Решение № 2326 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2013 г.

Решение № 2326 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ганчо Илиев Ганчев срещу решение № 3229 от 14.05.2013 г. по адм. дело № 2806/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 429/08.02.2013 г. на директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебния акт с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: При правилно установена фактическа обстановка, обосновано АССГ е приел, че оспорената заповед е законосъобразно издадена и не са налице основания за отмяната й по чл. 146 от АПК. Наказанието на държавния служител е наложено при наличие на виновно извършено от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения. Безспорно е установено, че за периода от 3.12.2012 г. до 2.01.2013 г. жалбоподателят е отсъствал от работа без да представи съответен оправдателен документ. Неявяването на работа в продължение на 18 последователни работни дни без извинителна причина е тежко нарушение на служебната дисциплина и органът по назначаването законосъобразно е наложил най-тежкото предвидено в закона наказание. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че Ганчев е бил недоволен от заповедта за възстановянето му на работа в АМ след отмяна на предходното уволнение. Същата е могло да бъде съдебно оспорена, като служителят е бил длъжен да я изпълни и да се яви на работа на определеното му работно място, което не е сторил след изтичане на разрешения му отпуск за временна нетрудоспособност. Предвид изложеното липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на АМ сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,