Решение № 1254 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Кебапова, чрез процесуален представител адв. М. Чечова, срещу Решение 1998/28.03.2023 г., постановено по адм. дело 11496/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата и срещу решение No 1040-21-919/06.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане No РВ-3-214-01231766/31.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ София град, с което е разпоредено да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване в размер на 2642.59 лв., произтичащо от добросъвестно получена от жалбоподателя сума от парично обезщетение за общо заболяване. Наведените в жалбата възражения относно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Национален осигурителен институт не ангажира становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение на Административен съд София град е недопустимо постановено, поради което подлежи на обезсилване, а делото на връщане за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение No 1040-21-919/06.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане No РВ-3-214-01231766/31.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ София град. Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ-София град. Производството пред административния съд се е развило и приключило по реда на чл.118 КСО. Като страна в процеса пред Административен съд София град е конституиран Национален осигурителен институт и тази страна е била призовавана по делото. Съдебното решение обаче е постановено срещу органа издал административния акт, като той е цитиран и като страна в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая, съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. По делото е конституирана ненадлежна страна НОИ, който е юридическо лице, без процесуално отношение към оспореният административен акт. Решението предмет на производството по делото не е издадено от призованата в процеса пред АССГ страна. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна по спорното материално правоотношение, предвид чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, относно действието на конститутивните съдебни решения, води до несигурност и нереализирана адекватна правна защита. Предвид изложеното, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежен ответник в процеса, е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му поради наличието на такъв порок, то при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, отначало, с участието на надлежните страни в процеса, а именно жалбоподателката и директора на ТП на НОИ София град, който е издал оспореното решение. С оглед гарантиране правото на участие и защита на всички страни в процеса, съдът следва да извърши всички процесуални действия в производството с тяхно участие, след надлежното им конституиране като страни по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебните заседания и т. н. С оглед изхода на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,