Решение № 1903 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2011 г.

Решение № 1903 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Велин Иванов Китов срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с № 128004 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочен под № 295 в пр. № 1 от акта. Жалбоподателят, представляван в хода на процеса от адв. Митрев, счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имота. В хода на делото по същество адв. Митрев претендира разноски, без да представя списък по чл. 80 от ГПК към приключване на съдебното заседание. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. от имот с № 128004 с площ от 1 дка са отчуждени, срещу обезщетение от 44 лв., 0,644 дка за изграждането на автомагистрала "Струма", посочен под № 295 от пр. № 1 към т. 1 от акта. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имота е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Имотът са разглеждан като такъв с начин на трайно ползване овощни насаждения, но е извършено оценяване единствено на земята. Сам по себе си пропускът да бъдат оценени овощните насаждение е основание да се приеме, че определеният размер на паричното обезщетение е незаконосъобразен и че оспорваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 12.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Катя Дринова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според същото стойността на 1 дка земеделска земя, имаща характеристики като процесния имот се равнява на 104 лева. Тази стойност е изведена като вещото лице е съобразило, че имотът е IХ-та кат., с площ до 3 дка, неполивни, намиращи се на 7 км от основен пазар Дупница, на под 1 км от село Дяково и не граничи до път с трайна настилка. Въз основа на така определената стойност за декар, вещото лице е посочило, че по отношение на отчуждените 0,644 дка от имота стойността на земята възлиза на 67 лева. По отношение стойността на овощните насаждения е дадено заключение съобразно методиката по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, в което стойността на брой черешово насаждение е 98,11 лв. Стойността е изведена като вещото лице е съобразило възрастта на насажденията - 20 г., оставащия период на плододаване - 5 г. и стойността на материала за огрев - 5,6 лв. Съгласно заключението в отчуждените части се засягат 26 броя череши, като при разпита в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че поради изкореняването им към момента на огледа, броят на овошките е установен въз основа на фотоснимка, предоставена за ползване от ОС "Земеделие и гори" - Дупница. При посочения брой на насажденията и стойност, вещото лице е определило общата им стойност на 2551 лв. Въз основана на стойностите за земята и насажденията, вещото лице е посочило, че равностойното парично обезщетение за отчуждените 0,644 дка от имот с № 128004 възлиза на 2618 лева. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и на овощните насаждения от череши, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е неравностойно спрямо стойността на отчужденото имущество. В тази връзка следва да се посочи, че видно от оценителския доклад по преписката, административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение на имота като земеделска земя, а по отношение на овощните насаждения, както бе посочено по-горе същите въобще не са остойностени. Възражението на ответната страна относно възприетия от вещото лице брой на засегнатите насаждение се възприема от съда като бланкетно. Задължение и в тежест на административния орган е да изследва фактите и обстоятелствата от значение за издавания административен акт и да докаже в хода на процеса твърденията си. В случая нито по административната приписка, нито в хода на делото ответната страна е посочила конкретен брой на засегнатите насаждения в процесните имоти, а е безспорно, че такива се засягат. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение съобразно този размер. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер 200 лв. - депозит за вещо лице и 250 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед размера на адвокатското възнаграждение и на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР на Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възражението за прекомерност направено от ответната страна, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение