Решение № 9390 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 656/2020 г.

Решение № 9390 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 656/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите срещу решение № 715 от 31.10.2019 г., постановено от Административен съд Пазарджик по адм. д. № 281/2019 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на сторени за производството разноски. Ответникът " В и Д Агроленд" ЕООД, с представен по делото писмен отговор и писмена защита мотивира становище за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски направени за двете съдебни инстанции. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на акт на министъра на земеделието, храните и горите за неодобряване на протокол от 23.07.2018 г. от проведен търг по реда на чл. 27, ал. 9, във връзка с ал. 8, изр. 2 от ЗСПЗЗ за продажба на имоти – частна държавна собственост, представляващи земеделска земя по § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ в стопанския двор на бившето ТКЗС с. Сарая, община Пазарджик и отказ за определяне на класирането на първо място на "В и Д Агроленд" ЕООД за имот с идентификатор 65437.93.61 от КККР на с. Сарая. Съдът е обявил нищожност на оспорения акт. За да стигне до този извод, съдът приема, че е издаден от компетентен орган, но същият не е издаден в съответната форма – липсват мотиви, наименование на акта, адресатът на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за неговото обжалване, дата на издаване. Според съда липсата на тези реквизити представлява съществено нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК за форма на акта, което нарушение опорочава до степен нищожност обжалвания акт на министъра на земеделието, храните и горите. По тези мотиви, съдът приема, че доколкото по отношение на обжалваната резолюция е установено наличието на най-тежък порок, поради издаването й в нарушение на изискванията за форма, същата следва да бъде обявена за нищожна. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав счете, че не следва да се произнася по доводите в касационната жалба относно допустимостта на производството. По този въпрос тричленен състав на Върховния административен съд се е произнесъл с окончателно определение № 10673 от 09.07.2019 г., постановено по адм. д. № 6407/2019 г. и е недопустимо пререшаване на този въпрос в касационното производство. На основание чл. 224 от АПК първоинстанционният съд е задължен да изпълни указанията на касационната инстанция и да постанови акт по същество на спора, както е сторено в съответствие с приложимите процесуални правила. Обоснован е изводът на решаващия съд за нищожност на оспорения акт. Правилно съдът е установил, че оспорената резолюция "одобрявам" върху доклад на В. К. – заместник министър на земеделието, храните и горите, по своята същност е властническо изявление, което засяга правата на оспорващата страна. След като отговаря на дефинитивните критерии, предвидени в чл. 21, ал. 1 от АПК, административният акт следва да бъде издаден с оглед изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В случая не е спазено нито едно от тези изисквания, поради което обосновано решаващият съд приема, че актът е засегнат от особено съществен порок, който води до нищожност. По тези мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сторените за тази инстанция разноски, които съобразно представените доказателства са в размер на 500 лв., платен адвокатски хонорар. Искането на ответника за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователно. В първоинстанционното производство в полза на оспорващата страна са присъдени разноски в размер на 50 лв, платена държавна такса. Ако страната счита, че съдът не се е произнесъл изцяло по искането за присъждане на разноски за тази инстанция, е следвало да поиска от съда изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Касационната инстанция се произнася по отговорността за разноските направени за тази инстанция и няма правомощие да изменя решението в частта за разноските, в какъвто смисъл е направеното искане за присъждане на допълнителни разноски за първоинстанционното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение