Решение № 8840 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2014 г.

Решение № 8840 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Григоров Стаменов от с. Дълги дел, община Чипровци срещу решение № 476 от 23.09.2014 г. по адм. д. № 332/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Монтана, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 476 от 23.09.2014 г. по адм. д. № 332/2014 г., Административен съд - гр. Монтана, I състав, е отхвърлил жалбата на Димитър Григоров Стаменов от с. Дълги дел, община Чипровци, срещу решение № 11 от 2.06.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Монтана, поправено с решение № 11-1 от 20.06.2014 г. и потвърденото с тях разпореждане № 5706233200 от 29.01.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Монтана. Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства и е преценил тяхната относимост към спора. По искане на жалбоподателя, към делото са били приобщени административните дела, по които за спорния период - 4.02.1982 г. - 12.11.1985 г., вече са били постановени влезли в сила решения на първоинстанционния съд. Изводът на решаващия състав на Административен съд - гр. Монтана, че представените по делото доказателства не са нови по смисъла на чл. 99 КСО е правилен. Удостоверение обр. УП 13 № М-ОА-37-6-2044 от 3.12.2013 г., издадено от сектор "Осигурителен архив" при ТП на НОИ - гр. Монтана, отнасящо се до периода 4.02.1982 г. - 12.11.1985 г., в който Стаменов е работил като "маркшайдер" изцяло възпроизвежда съдържанието на удостоверение обр. УП 13 № М-ОА-37-4-2014 от 20.02.2012 г., издадено от ТП на НОИ гр. Монтана - архивохранилище. Последното е било представено по адм. д. № 32/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана. Казаното се отнася и до приложените към това дело изплащателните ведомости, на които касаторът също се позовава. Тези доказателства вече са били обсъдени и въз основа на тях е било постановено решение от 19.03.2012 г. по адм. д. № 32/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана. С цитираното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Стаменов против решение № 70 от 21.12.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 904 от 24.08.2011 г. Това решение на Административен съд - гр. Монтана, е оставено в сила с решение № 13877 от 6.11.2012 г. по адм. д. № 5959/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение. След като и по новопредставените по адм. д. № 32/2012 г. от Стаменов доказателства, а именно изплащателни ведомости и удостоверение обр. УП 13 № М-ОА-37-4-2014 от 20.02.2012 г., издадено от ТП на НОИ - гр. Монтана - архивохранилище, чието съдържание е възпроизведено отново в удостоверение УП 13 № М-ОА-37-6-2044 от 3.12.2013 г., издадено от сектор "Осигурителен архив" при ТП на НОИ - гр. Монтана, след обсъждането им, отново е налице влязло в сила решение, то правилно първоинстанционният съд, анализирайки доказателствата е стигнал до извода, че не те са нови, респективно изискващи преразглеждане на спора от административния орган по реда на чл. 99 КСО. В тази връзка следва да бъде добавено, че в случая не са налице и предпоставките на чл. 99 АПК - има са влезли в сила административни актове, които са били оспорени по административен ред и пред съда. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В тези рамки то е задължително за тях. В чл. 299, ал. 1 ГПК се съдържа императивната забрана спор, разрешен с влязло в сила решение, да бъде пререшаван. Според чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл искането на Стаменов за несъобразяване със силата на пресъдено нещо не намира опора в цитираните норми. Още с решение № 13877 от 6.11.2012 г. по адм. д. № 5959/2012 г., ВАС е дал указания на жалбоподателя, че новите доказателства могат да бъдат основание за иницииране на производство по отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд - гр. Монтана, ако са налице и другите процесуални предпоставки за това. Независимо от така дадените указания Стаменов, въз основа на доказателства, които са били предмет на съдебен контрол, приключил с влязло в сила съдебно решение, отново е поискал от Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана преразглеждане на въпроса относно приложението на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО относно процесния осигурителен стаж. При така изложената фактическа обстановка и процесуално поведение на страната, резултатът не би могъл да бъде различен, тъй като тезата на касатора противоречи на императивни правни норми относно пределите на силата на пресъдено нещо. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда по въпроси, които не са нормирани от закона. Такива са грешките допуснати в следствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други. Грешки от подобно естество, решаващият състав на Административен съд - гр. Монтана не е допуснал. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,