител на малолетните си деца не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменена заповед № 1237 от 30.12.2011 г. на кмета на Район "Искър " - Столична община с мотиви, че издадената на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС заповед, с която се прекратява наемно правоотношение по отношение на ответиница е издадена в противоречие с процесуалноправните изисквания на закона. Счетено е, че Феимова не е уведомена за започналото административно производство, като административният орган се е задоволил да приеме само справките издадени от дружествата, без да бъдат изяснени периодите на задължението на жалбоподателката. Това е довело да разминаване в приетото в мотивите на административния акт, където е посочено че задължението е от 10 вноски, а доказателствата по делото (приложената справка на л. 15) сочат на такива от неплатен наем от 9 вноски. Освен това съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 6а, ал. 4, т. 8 от ЗЗдет., тъй като се прекратяват наемни отношение в жилище, в което са настанени и живеят малолетни деца. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя и правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на първата съдебна инстанция се споделят изцяло от касационната инстанция тъй като законосъобразността на обжалваната административна заповед се преценява към момента на издавеното й. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца. Законодателят изчерпателно е изредил всички обстоятелства, при настъпването на които е налице основание за издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС за прекратяване на наемни правоотношения. Тази заповед представлява конститутивен индивидуален административен акт. В случая за издаването й не са били налице всички предпоставки визирани в правната норма. Правилни са изводите на съда, че в хода на съдебното производство се доказва, че оспорения административен акт заповед № 1237/30.12.2011 г. на кмета на община Искър е незаконосъобразен, издаден при нарушение на административнопроизводствените правила. Не са приложени по делото писмени доказателства, че г-жа Феимова е била уведомена за започване на административното производство. Административният орган не е установил и периода и времето на задължението на г-жа Феимова към "Софийска вода "АД, поради което е нарушен чл. 35 от АПК, който въвежда задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и изслушване на обясненията и възраженията на жалбоподателя. Видно от приложените материали по делото административното производство е протекло и без участието на Държавната агенция за закрила на детето, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на това, решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение