Решение № 14843 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2018 г.

Решение № 14843 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет / ВСС/, чрез процесуален представител - юрисконсулт Лишева, против решение № 6263 от 15.05.2018 г. по адм. дело № 11114/2017 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено Решение по т. 14. 1, взето с протокол № 32/26.07.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС и потвърдената с него Заповед №АС-225/12.07.2017 г. на С. М.- и. ф. на административен ръководител - председател на Софийски районен съд /СРС/, като незаконосъобразни. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: М. П., чрез пълномощника му - адв. Ш., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Ответникът: Административния ръководител - председател на СРС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 323, ал. 4 ЗСВ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на жалбата пред 3-членният състав на ВАС, шесто отделение, е Решение по т. 14. 1 на Съдийската колегия на ВСС, взето с протокол № 32 от 26.07.2017 г., с което е потвърдено наложеното със Заповед №АС-225/12.07.2017 г. на С. М.- и. ф. административен ръководител - председател на СРС, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" на М. П. - съдия в СРС за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Съдът, след като е установил фактите по спора е извел правни изводи, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила по чл. 310 и чл. 313, ал. 1 ЗСВ. Самото решение на Съдийската колегия на ВСС е мотивирано, в съответствие с изискванията на чл. 320, ал. 7 ЗСВ и съобразно мотивите към Предложение на комисията "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС" към съдийската колегия на ВСС, както и в отсъствие на процесуални нарушения. Въпреки това е приел, че, оспореното решение на съдийската колегия на ВСС и потвърдената с него Заповед на и. ф. административния ръководител - председател на СРС С. М.от 12.07.2017 г. са незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Според съда инкриминираните от дисциплинарнонаказващия орган действия на съдия М. П. за периода м. ноември 2016 г. - м. юли 2017 г. по нохд. № 22573/2011 г. на СРС, НО, 106-ти състав, свързани с прекратяване два пъти на това дело, въпреки указанията на по-горния въззивен съд - СГС за разглеждането му в открито с. з., не обосновава съставомерност по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ - действия или бездействия, които неоправдано забавят производството, а са юридически израз на неговото вътрешно убеждение като съдия. Постановените от съдия П. 2 бр. разпореждания по цитираното нак. дело, на основание чл. 249, ал. 2, врчл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, според 3-членния състав на ВАС, не са част от служебните задължения на магистрата по чл. 210 и сл. ЗСВ, за които би могъл да отговаря дисциплинарно ако ги наруши виновно. Тези 2 бр. съдебни актове са част от решаващата му дейност като магистрат по конкретното дело и представляват процесуални действия на съда, с оглед на вътрешното му убеждение в това, че трябва да бъдат издадени. Поради това е приел, че с тези два акта съдия П. не е осъществил състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, защото те са функция на правомощията му като съдия и нямат връзка с неизпълнение на други служебни задължения. Налице са и изводи за несъответствие на оспорения акт с целта на закона, тъй като налагането на наказание, без да има нарушение, действа демотивиращо и не осъществява превенцията, която ЗСВ преследва. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС и на потвърдената с него заповед на и. ф. административен ръководител - председател на СРС С. М., с която на ответника М. П., в качеството му на съдия в СРС е наложено дисциплинарно наказание "забележка", за извършено дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на съда относно липсата на инкриминираното със заповедта дисциплинарно нарушение. Последното, видно от мотивите към заповедта на председателя на СРС, се изразява в извършване на две деяния, представляващи действия, които неоправдано забавят производството по нохд. № 22573/11 г. на СРС, НО, 106 с-в, чрез издаване на разпореждане от 16.11.2016 г. и на разпореждане от 30.01.2017 г. от ответника, като съдия-докладчик по същото дело, с които на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал материалите на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, които по протест на СРП са отменени от СГС, с указания за насрочване делото в открито с. з. Прието е от ДНО, че с издаването на тези две разпореждания, ответникът умишлено е допуснал забавяне на производството по това дело и без да съобрази, че абсолютната давност за преследваната измама изтича през м. август 2018 г. В тази връзка по делото е установено, че за първи път процесното нох. дело е докладвано на ответника П. на 08.11.2016 г. Първото разпореждане е издадено от него само 8 дни след тази дата - на 16.11.2016 г., а второто е издадено на 30.01.2017 г., 18 дни след като делото му е докладвано на 12.01.2017 г., в резултат на връщането му от СГС, където се е намирало за произнасяне по протест на СРП срещу първото разпореждане. Произнасянето на съдията-докладчик в рамките на 8 до 18 дни от докладване на делото, в никакъв случай не представлява действия, които неоправдано забавят производството по процесното нох. дело, за което съществуват други извън съдията П. причини, за бавното му движение от образуване на делото през 2011 г. до момента на тези произнасяния. Поради това правилно е прието, че с действията си по издаване на двете разпореждания, съдията П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Решаващият съд е обосновал правилни изводи, че тези действия, са част от правораздавателната дейност на съдията-докладчик, почиващи на неговото вътрешно убеждение и на закона. Актовете, които съдията издава по конкретно дело, са функция на правораздавателната власт с която разполага за разрешаване на съответния правен спор и именно поради това не може да се поддържа, че осъществявайки тези си правомощия съдията допуска дисциплинарно нарушение. Поради това и действията на ответника П. по издаване на двете разпореждания, с които правораздава, прилагайки правото, такова каквото е според неговото вътрешно убеждение и закона, не обективира инкриминираното нарушение. Като е достигнал до същите изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Поради липса на елементите от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, оспореното решение на ВСС и потвърденото с него наказание "забележка" по заповедта на и. ф. административен ръководител-председател на СРС С. М., са отменени правилно. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответника П., съгласно направеното искане от пълномощника му, се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 750 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие - стр. 29 и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия