Решение № 7867 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2018 г.

Решение № 7867 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, подадена чрез процесуален представител против решение № 565/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 550/2018 г. по описа на Административен съд П., с което Дирекция за Национален строителен контрол е осъдена да заплати на "МК Надзор" ЕООД гр. П., сумата от 1430 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд № 1848/2017 г. по описа на РС-П. и по канд № 234/2018 г. по описа на Административен съд-П., ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на исковата молба - 6.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски за производството. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон, но изложените по същество доводи са относими към друг евентуален порок на решението, а именно съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът изтъква, че не е била допусната поисканата от него експертиза за установяване осчетоводяването на разхода, поради което по делото е останал неустановен фактът на неговото фактическо извършване. Изтъкват се и доводи, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява вреда и не може да се претендира в рамките на исков процес извън производството по обжалване на наказателното постановление. Иска да се отмени решението и да се присъдят направените разноски. Ответникът – "МК Надзор" ЕООД не взема становище. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е уважил предявения от "МК Надзор" ЕООД иск срещу Дирекция за национален строителен контрол, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1430 лева като основателен и доказан, ведно със законната лихва. От фактическа страна съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред Районен съд-П. и пред Административен съд П., по повод жалба срещу Наказателно постановление №СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 г. на заместник-началника на ДНСК /НП/. Установил е, че наказателното постановление е потвърдено с решение на Плевенския районен съд, но това решение, както и НП, са отменени от Административен съд-П., с решение № 287/2.05.2018 г. по канд № 234/2018 г. Намерил е, че още в хода на развилите се производства е приложен договор за правна защита и съдействие, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв и е заплатено изцяло и в брой. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било реално осъществено в по едно съдебно заседание във всяка от инстанциите. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменено НП, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред РС-П. и АС П. се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност на осъщественото по делата процесуално представителство. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Осчетоводяването на разхода за адвокатско възнаграждение има отношение към данъчното отчитане на дружеството, но предвид посоченото по-горе тълкувателно решеине, е факт, неотносим в настоящия спор. Съдебният състав е изложил изрични съображения относно размера на присъденото обезщетение, отчитайки, че то е в минималния размер, предвиден за адвокатските възнаграждения за една инстанция. В случая, тъй като представителство е осъществено и в двете инстанции, присъденото възнаграждение под формата на обезщетение за имуществени вреди всъщност е под минималния размер и няма основание за допълнителното му намаляване. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса и липсата на искане от страна на ответника по касация, разноски на страните не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение