Решение № 14799 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2012 г.

Решение № 14799 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Любов Венциславова Александрова от гр. София, чрез нейния баща и законен представител Венцислав Стефанов Александров, против решение № 2931/31.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1920/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с която е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0062 от заседание № 019/01.02.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Касаторът излага съображения, от които може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено ЕР на НЕЛК. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия - гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Любов Венциславова Александрова, действаща чрез своя баща и законен представител Венцислав Стефанов Александров, против експертно решение № 0062 от заседание № 019/01.02.2012 г. на НЕЛК по белодробни болести, с което е потвърдено ЕР № 2035 от заседание № 173/09.12.2011 г. на ТЕЛК по белодробни заболявания при "МЦ за ПФЗ - ЕООД" - София-град. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК законосъобразно е потвърдено ЕР на ТЕЛК, с което е прието, че малолетната Любов Венциславова Александрова няма вид и степен на увреждане. Съдът е обосновал извода си със заключението на съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, от което е установено, че освидетелстваното дете е в много добро физическо и нервно-психическо състояние, напълно клинично стабилизирано и излекувано. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР на ТЕЛК за белодробни заболявания - София при "I ОДПФЗ София-град" ЕООД № 1617 от заседание № 157/24.11.2009 г. на Любов Венциславова Александрова е определена 80 % намалена социална адаптация без чужда помощ, със срок една година, с водеща диагноза туберкулоза на дихателните органи и общо заболяване туберкулоза на трахеобронхиалните лимфни възли във фаза на инфилтриране, а с последващо решение на същата ТЕЛК № 1922 от заседание № 156/16.11.2010 г. е определена 60% степен на увреждане без чужда помощ, със срок една година, с водеща диагноза туберкулоза на дихателните органи и общо заболяване туберкулоза на трахеобронхиалните лимфни възли във фаза на уплътнение. При последващо освидетелстване е постановено ЕР № 2035 от заседание № 173/09.12.2011 г. на ТЕЛК по белодробни заболявания при "МЦ за ПФЗ - ЕООД" - София-град, с което е определена обща оценка - без процент вид и степен на увреждане, с водеща диагноза туберкулоза на интраторакалните лимфни възли, без указание за бактериологично или хистологично потвърждаване. Това решение е обжалвано пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - ЕР № 0062 от заседание № 019/01.02.2012 г. В мотивите на експертното решение на НЕЛК е прието, че е установено състояние след ТБК на трахеобронхиалните лимфни възли с пълно клинично стабилизиране след проведено туберкулостатично лечение, което не обуславя процент степен на увреждане. При произнасянето по правния спор първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че при постановяване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза. Съдът при формиране на този извод обосновано се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, тъй като заключението е изготвено от вещо лице с необходимата професионална квалификация, притежаващо специални познания в областта на конкретното заболяване, без да е налице оспорване на неговата компетентност или обосновано основание за съмнение в компетентността му. Според съдържанието на самото заключението, при изготвянето му вещото лице е взело предвид наличната медицинска документация - епикриза от 17.07.2009 г., медицинско направление за ТЕЛК, трите експертни решения на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК от 01.02.2012 г., параклинични и рентгенови изследвания, като наред с това е извършило преглед на освидетелстваното лице. Единственото възражение, което се поддържа в касационната жалба е за това, че вещото лице по съдебната експертиза е изготвило заключението без да направи никакви изследвания на детето. От съдържанието на заключението е видно, че за целите на изготвянето му, действително не са правени изследвания на детето. Това обаче не води до извод за необоснованост или неправилност на заключението, тъй като вещото лице не е имало такова задължение според определението, с което е назначено, а освен това не е било необходимо извършване на нови изследвания след като вещото лице е следвало да даде заключение за здравословното състояние на детето към датата на изготвяне на експертното решение на НЕЛК. За да обоснове изводите си в заключението вещото лице е ползвало резултатите от вече проведените изследвания, за които не е имало нито данни, нито твърдения, че по определени причини са неверни. Наред с това, следва да се отбележи, че законният представител на детето макар да е оспорил извода на вещото лице, че детето е здраво, като е заявил, че не мисли като вещото лице, същевременно е заявил, че заключението следва да се приеме, не е направил искане за назначаване на тричленна експертиза или за изготвяне на допълнително заключение след провеждане на изследвания на детето, не е представил каквито и да било доказателства, които да подкрепят възражението му за неправилност на заключението. В този смисъл, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуални правила като е приел заключението на съдебно-медицинска експертиза и е обосновал решението си с изводите по това заключение. Неоснователно е направеното в съдебното заседание пред касационната жалба възражение от законния представител, че не е бил подготвен да възрази против заключението на вещото лице, тъй като заключението му е било връчено в съдебно заседание. От данните по първоинстанционното дело е видно, че заключението е представено в съда на 02.05.2012 г., а съдебното заседание на което е изслушано вещото лице е проведено на 16.05.2012 г., следователно спазен е едноседмичният срок за представяне на заключението преди съдебно заседание, който е предвиден в чл. 199 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Съдът няма задължение да изпраща заключенията на страните, а същите следва да проявят нужната процесуална активност, за да се запознаят със съдържанието на заключението. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение