Решение № 7499 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2018 г.

Решение № 7499 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Eм Пи Ел- Транс ЕООД- град С., подадена чрез адв. Г. Б. от АК Б., в качеството на пълномощник против Решение № 209/09.02.2018 г., постановено по административно дело № 62/2017 г. на Административен съд– Б. (АС Б.). В жалбата са изложени аргументи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, в които се приема, че предявеният иск е недоказан. Изложени са подробни факти свързани с извършената проверка на МПС и извършения превоз на гуми на парчета. Счита, че вредите се изразяват в нарушаване на основната дейност на дружеството, като те са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното задържане на МПС от служители на ГПУ П.. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи изцяло иска срещу Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП). Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат Божинов моли да се уважи касационната жалба. Смята, че твърдените вреди, представляващи невъзможността да се ползва камиона са безспорно доказани, като техния размер от 70 000 лева е установен. Ответникът Главна дирекция Гранична полиция в съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева оспорва касационната жалба. Моли да се потвърди решението, защото подадения иск следва да се отхвърли като неоснователен, недоказан, поради липса на незаконосъобразни действия от страна на служителите на ГПУ П., при или по повод изпълнение на административната дейност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Ищецът е предявил иск, с искане ГДГП да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 70 000 лева, поради невъзможност за периода на задържане на товарния автомобил да извършва превозна дейност. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Eм Пи Ел- Транс ЕООД- гр. С. против ГДГП за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2014 г. до окончателното й изплащане. За да достигне до този резултат АС Б. e установил, че с Постановление от 22.10.2014 г. на прокурор при Районна Прокуратура – П. е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 353 г от НК с оглед липсата на умисъл за извършването му. Съгласно постановлението, предадените с протокол за доброволно предаване от 18.07.2014 г. товарен автомобил с ремарке, както и превозвания товар следва да останат на съхранение в ГПУ– П. на разположение на административнонаказващия орган по административнонаказателна преписка, образувана със съставяне на АУАН № 401281/11.08.2014 г. Посочил е, че не са се събрали и доказателства от страна на ищеца да е отправяно искане до ГПУ – П. за връщане на товарния автомобил и същото да е отказано, като искане за връщане на автомобила е подавано единствено до Районна прокуратура – П.. Приел е, че в случая не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ГПУ– П., извършени при или по повод на административна дейност. Счел е, че в процесния случай не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността - не е налице действие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен. Отделно от изложеното, адм. съд е намерил, че искът е недоказан по отношение твърдените имуществени вреди в претендирания размер от 70 000 лева. Посочил е, че доказателства за сключени и неизпълнени договори за превоз за периода на задържане на автомобила не бяха представени, поради което не може да се приеме, че за този период дружеството е претърпяло имуществени вреди, съответно не може да се определи техния размер. С оглед на това счита, че размерът на евентуално претърпените вреди не може да бъде установен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/ на адм. орган не подлежат на съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Правилно адм. съд е приел, че по силата на чл. 94а, ал. 2, т. 3 от ЗУО, органите на ГПУ П. имат правомощието да контролира трансграничния превоз на отпадъци по ЗУО и регламент (ЕО) № 1013/2016 г. Видно от доказателствата по делото с Постановление от 22.10.2014 г. на прокурор на Районна прокуратура П., с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 353г, ал. 1 от НК изрично е указано, че предадените с протокол за доброволно предаване от 18.07.2014 г. товарен автомобил с ремарке, както и превозния товар следва да останат на съхранение в ГПУ П. с оглед на образуваната административнонаказателна преписка, във връзка със съставения АУАН № 401281/11.08.2014 г. Съгласно мотивите в т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по Тълкувателно гражданско дело № 3/2014 г. на ОСГК административният орган е изпълнил разпореждане на органи на следствието и прокуратурата и не носи отговорност, ако издадения от него административен акт бъде отменен. С това не е налице фактическо действие, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Още повече, че в случая задържането на автомобила не е в резултат на отменен административен акт. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Нейната липса води до това, че съда няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,