Решение № 15280 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2012 г.

Решение № 15280 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еврострой БГ" ЕООД, представлявано от пълномощник адвокат Зорница Маркова, против Решение № 569 от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 942/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, а именно представените доказателства доказващи кадрова и техническа обезпеченост у подизпълнителя на ревизираното лице. Навеждат се доводи за реално изпълнение на процесните СМР, което не е оспорено от страните в процеса. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за цялото производство. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна поради следното: Съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионното производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и е осъществено в съответствие с правилата на гл. 15 от ДОПК. Завършило е с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената законна форма. Няма нарушение на процесуалните правила при извършената ревизия. РА е постановен при правилно приложение на материалния закон. Жалбата на ревизираното лице е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че основателно от страна на данъчния орган на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 12.2008 г., м. 01, 02, 04 и 08.2009 г. в общ размер на 23 365,29 лева по фактури № 8/23.12.2008 г.; № 11/30.01.2009 г.; № 13/20.02.2009 г.; № 31/27.04.2009 г. и № 43/26.08.2009 г., издадени от "Билдинг конструкшън" ЕООД, поради липсата на доказателства за действително извършени услуги - СМР по тези фактури. Приел е, че не се оспорва от страните, че процесните СМР са фактически осъществени на процесния обект. Наличието на реално осъществени СМР не е достатъчно основание обаче да се приеме, че тези СМР са осъществени именно от процесния доставчик. Спорът се е концентрирал върху въпроса дали тези СМР са осъществени от доставчика "Билдинг конструкшън" ЕООД. Прието е, че в хода на производството не се събрани достатъчно доказателства за това, че този доставчик е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост за да извърши процесните доставки. Правилни и законосъобразни са и констатациите на приходния орган във връзка с увеличения финансов резултат на дружеството за 2008 г. със сумата от 35 265,63 лева на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, която представлява стойността по фактура № 8/23.12.2008 г., издадена от "Билдинг конструкшън" ЕООД. В хода на производството е констатирано, че счетоводния документ в процесния случай съответства на изискванията на ЗКПО и на ЗСч, но не отговаря на второто нормативно изискване - да отразява вярно стопанска операция. След като по тази фактура реална доставка, във връзка с отказано право на данъчен кредит, не е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по, издадена от "Билдинг конструкшън" ЕООД и действителната стопанска операция. Правилно счетоводния резултат на дружеството е преобразуван в посока на увеличение. Решението е неправилно. Пред първоинстанционния съд, както и в производството по оспорване на РА по административен ред, не е било спорно че услугите - СМР по процесните фактури с доставчик "Билдинг конструкшън" ЕООД във вид, количество и обем са извършени. Спорът е концентриран относно изграждането им от страна на прекия доставчик "Билдинг конструкшън" ЕООД по процесните фактури. Един от основните спорни моменти е именно кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителя, включително и чрез подизпълнители да осигури достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че "Билдинг конструкшън" ЕООД е разполагал с техническа, материална и кадрова обезпеченост да извърши дейностите по тези доставки. С оглед това ревизиращите правилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Не е било спорно между страните, че СМР, предмет на процесните фактури са реално осъществени. Първичните счетоводни документи, договорите за строителство, сключени между "Еврострой БГ" ЕООД в качеството му на възложител и "Билдинг конструкшън" ЕООД в качеството му на изпълнител, приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, акт образец № 19 за приетите СМР касаят не нещо друго, а договор за изработка на процесните СМР. Представените фактури сочат, че между двамата търговци за реално осъществена доставка на СМР. Съдът е следвало да обсъди тези доказателства при преценката за реалността на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на процесните обекти. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие, свързано с доставката на тези СМР от което следва, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. Неправилни са изводите на съда, че невъзможността на ревизираното лице да докаже в какви отношения с предходния доставчик са физическите лица, действителни извършители на строителните услуги, за които няма спор, че са престирани по пряката доставка следва да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит на редовния получател по процесните фактури. Непредставянето на достатъчно доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя СМР, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Неотносимо към спора по главния факт е и обстоятелството, че от страна на доставчика "Билдинг конструкшън" ЕООД не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. Решението е неправилно и в частта относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2008, като е увеличен счетоводния финансов резултат с размера на осчетоводения разход по фактура № 8/23.12.2008 г., издадена от "Билдинг конструкшън" ЕООД. С оглед констатациите за установената реалност на доставките по процесната фактура не са налице основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за този период по процесната фактура, респективно за наличие на задължения по ЗКПО. Неправомерно е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя и със сумата от 35265,63 лева по фактура с доставчик "Билдинг конструкшън" ЕООД и е определен допълнителен КД в размер на 827,51 лева. По изложените съображения решението като неправилно, подлежи на отмяна, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви понастоящем делото може и следва да бъде решено по същество, като РА бъде отменен в обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение на ДОУИ град Велико Търново решението също следва да бъде отменено. При този изход на спора на ответника по жалбата разноски не се дължат. По отношение на претендираните от касационния жалбоподател разноски за цялото производство съдът намира, че следва да му бъдат присъдени направените разноски за вещи лица в размер на 800 лева, за ДТ в размер на 75 лева, както и за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1000 лева, за която сума са представени доказателства, че е действително заплатена. По отношение на претендираната сума за направени разноски за адвокатско възнаграждение пред АС Велико Търново следва претенцията да бъде отхвърлена. По делото е представен договор за правна помощ от 12.09.2011 г. /л. 18/ от делото, където е посочено, че договореното възнаграждение ще бъде заплатено при приключване на делото. Не са представени доказателства за това, че то е реално заплатено. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение