Решение № 7169 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12183/2010 г.

Решение № 7169 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12183/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Иван Тодоров Груйкин лично и като председател на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива Справедливост" гр. София е обжалвал Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерство на вътрешните работи по Закона за държавните такси и по-конкретно срещу разпоредбите на чл. 32, т. 1, 2, 3, 35, т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 39 от одобрена с ПМС № 25/2010 г. На основание чл. 189, ал. 2 АПК се е присъединил и Юлиян Чолаков като физическо лице и като представител на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" гр. Варна. Ответникът Министерски съвет чрез процесуалния си представител изразява становище изразява становище за неоснователност на жалбата на Иван Груйкин и Юлиян Чолаков, а по отношение на Сдружение "Гражданска инициатива" Справедливост представлявано от Иван Груйкин и "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" представлявано от Юлиян Чолаков счита същите за процесуално недопустими. Заинтересуваната страна Министерство на вътрешните работи чрез процесуалния си представител изразява същото становище. Представителят на върховната административна прокуратура поддържа становище за основателност на жалбите. Оспорените разпоредби са създадени с приемането на ПМС издадени от Министерски съвет като орган на изпълнителната власт и съдържат административни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати. Те се дефинират като разпоредби на нормативен административен акт, съдържащи се в подзаконов нормативен акт - Постановление № 53 от 26.02.1998 г. и № 25 от 26.02.2010 г. на Министерския съвет от г., с което е изменена и допълнена Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати и в интерес на обществото е всеки правен субект да може да ги атакува относно тяхната законосъобразност и следователно подлежат на обжалване пред съда. На второ място, Конституцията на Република България в чл. 120 възприема принципа за обжалване на всички административни актове, т. е. гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички актове на администрацията, които ги засягат, освен изрично изключените със закон. Негови разпоредби могат да се обжалват от гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения освен изрично изключените със закон. По силата на тази разпоредба нормативните административни актове като вид административни актове, с които се засягат права и интереси на гражданите на Република България, подлежат на съдебен контрол. Нормата на чл. 185, ал. 2 АПК и чл. 186, ал. 1 АПК дава право да оспорват подзаконов нормативен акт или отделни негови разпоредби гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай постановления на Министерския съвет, с което е одобрена Тарифа № 4, са издадени от орган на централната изпълнителна власт - Министерския съвет, на основание чл. 1 от Закона за държавните такси. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Тарифата представлява подзаконов нормативен акт и обжалването й не е изключено със закон. Следователно този нормативен акт подлежи на обжалване пред съд. Жалба или протест срещу нормативен акт се подават без ограничение във времето, поради което няма изискване за подаване на жалбата срещу него в определен преклузивен срок, поради което жалбата е процесуално допустима. По основателността на жалбите на Иван Груйкин и Юлиян Чолаков. Според чл. 168, ал. 1 от АПК, съдържащ се в общите разпореди Дял "Трети" на АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а и именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административно производствени правила; противоречие с материално правни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Със закон са определени дейностите, за които правните субекти следва да заплащат такси, чиито конкретен размер подлежи на определяне с подзаконов нормативен акт, издаден от МС. Тази делегация е съобразена с разпоредбата на чл. 114 от Конституцията на Република България и съответства на тълкуването в Решение № 10/26.06.03 г., постановено по к. д. № 12/03 г. на Конституционния съд, според които установените със закон такси, които гражданите и организациите следва да заплащат срещу извършена услуга, са държавни вземания, поради което делегираното правомощие на Министерския съвет да определя техния размер не противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Следователно Министерският съвет е издал подзаконови правни норми, въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност, поради което оспорените разпоредби са действителни и пораждат правни последици. По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията "гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". Оспорените разпоредби определят такси в значително по-нисък размер от предвидените за същите дейности, предоставяни от органите в системата на МВР на други правни субекти и се събират еднократно. Според основния принцип в българското законодателство таксите се определят и с оглед на разходите по извършване на услугата. При установените съществени разлики между дължимите такси в полза на ограничен кръг правни субект, следва да бъде направен извод, че определените размери на таксите по чл. 32, т. 1, 2 и 3, чл. 35, т. и чл. 39, т. 1, 2, 3, 5, 7, 8, 9, 10 и 11, т. 1 и 2 от Тарифата не надвишават чувствително разходите по изготвяне и издаване на документите. Какви са те, е видно от доклада приложен към делото на министъра на вътрешните работи. Обективно новите технологии предполагат извършването на повече разходи за тази услуга. Видно е, че дължимите такси са в съответен конкретен размер включил в себе си по-високи разходите по обработка на документацията, която безспорно е в по-голям обем с оглед на новите технологии - документи с електронен носител на информация със записани биометрични данни и др. Не са ангажирани доказателства и относно обстоятелството, че те не съответстват на доходите и имуществото на тези лица. Не може да се говори за въведено данъчно задължение за гражданите, тъй като разграничителният критерии за определяне на различни размери на таксите в зависимост от правните субекти не може да бъде само имущественото състояние на лицата, а и от разходите, които държавата прави, при което с атакуваните разпоредби определения размер не е необосновано висок и в този смисъл липсват нарушения на административно производствените правила. С така определените конкретни такси не се възпрепятства упражняване на правото на правните субекти за тези услуги, за които се правят разходи, които следва да бъдат компенсирани. В този смисъл липсва нарушение на чл. 6, чл. 29, 34 и 50 ЗБДС. Не е налице противоречие на оспорените разпоредби с чл. 60 от Конституцията на Република България, каквото е твърдението по жалбата на жалбоподателите, както и противоречие на Тарифата с разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за държавните такси, според която простите такси /какъвто е конкретният случай/ се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по услугата, а в съдържанието й не е заложен критерий свързан с доходите и имуществото на лицата, поради което липсва противоречие на атакуваните разпоредби от тарифата с този закон. С оглед на така изложеното Върховният административен съд, че не са налице твърдяните противоречия на оспорените разпоредби с нормативни актове от по-висока степен, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По жалбата на Сдружение с нестопанска цел Гражданска инициатива" Справедливост" и "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията". Същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес. Сдруженията с нестопанска цел могат да обжалват издадения подзаконов нормативен акт, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат права и задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните организации и другите юридически лица се обуславя от засягането на техни лични права и законни интереси непосредствено породени от предмета на дейност на организацията или юридическото лице и целите на учредяването. Ето защо следва да се остави без разглеждане на това основание - чл. 159, ал. 1, т. 4 АПК, производството в тази му част подлежи на прекратяване. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение