Решение № 13805 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2010 г.

Решение № 13805 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СБДПЛР - Панчарево" ООД, гр. София, против решението от 28.10.2009 г. по адм. дело № 862 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-13-1079 от 29.11.2006 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса. Посочените пороци се състоят в необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 192, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от НРД 2006 г. - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Панчарево" ООД, гр. София, против заповед № РД-13-1079 от 29.11.2006 г. на Директора на Столичната здравно- осигурителна каса (СЗОК), с която на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на болнична помощ (БП) са наложени санкции на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "бб" от НРД 2006 г. - финансови неустойки в размер на 180 лв. за всяко едно от установените 26 нарушения от един и същ вид по клинични пътеки № 252, № 246 и № 249 или общо 4680 лв. След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, Софийският градски съд законо- съобразно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки, обосноваващи прилагането на санкции по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "бб" от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Санкционираното лечебно заведение не е посочило доказателства за оборване на констатираните обстоятелства в медицински протокол № М-491/25.07.2006 г. относно неизвършени задължителни дейности от алгоритмите на клиничните пътеки. Неоснователен е касационният довод за допуснато от първо- инстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в необсъждане на направеното от жалбоподателя възражение за нарушения на процедурата по извършването на медицинската проверка. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил съображенията си, по които е приел за неоснователни възраженията на лечебното заведение за нарушение на процесуалните норми на НРД 2006 г. относно извършването на проверки и налагането на санкции. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което всяко нарушение на определената в ЗЗО и НРД 2006 г. процедура води до прогласяване на незаконосъобразност на издадения акт. В разглеждания случай не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху съдържанието на оспорената заповед или са накърнили правото на защита на проверения изпълнител на болнична помощ. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 192, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от НРД 2006 г. Съгласно чл. 192, ал. 1 от НРД 2006 г. клиничните пътеки, заплащани от НЗОК в полза на ЗЗОЛ, съдържат изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение на заболявания, включени в тях. По настоящето дело констатациите на лекарите-контрольори за нарушения на правилата за провеждане на клинично лечение, отразени в медицински протокол № М-491/25.07.2006 г., са подкрепени от събраните в хода на административното производство документи (истории на заболяването, епикризи, направления за хоспитализация и др.). В хода на съдебното производство изпълнителят на БП не е доказал с редовно съставени медицински документи извършването на задължителните медицински дейности съобразно указанията за клинично поведение в клиничните пътеки (Приложение № 17). По 12 ИЗ по КП 252 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно- двигателен апарат не са отчетени две основни диагностични и две основни терапевтични процедури, необходими за завършването на клиничната пътека. Аналогични са данните по 8 ИЗ по КП 246 Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система. По 6 ИЗ по КП 249 Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система също е констатирана дехоспитализация без завършване на клиничната пътека (неизвършени основни диагностични процедури). Съгласно чл. 176, ал. 2 от НРД 2006 г. договорите за оказване на БП поклинични пътеки се сключват за всички дейности, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно приложение № 17. Неизвършването на задължителни дейности, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека, се квалифицира като несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната болнична медицинска помощ. Неизпълнението на задължението по чл. 26, т. 2 от НРД 2006 г. за предоставяне на болнична медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, съставлява основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "бб" от НРД 2006 г. Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба, Софийският градски съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,