Решение № 4742 от 14.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 198/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Плевен срещу решение 540 от 18.09.2020 г., постановено по адм. д. 1146 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение 0603 от заседание 084 от 22.05.2017 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по неврологични и УНГ болести. По изложени в касационната жалба и в писмени бележки съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът Национална експертна лекарска комисия специализиран състав по неврологични и УНГ болести, гр. София, не е взел становище. Ответникът М. Д. от гр. Плевен е оспорил касационната жалба в писмено възражение и писмени бележки. Ответниците ТЕЛК първи състав при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен, Агенция за хората с увреждания - София, ЛКК по орална хирургия клиника по УНГ при УМБАЛ Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен, ТП на НОИ, гр. Плевен и Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Плевен, не са взели становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е експертно решение 0603 от заседание 084 от 22.05.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по неврологични и УНГ болести. С оспореното експертно решение е потвърдено експертно решение 4056 от 21.12.2016 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) първи състав при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен, издадено по жалба на осигурителя ОД на МВР Плевен, с което е потвърден болничен лист Е20167365795/15.11.2016 г. на Лекарската консултативна комисия (ЛКК) по орална хирургия, клиника по УНГ при УМБАЛ Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен. Удостоверено е състояние на временна неработоспособност от 11.11.2016 г. до 30.11.2016 г. на М. Д. ст. инспектор в ОД на МВР Плевен, поради заболяване с диагноза: [диагноза]. С постановеното решение Плевенският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Плевен, след като е обосновал извод за издаване на оспореното експертно решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от извършения съвкупен анализ на доказателствата по делото, вкл. заключение на повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), при който е прието за установено, че осигуреното лице е страдало от [диагноза], който е изисквал задължително болнично лечение. След изписването, освен за пролежаните пет дни, са дадени още 15 дни отпуск за временна неработоспособност, като според вещото лице в зависимост от състоянието на лицето след изписването следва да се дадат от 1 до 30 дни - в случая са дадени около средно необходимия брой дни за домашно лечение. Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на спора, след като първото постановено от Плевенския административен съд решение 184 от 29.03.2018 г. по адм. д. 565/2017 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение 15076 от 05.12.2018 г. по адм. д. 6286/2018 г. и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В касационното решение е прието, че фактическата обстановка по спора не е изяснена. Предвид изразените от вещото лице съмнения относно диагнозата поради липса на медицинска документация съдът е следвало да назначи допълнителна или нова медицинска експертиза, да събере доказателства относно резултатите от контролните прегледи и назначената терапия на пациента след неговата дехоспитализация и да извърши задълбочена преценка на здравословното състояние на лицето към момента на хоспитализация, по време на нея и след дехоспитализацията, която преценка да почива на цялостен анализ на съдържащата се в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД медицинска документация. Основният спорен въпрос по делото е относно действителното здравословното състояние на М. Д. към момента на издаване на оспорения болничен лист за временна неработоспособност от 11.11.2016 г. до 30.11.2016 г. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 224 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд се е съобразил с дадените му задължителни указания в касационното решение. Съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от АПК е назначил повторна съдебно - медицинска експертиза, извършена от вещо лице лекар със специални знания по орална и лицево-челюстна хирургия. Даденото от вещото лице писмено заключение и допълнителните му обяснения в съдебно заседание са обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Доказано е състояние на [диагноза], което е изисквало задължително болнично лечение и в зависимост от състоянието на лицето след изписването от 1 до 30 дни домашно лечение, като в случая са дадени около средно необходимия брой дни. С оглед приетата в отменителното касационно решение липса на категоричност и сигурност при формираните от вещото лице изводи съдът правилно не е кредитирал изготвената в предишното съдебно производство съдебно-медицинска експертиза. