Решение № 12681 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2014 г.

Решение № 12681 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Министърът на земеделието и храните в качеството му на административен орган и представител по закон на Министерството на земеделието и храните е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 7222/21.12.2012 г. по адм. дело № 5307/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което Българската агенция по безопасност на храните е била осъдена да заплати на Радка Ганчева Цонева, едноличен търговец с фирма ЕТ "Аморфа - 94 - Пенчо Калчев - Радка Цонева" със седалище град Попово, обезщетение в размер на 299 154 лева за претърпени имуществени вреди, както и обезщетение за пропуснати ползи в размер 1 143 129,75 лева заедно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяването на исковете. С решението са били отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу Българската агенция по безопасност на храните искове, както следва: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 598 208 лева, за обезщетение за пропуснати ползи - за разликата над присъдения размер от 1 143 129,75 лева до 2 500 000 лева, за обезщетение за пропуснати ползи от плащания по Схемата за единно плащане на площи - 198 000 лева, както и за пропуснати полза от 1 108 800 лева от плащания за субсидия за произведено мляко от 198 броя едри преживни животни за четири лактации за срок от пет години, обезщетение в размер на 63 360 лева за пропуснати ползи от субсидия за генофонд, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева. Отмяната се претендира на основание чл. 239, т. 5 АПК и чл. 246 АПК. Едноличният търговец Радка Ганчева Цонева с фирма ЕТ "Аморфа - 94 - Пенчо Калчев - Радка Цонева" със седалище град Попово, е възразил срещу допустимостта и основателността на молбата и е поискал присъждането на разноски. Българската агенция по безопасност на храните е поискала отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, като провери допустимостта и основателността на молбата за отмяна, прие следното: Молбата е недопустима в частта, в която се иска отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Това основание, както е видно и от заглавието на раздел първи, глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, може да се поддържа само от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Министърът на земеделието и храните, както и представляваното от него министерство, не са били страна по делото, поради което не могат да искат отмяна на постановеното по делото решение на основание чл. 239, т. 5 АПК. Молбата за отмяна е недопустима и в частта, в която се претендира отмяна на влязлото в сила решение в отхвърлителната част на исковите претенции. В тази част молителят няма интерес от отмяната. Поради това, съобразно чл. 246, ал. 1 АПК, молбата на министъра на земеделието и храните следва да се остави без разглеждане в частта за отмяната на решението в отхвърлителната му част. По отношение на сроковете за подаване на молбата за отмяна е направено възражение от страна на едноличния търговец Радка Цонева, което следва да се счете за неоснователно. Решение № 7222/21.12.2012 г. по адм. дело № 5307/2011 г. по описа на Административния съд - София град е влязло в сила на 26.06.2013 г. или на датата на влизане в сила на определение № 6257/9.05.2013 г. по адм. дело № 2996/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което подадената от Българската агенция по безопасност на храните касационна жалба срещу решението е била оставена без разглеждане. Съгласно чл. 240 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за това, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението. Искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК и чл. 246 АПК по това дело е подадено от министъра на земеделието и храните на 8.08.2013 г. (съгласно писмо от 2013 г. на Административният съд - София град ), с което е спазен едногодишния срок от влизане на решението за отмяна и тримесечния срок от узнаването на основанието. Поради това следва да се направи извод, че молбата подлежи на разглеждане в частта, в която е поискана отмяна на основание чл. 246 АПК по отношение на решението в частта за уважаване на предявените искове. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В случая обаче условието за обвързаност на молителя със силата на присъдено нещо не е налице. С решението по адм. дело № 5307/2011 г. по описа на Административния съд-София град съдът се е произнесъл по предявените от едноличния търговец Радка Цонева срещу Българската агенция по безопасност на храните искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По силата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението е влязло в сила между страните по делото без да поражда обвързаност, както за министъра на земеделието и храните, така и за Министерството на земеделието и храните. Те не са субекти по спорното материално правоотношение, поради което не могат да се позовават на правна необходимост от постановяването на еднакво решение спрямо тях и ответника по делото, Българската агенция по безопасност на храните. Както е записано в чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, чийто органи или длъжностни лица са причинили вредите. В случая отговорността на държавата е била ангажирана с оглед установеното по делото незаконно бездействие на длъжностни лица от Националната ветеринарномедицинска служба, чийто правоприемник е Българската агенция по безопасност на храните. Задълженията на посочените в решението длъжностни лица от Националната ветеринарномедицинска служба, които според решаващия съд не са били изпълнени и са станали причина за понесените от ищеца вреди, се различават от тези на министъра на земеделието и храните. Както е записано в Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.) министърът на земеделието и горите организира, контролира и ръководи ветеринарномедицинската дейност, а Националната ветеринарномедицинска непосредствено я осъществява. След като, нито естеството на спорното правоотношение, нито изисквания, предвидени в закон, са налагали предявяването на исковете общо срещу Националната ветеринарномедицинска служба и Министерството на земеделието и храните, не би могло да се приеме, че съществува соченото от молителя основание за отмяна. Обстоятелството, че средствата, необходими за изпълнението на осъдителното решение от Българската агенция по безопасност на храните, следва да се осигурят чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, не обосновава направеното по това дело искане, тъй като между фактическите и правните последици на влезлите в сила съдебни решения няма знак на равенство. Необходимостта от подаването на молбата в действителност произтича от бездействието на Българската агенция по безопасност на храните да защити интереса си посредством обжалването на неблагоприятното за нея съдебно решение, но то не би могло да е стане повод за нарушаването на принципа на правната сигурност чрез отмяната на решението при липсата на основание за това. Поради това молбата за министъра на земеделието и храните за отмяна по чл. 246 АПК в допуснатата за разглеждане част следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото в полза на едноличния търговец Радка Цонева следва да се присъдят разноски в размер на 2400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 248 АПК Върховният административен съд,