Решение № 1990 от 22.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216, ал.7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на "Силомо Ютилитис" ЕООД против решение 1060 от 22.12.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка вх. КЗК-792/1.12.2022 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение F285829 от 31.10.2022 г., на изпълнителния директор на "Софийска вода" АД за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на GRP стъклопластови тръби за безнапорна и напорна канализация и фасонни части за тях", в частта по обособена позиция 1 "Доставка на GRP (стъклопластови) тръби ф600 за напорна канализация и тръби с яйцевиден профил за безнапорна канализация. ". Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита за незаконосъобразни изводите на КЗК във връзка със заявените оплаквания за допуснати от възложителя нарушения на чл.49, ал.1, т.2 от ЗОП и чл.2, ал.2 от ЗОП. Счита, че формулираните в техническата спецификация изисквания относно стъклопластовите тръби незаконосъобразно насочва към продукт на конкретен производител на тръби, което от своя страна води до ограничение на участието на други производители. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение на КЗК и да се произнесе по съществото на спора като отмени решението на възложителя за откриване на процедурата. Претендира присъждането на направените разноски както в производството пред КЗК, така и в настоящото производство. Ответникът по касационното оспорване- изпълнителния директор на "Софийска вода" АД, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.216, ал.1 от ЗОП и от лице, за което постановеното от КЗК решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на Силомо Ютилитис ЕООД против решение F285829 от 31.10.2022 г., на изпълнителния директор на "Софийска вода" АД за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на GRP стъклопластови тръби за безнапорна и напорна канализация и фасонни части за тях", в частта по обособена позиция 1 "Доставка на GRP (стъклопластови) тръби ф600 за напорна канализация и тръби с яйцевиден профил за безнапорна канализация. ". С оспореното решение КЗК е оставила жалбата без уважение. За да се произнесе в посочения смисъл, Комисията е разгледала всички оплаквания на жалбоподателя и ги е приела за неоснователни, излагайки подробни мотиви по всяко едно от тях. КЗК е приела, че заложените в документацията технически изисквания не нарушават разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗОП и принципите, установени в чл.2 от ЗОП, тъй като не съдържат ограничителни критерии, които да сочат към конкретен модел и/или да ограничават предложенията на участниците в процесната обществена поръчка, поради което липсва и нарушение на Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Жалбоподателят поддържа твърдението, че съвкупността от поставените от възложителя изисквания в техническата спецификация насочва към един единствен производител- Амиблу. КЗК е приела това твърдение за недоказано, извършвайки сравнение с посочените от възложителя други производители- Hobas- Австрия, Superlit- Турция и Subor Boru San. Ve Tic.- Турция. Касационният жалбоподател счита за неправилен и необоснован този извод на Комисията като сочи, че производителят Хобас е свързано лице с производителя Амиблу- т.е. на практика производителят е един и същ; производителят Subor Boru San. Ve Tic. не произвежда центрофугално лети тръби; а производителят Superlit не произвежда тръби с яйцевиден профил. На възложителите на обществените поръчки е предоставено изключително право сами да преценяват своите нужди и потребности, както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен. С оглед на това възложителите е предоставено правото да определят необходимите характеристики на предмета на поръчката, посочвайки ги в техническата спецификация. Съобразно даденото в §2, т.54, б.б от ДР на ЗОП легално определение, при обществените поръчки за доставки или услуги техническата спецификация е документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Тълкуването на посочената норма води до извод, че законодателят е предвидил възможност да бъде сочен производствения процес на продуктите, предмет на обществена поръчка и преценката за това е част от обема на оперативната самостоятелност на възложителя. При това възложителят следва да отчита разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗОП и не следва да посочва в техническата спецификация специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител. В конкретната хипотеза възложителят е посочил само технологията, по която следва да бъдат произведени тръбите- центрофугално леене. Тази технология се прилага от различни производители съобразно направените от КЗК констатации. Поради това съдът намира изводите на КЗК, че определяйки метода, по който следва да са произведени тръбите със сечение ф600 за напорна канализация, а именно те да са центрофугално отлети, възложителят е действал изцяло в съответствие със закона. Поставените от възложителя технически изисквания към съответните стоки, свързани с технологията на тяхното производство, позволява участието на повече от един участник. Съдът намира за обоснован и изводът на КЗК за недоказаност на обстоятелството, че само един производител на тръби отговаря на поставената от възложителя съвкупност от условия доставените два вида тръби да са произведени от един производител, като при това тръбите ф600 да са центрофугално отлети. Констатациите си в тази връзка КЗК е направила след сравнителен анализ на информацията, налична на официалните сайтове на производителите, посочени от възложителя. Действително остава недоказано твърдението на жалбоподателя, че само един единствен производител предлага и двата вида тръби, предмет на доставката по обособена позиция 1. При тези констатации правилно КЗК е приела, че поставеното условие не е ограничително. Както вече се изтъкна, в пределите на оперативната самостоятелност на възложителя е да постави определени изисквания към стоките, които в най-голяма степен ще удовлетворят неговите нужди. Поставените условия не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция и осигурява равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка, поради което не е допуснато и нарушение на принципите, залегнали в чл.2 от ЗОП. Поради изложеното решението на КЗК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи на ответната страна юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи съобразно чл.37 от ЗПП във връзка с чл. 24 от НЗПП в размер на 240 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. Първо във връзка с чл.216, ал.7 от ЗОП Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,