Решение № 242 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6318/2007 г.

Решение № 242 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6318/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба на Г. С. Й. срещу въззивното решение № 88 от 26.03.2007 г. по гр. д. № 2127/2005 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са развити оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответниците по касация Р. З. М. и Р. Р. М., действаща чрез законната си представителка Р. М., както и Д. "С" - район "С" гр. С., не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предявен е иск по чл. 41 СК от Р. З. М. за установяване, че Г. С. Й. е баща на детето Р. Р. М.. С решение от 6.02.2006 г. по гр. д. № 430/2004 г. на Софийския градски съд, оставено в сила с въззивното решение, предмет на касация, искът е уважен. Упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, като са определени мерки за поддържане на лични отношения с бащата и дължимата от последния издръжка за него. Решението е обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакването, че ищцата не е провела пълно доказване по твърдяните от нея факти, не се оправдава от фактическа страна. Доказателствата и доводите на страните са преценени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), включително и относно тяхната достоверност, а данните по делото обосновават извода на съда за основателност на иска. Установено е, че детето Р. е родено на 17.11.2003. в гр. С. от майка Р. З. М.. От заключението на вещото лице д-р Е, изготвено въз основа на наличната медицинска документация, е установено, че времето на зачеване на детето е между 9.02.2003 г. и 22.02.2003 г. От заключението на вещото лице д-р З. Т. е установено, въз основа на извършени кръвно групови изследвания на майката, детето и ответника, че последният не може да бъде изключен като баща на детето Р., родено от майка Р. З. М.. К. вероятност за бащинство е 93.8%. В съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Й. З. - без родство със страните, и Е. Б. В. - майка на ищцата, е прието, че между майката на детето и ответника, сега касатор, е била установена приятелска и интимна връзка от 1999 г. Страните са живели на семейни начала в жилището на родителите на ищцата, впоследствие - при родителите на ответника, по чието настояване майката била изгонена, след като узнали за бременността й. Изяснено е също, че през вероятния период на зачеване майката не е поддържала интимни връзки с друг мъж. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че касаторът е баща на детето Р., родено на 17.11.2003 г. от майка Р. З. М.. Съдът не е имал основание да не кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са преценени в съвкупност с останалите доказателства, а тези на майката на ищцата- и съобразно изискванията на чл. 136 ГПК (отм.). Установено е, че интимната връзка между страните не е била инцидентна, а трайна, продължила е няколко години, включително и през най-вероятния период на зачеване на детето, което в началото е било желано от бащата, но впоследствие същият се отказал. Затова, като е уважил иска за установяване на произход от бащата, съдът е приложил материалния закон правилно. Касационни основания за отмяна на обжалваното решение в частта по упражняването на родителските права и мерките за лични отношения между детето и бащата в жалбата не са изложени, поради което не се налага проверка на правилността на съдебния акт в тази част. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се остави в сила по уважения иск по чл. 41 СК. С оглед разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "б" вр. б. "а" ГПК (отм.) жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта за присъдената издръжка, По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.