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид заличаването на допуснатата комплексна съдебно - медицинска експертиза с вещи лица специалисти по ЛЧХ и по УНГ. От приложената кореспонденция е видно, че въпреки положените от съда усилия и процесуална активност са били налице обективни пречки за изготвянето на комплексна експертиза поради невъзможност да бъде намерен друг лекар специалист ЛЧХ. С оглед липсата на вписани в списъците по чл. 401 от ЗСВ лекари-специалисти ЛЧХ и УНГ съдът е изпратил писма до ВМА - София и множество лечебни заведения на територията на цялата страна, като поради различни независещи от съда обективни причини комплексната експертиза не е изготвена - назначените вещи лица са се отвели от изготвянето й или не са посочени такива специалисти от съответното лечебно заведение поради висока служебна ангажираност, липса на такива специалисти или направените от тях откази. Уважено е искането на жалбоподателя и е изискано съдействие за посочване на такива специалисти от страна на министъра на здравеопазването и експертните съвети по реда на Наредба 47 от 2010 г. Определени са двама специалисти, които впоследствие по направени от тях искания са освободени. Изпратено е ново писмо до министъра на здравеопазването, определените специалисти отново изрично са изразили желанието си да бъдат заличени от извършването на СМЕ, като единствено е намерен лекар УНГ. Изложените обстоятелства сочат към хипотезата по чл. 158 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на съществуваща особена трудност при събирането на доказателството. Първоинстанционният съд правилно е упражнил процесуалното правомощие да определи краен срок за събиране на доказателството, след изтичането на който е решил спора въз основа на наличните по делото доказателства. От друга страна, съгласно чл. 203 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът изисква допълнителни изследвания или назначава други вещи лица, когато не може да вземе становище по разногласията между вещите лица. Установена е правна възможност, но не и задължение за съда да назначи повече вещи лица, които да дадат заключение по поставените задачи към експертизата. При разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса първоинстанционният административен съд е спазил съдопроизводственото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК. От страна на осигурителя не са ангажирани доказателства за оспорване истинността на съставената от УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД първична медицинска документация за проведено болнично лечение на здравно осигуреното лице М. Д. (история на заболяване 39197, оперативен протокол 4118100 от 14.11.2016 г., проведени лабораторни и образни изследвания и др.). Епикризата също представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща материална доказателствена сила, чиито констатации не са оборени. Пропуските на лечебното заведение, допуснати при провеждане на лечението и воденето на медицинската документация, които са обсъдени в заключенията на вещите лица, могат да насочат само към предположение, но не и към извод, че осигуреното лице не е страдало от [диагноза], не е имало нужда от болнично лечение и че такова не му е било проведено. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че непълните и нечетливо съставени медицински документи не могат да изключат поставената диагноза, а предвид продължителността на изминалото време белезите от интервенция може да не са видими. Болничният лист е вписан в личната амбулаторна карта на лицето заедно с описание на обективно състояние, анамнеза и назначено лечение. Хоспитализацията е проведена по клинична пътека и лечението е заплатено от бюджета на НЗОК. Обстоятелството, че по време на домашното лечение лицето не е преминало на контролни прегледи, е неотносимо към състоянието на временна неработоспособност поради констатираното заболяване, проведеното болнично лечение и необходимостта от стационарно лечение. При обсъждане на приложената медицинска документация НЕЛК с оспореното експертно решение законосъобразно е потвърдила ЕР на ТЕЛК и болничния лист поради документирано състояние на временна неработоспособност. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се отбележи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоки, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното експертно решение на НЕЛК - специализиран състав по неврологични и УНГ болести е законосъобразно, като постановено при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите разпоредби на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (отм.). Като е отхвърлил жалбата на осигурителя като неоснователна, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от ответника по касация М. Д. за присъждане на разноските за тази инстанция. Основателно е обаче и своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, а касационното производство е приключило в едно съдебно заседание без явяване на процесуалния представител на ответника. Поради това и с оглед разпоредбата на 19 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения претендираното възнаграждение за адвокатска защита следва да бъде намалено на 400.00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,