Решение № 1567 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 818/2017 г.

Решение № 1567 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 818/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И., чрез процесуалния представител адв. Д. Гецов, срещу решение № 108 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 297 по описа за 2015 г. на административен съд - Ловеч. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед рег. № 213 от 28.10.2014 г. на полицейски орган-командир на отделение при ОД на МВР - Ловеч, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на оспорването, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - полицейски орган-командир на отделение при ОД на МВР - Ловеч не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - ОД на МВР - Ловеч не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - Н. Н. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 210 от АПК и от надлежна страна а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството ред административен съд - Ловеч е била заповед рег. № 213 от 28.10.2014 г. на полицейски орган-командир на отделение при ОД на МВР - Ловеч, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). С нея е разпоредено задържането на М. И. за срок от 24 часа на 28.10.2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против нея. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган - полицейски орган при ОД на МВР - Ловеч, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма. Прието е, че фактическото основание за задържане на лицето е "чл. 343, ал. 1, б. "в" от Наказателния кодекс, а правното основание за издаване на заповедта - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършил престъпление. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - задържане за срок от 24 часа, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При прилагането й административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Достатъчно е фактите да сочат, че към момента на задържането лицето е съпричастно към извършено престъпление. Следователно за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на Наказателния кодекс. Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са установени в докладни записки, свидетелски показания, постановления на СРП, както и в определение от 24.07.2017 г. по н. д. № 4325/2017 г. на СРС. Принудителната административна мярка е приложена законосъобразно, а въпросът за извършване на конкретното престъпление подлежи на разглеждане в рамките на наказателното производство и не касае законосъобразността на оспорената заповед. За прилагане на мярката законът не се изисква конкретно престъпление да е доказано по безспорен и категоричен начин. Достатъчно е наличие на данни в тази насока, каквито са установени към момента на задържането - данни за нанесени телесни повреди след скандал на междуетажното пространство. Решението не нарушава чл. 5 § 1 от ЕКПЧ. Задържането е законосъобразно, спазен е и редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Заповедта не противоречи на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване и защитата на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение