Решение № 13399 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2013 г.

Решение № 13399 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 245 и следващите от АПК. Образувано е по искане, направено от Евгения Христова Миловска за отмяна на определение № 122 от 11.04.2012 г. по адм. дело № 2588/2012 г. на административен съд - София град, оставено в сила с определение № 8388 от 12.06.2012 г. по адм. дело № 6134/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 245 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК. Развива доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е била лишена от възможност да вземе участие по делото. Ответната страна чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Заинтересованата страна - Иван Петров Данкин не взема отношение по него. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Иван Петров Данкин против заповед № РД-40-34 от 15.09.2010 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на ПИ № 1169 с площ от 705 кв. м. от неустановен собственик. Жалбоподателят е възразил, че той е придобил заедно с Евгения Христова Георгиева собствеността върху този имот. Представил е като доказателство нотариален акт за продажба № 127 от 27.07.2006 г. за продажба на имот пл. № 1199 по плана на град София. Съдът е извършил служебна проверка за процесуалната допустимост на жалбата. Приел е, че за да докаже правен интерес от оспорване на заповедта, жалбоподателят е следвало да докаже с валиден от външна страна акт за собственост, че е собственик на ПИ № 1169, предмет на отчуждителната заповед. За изследване на въпроса за наличие на правен интерес е допуснал и изслушал и съдебно-техническа експертиза. На базата на писмените доказателства и заключението на експерта, съдът е приел, че в образуваното производство не е доказано този имот да е част от имота по представения нотариален акт № 127/2006 г. Това е мотивирало първоинстанционния съд да приема липса на законово установен правен интерес за жалбоподателя да оспорва заповедта, сочеща на наличие на хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. С протоколно определение № 122 от 11.04.2012 г. по адм. дело № 2588/2012 г., административният съд е оставил жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Определението е обжалвано от Иван Петров Данкин и по частната жалба е образувано адм. дело № 6134/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Тричленният състав на ВАС също е счел, че жалбоподателят не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на отчуждителната заповед, поради което не е неин адресат и респективно, тя не засяга негови права. Потвърдил е извода на административния съд за процесуална недопустимост на жалбата, поради липса на законово защитен правен интерес. С определение № 8388 от 12.06.2012 г., постановено в закрито заседание, обжалваното прекратително определение е оставено в сила. При така установената фактическа обстановка, искането за отмяна на влязлото в сила определение, предявено на основание чл. 245 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК от Евгения Христова Миловска е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на влязло в сила решение може да иска лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него. Законовите предпоставки за отмяна не са налице спрямо молителката. Съдебното определение, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата срещу административен акт, решава единствено въпроса за наличието или липсата на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на акта. То няма сила за други лица, които претендират, че са засегнати от същия акт. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. При положение, че не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. По изложените съображения не може да се приеме, че молителката е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила и съответно, че прекратителното определение има сила за нея. Ето защо, не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1 вр. чл. 239, т. 5 от АПК и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия