Решение № 13775 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2018 г.

Решение № 13775 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Т. Ламбев, против решение № 954/08.10.2018 г., постановено по административно дело № 260/2018 г. на Административен съд София-област, с което е отменено негово Решение № 23/311/00650/3/01/04/01 изх. № 01-2600/6534 от 11.12.2017 г. за налагане на финансова корекция. Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай, противно на приетото от АССО, категорично се установява наличието на основание за наложените финансови корекции и че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за незаконосъобразен, въпреки че бил постановен при съобразяване с относимите наредби и регламенти, както и с практиката на ВАС. Моли постановеното съдебно решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Агротрейдинг БГ" ЕООД, със седалище гр. Ботевград, представлявано от управителя К. Василев, чрез процесуалния си представител адв. Б. Стоянова, в писмен отговор и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи за липса на нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи, след като е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивирания извод, че реализирането от дружеството на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, не води нито пряко, нито косвено до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход и че тази констатация не обосновава извършено от дружеството нарушение. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от "Агротрейдинг БГ" ЕООД, срещу решение № 23/311/00650/3/01/04/01 изх. № 01-2600/6534 от 11.12.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т. 4. 4, буква "б. " и т. 8. 1 от Договор № 23/311/00650 от 06.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 от същия договор, както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., във вр. с чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент № 1605/2002 на Съвета и на утвърдена от изп. директор на ДФ"Земеделие" методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г., и на чл. 70, ал. 1, т. 3, пр. първо, т. 4, т. 7 и т. 10, във вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 2, чл. 73, ал. 1 и, ал. 2, и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). С него, на дружеството - жалбоподател е определена финансова корекция в размер на 19 007. ЗЗ лв., представляваща 5% от предоставената финансова помощ по договора. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Административен съд - София област преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го отменил. 3а да стигне до този правен извод от фактическа страна обосновано приел, че в случая е налице реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана – при променени приходи от наем на микробуси за всяка една от годините на 260 000. 00 лв. вместо 290 000, 00 лева и констатирани общи приходи от дейността в размер на 103 806. 21 лв., съставляващи 39, 93% от заложените в бизнес плана приходи за цялата финансова 2016 г., т. е. изпълнение на бизнес плана за една пълна финансова година/2016 г. / в размер на 39, 93 % от залегналите в представения и одобрен бизнес план приходи. От правна страна съобразил, че съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 3- за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. за неизпълнение на одобрени индикатори; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Взел предвид и разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, препращаща към чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и отнасяща се до дълготрайност на операциите. По аргумент от ал. 1, б. "а" - "в" на тази разпоредба и с оглед преценката, че разширяване кръга на задълженията/условията, при които се налага финансова корекция, е недопустимо нито с национален закон, нито с подзаконов нормативен акт, а в настоящия случай дейността от подпомогнатата инвестиция функционира / не е преместена или прекратена в рамките на петгодишния период, считано от датата на сключване на договора/, счел обстоятелството, че не са получени приходи в размера на прогнозните такива, заложени в бизнес плана, за такова извън предвидените задължителни условия за изпълнение, нито че е обстоятелство, което обуславя прекратяване на дейността, респ. извод за неизползване на обекта по предназначение. На второ място приел, че неоснователно е прието нарушение на т. 4. 12 от договора, който текст изисква да се извърши "одобрената инвестиция", по съображения, че ползвателят е извършил инвестицията съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове и че ако инвестицията не беше извършена, дружеството нямаше да получи помощта. При тези обстоятелства счел, че реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, не води -нито пряко, нито косвено, до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход, респ и че тази констатация не обосновава извършено от дружеството нарушение. И тъй като неизпълнението на показатели в бизнес плана било предвидено като нарушение единствено в Приложение № 1 към Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., а тя се прилага в случаите на нередности, които представляват нарушение на нормативни разпоредби и договорни отношения, а такова няма, то не са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция по приетите за приложими от административния орган правни норми. Не обсъдил основната и допълнителна съдебно - счетоводни експертизи, но ги приел като неоспорени от страните. Извел краен извод, че оспореното решение е валидно, но незаконосъобразно, поради което го отменил. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На първо място-в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил основната и допълнителна съдебно - счетоводни експертизи /л. 616 и л. 654 заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника. Във фактическата част посочил изводите им, но в правната въобще не ги анализирал. Именно в тях е посочено, че определеният размер на финансова корекция - 19 007. ЗЗ лв. представлява 5 % от заявената и оторизирана по проекта сума от 380 146. 67 лв. и че същият е правилно определен по действащата Методика, като изводите са дадени в два варианта, без да става ясно кой от тях съдът е кредитирал. Освен това, не са съобразени/макар да са посочени/ и другите приложени писмени доказателства-данните от двете проверки на място: първата - от 26.04.2016 г. - 14.05.2016 г. и втората - от 20.09.2017 г. - 25.09.2017 г., след плащане по проекта на 13.05.2013 г., както и от допълнителни адм. проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения от страна на дружеството, което е било необходимо с оглед на установяване на правнозначимите факти с годни доказателствени средства и за произнасяне съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК по всички основания по чл. 146 АПК. Ако първоинстанционният съд бе обсъдил в цялост тези писмени доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, би достигнал до извод, различен от изведения досежно основанията по чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т. 4. 4, буква "б. " и т. 8. 1 от Договор № 23/311/00650 от 06.10.2014 г., във връзка с т. 4. 12 и т. 4. 18 от същия, както и това по чл. 46, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., във вр. с чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент № 1605/2002 на Съвета, и чл. 70, ал. 1, т. 3, пр. първо, т. 4, т. 7 и т. 10, във вр. с чл. 72, ал. 1 и, ал. 2, чл. 73, ал. 1 и, ал. 2, и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за определяне на финансова корекция. Освен това, приетото от съда, че задължението на бенефициера не включва постигане на заложените финансови показатели в бизнес плана е неправилно, тъй като няма как да бъде постигната целта, която да оправдае финансирането с европейски средства. В този смисъл изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения проект, т. е. реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, е нарушение съгласно определенията, залегнали в § 1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. В тези определения са дадени значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са неправилни и незаконосъобразни и не се споделят от настоящия състав. Установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план. Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон. В този смисъл практиката на ВАС е константна- решение № 5040 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г., решение № 14727 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г., решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г., всички- на ІV отд. на ВАС. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изложи конкретни съображения по събраните доказателства. Така и в решение № 10327 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 9786/2018 г., ІV отд. на ВАС. При новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС-тричленен състав, Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, е обявена за нищожна, и то е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757/2019 г., петчленен състав на ВАС - І колегия, като съобразно чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в сила от деня на обнародването. Поради това и с оглед чл. 142, ал. 2 АПК, съдът следва да изложи съображения и по определения размер на финансова корекция, т. е. независимо от обявената за нищожна методика, дали това се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. В този смисъл напр. и решение № 9798 от 26.06.2019 г. по адм. д. № 12476/2018 г. на ІV отд. на ВАС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на относимите разпоредби на посочената по-горе наредба и на закона. Поради това и обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, то касационната инстанция не може да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, решението на АССО ще следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да обсъди всички доказателства и да изгради правния си извод дали е налице нередност, неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, както и съответствие, респективно несъответствие с целите на подпомагането по мярка 312, след което при безспорно установени в тази насока факти, да прецени законосъобразността на изчисляване на размера на финансовата корекция на основание т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година. При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,