Решение № 8373 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2017 г.

Решение № 8373 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6906 от 8.11.2016 г., постановено по административно дело № 5943/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на Г. В. С. от гр. В. срещу решение № 24 от 28.04.2016 г., издадено от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стоянов срещу разпореждане № 5109019186, изх. № 2113-50-104 # 9 от 12.01.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" (ПО) към Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", с което е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стоянов в размер на 319,58 лв., както и е определен осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина, от 5 години, 2 месеца и 6 дни, и осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина, от 8 години, 8 месеца и 2 дни, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Г. В. С., ЕГН **********, действащ чрез повереника адвокат Ж. Т.-А.. Наведени са доводи, че съдът не е съобразил, че осигурителният стаж на жалбоподателя от Испания е зачетен неправилно от българския пенсионен орган в размер на 3 години, 7 месеца и 10 дни, вместо действителния испански стаж от 6 години, 9 месеца и 10 дни. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 24 от 28.04.2016 г., издадено от управителя на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стоянов срещу разпореждане № 5109019186, изх. № 2113-50-104 # 9 от 12.01.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" към Дирекция "Европейски регламенти и международни договори". Ответникът по касация - управителят на Националния осигурителен институт, действащ чрез надлежно упълномощения служител с юридическо образование Б. Х., в писмена защита и в съдебно заседание обосновава становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което иска то да бъде потвърдено, а касационната жалба срещу него да се остави без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Със заявление от 31.08.2015 г. Г. В. С. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително за придобит осигурителен стаж в Испания и в Кипър. С формуляр Е 205 ES ("Проучване на молба за пенсия за старост") от 03.09.2015 г. са потвърдени 1315 дни (3 години, 7 месеца и 10 дни) испански осигурителен стаж за правото на пенсия, както и 2470 дни (6 години, 9 месеца и 10 дни) за размера на пенсията. Въз основа на представените документи за стаж и доход с процесното разпореждане № 5109019186, изх. № 2113-50-104 # 9 от 12.01.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", на Г. В. С. е отпусната, считано от 31.08.2015 г., пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. С разпореждането е признат осигурителен стаж както следва: от втора категория труд - 18 години, 11 месеца и 2 дни; от трета категория труд - 3 години, 10 месеца и 6 дни; по чл. 9а, ал. 2 от КСО - 4 години, 9 месеца и 6 дни, по чл. 104, ал. 3 от КСО - 1 месец и 29 дни; общ осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 от КСО в трета категория труд - 32 години, 9 месеца и 24 дни; осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина (Испания и Кипър) - 5 години, 2 месеца и 6 дни (от които 3 години, 7 месеца и 10 дни испански); осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина - 8 години, 8 месеца и 2 дни (от които 6 години, 9 месеца и 10 дни испански). Стоянов е атакувал разпореждането по административен ред, като е оспорил размера на зачетения при преценяване на правото на пенсия испански осигурителен стаж. По жалбата му е постановено атакуваното пред първоинстанционния съд № 24 от 28.04.2016 г. на управителя на НОИ, с което тя не е уважена. В мотивите си органът се е позовал на Регламент (ЕО) № 883/2004, като е посочил, че по отношение на испанския осигурителен стаж е обвързан от преценката на испанската компетентна институция. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на управителя на НОИ първоинстанционният съд е приел, че то, както и потвърденото с него разпореждане, са законосъобразни, защото са издадени от компетентни органи в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че на жалбоподателя не е нарушено правото му на зачитане на положения в Испания стаж както при определяне на правото на пенсия, така и при определяне на нейния размер, като е съобразено точно посоченото от испанската компетентна институция. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - С.-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Софийският градски административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на пенсионния орган, който правилно е определил размерите на испанския осигурителен стаж съобразно удостовереното в формуляр Е 205 ES от 3.09.2015 г. Неоснователно е жалбоподателовото възражение, поддържано и пред настоящата инстанция, че испанският осигурителен стаж е неправилно занижен при определяне на правото на пенсия. Както административните органи, така и съдът правилно са зачели стажът на Стоянов в Испания според както е удостоверен от испанската компетентна институция, което обвързва българската страна. В случая се касае за правилно прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност. Тъй като Стоянов е упражнявал трудова дейност на територията на държави членки на Европейския съюз, при преценка на правото му на пенсия за него са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави членки - чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая намират приложение посочените регламенти, на които са се позовали и административните органи, като са извършили преценката си в съответствие с чл. 6 и чл. 52, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., и са сумирали завършените осигурителни периоди (цялата продължителност на придобития осигурителен стаж) и в трите държави членки - България, Кипър и Испания. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като не е уважил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,