Решение № 11 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2024 г.

Решение № 11 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2024 г., VI о., докладчик съдията Слав Бакалов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 2283 от 08.04.2024 г. постановено по адм. д. № 1092/2024 г. на Административен съд София – град в частта, с която Заповед с № РД-253С-12/04.01.2024 г., издадена от Управителя на НЗОК, е отменена по т. 32, т. ЗЗ и в частта, с която е изменена по т. 8, т. 9, т. 10, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30 и т. 31. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. Г. Русева, САК, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Претендира за направените в производството разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното Административен съд София – град е отменил по жалба на – "Аджибадем сити клиник УМБАЛ" ЕООД, гр. София, заповед за налагане на санкции № РД-253С-12 от 04.01.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта й, с която се определя размера на санкциите по т. 12, т. 32 и т. ЗЗ и е изменил същата заповед в частта по по т. 8, т. 9, т. 10, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, като е намалил размера на всяка една от наложените в посочените точки от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 200, 00 лева, както и общият размер на санкцията "финансова неустойка" на 4400. 00 лева. Приел е, че заповедта за санкциите които са отменение е издадена в противоречие на материалния закон, а редуцирането на процесните санкции е обусловено от безспорната установеност на нарушенията, но при липсата на мотиви, обосноваващи определения със заповедта на административния орган размер, както и съответствието им с принципа за пропорционалност. Решението е правилно. По делото е установено, че "Аджибадем сити клиник УМБАЛ" ЕООД, гр. София има сключен договор с НЗОК № 22-4841/02.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; за извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури, съгласно НРД за МД 2020-2022 г. Със заповед № РД-25-671/21.09.2023 г. на управителя на НЗОК е наредено извършването на проверка на лечебното заведение със задачата да се осъществи контрол по изпълнението на договора за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022 г. Съставен е протокол № РД-25-671-1/10.10.2023 г., видно от който са били проверени общо 126 истории на заболяването (ИЗ), от които: 96 бр. ИЗ по КП № 20 за периода на м. 07.2023 г.; 24 бр. ИЗ по КП № 116 за периода м. 07.2023 г. и м. 08.2023 г.; 6 бр. ИЗ по КП № 17. 1 и КП № 20. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-25-576-1/18.08.2023 г., в който са обективирани констатации за ЗЗ бр. нарушения. Срещу така направените констатации в протокола е постъпило писмено становище от лечебното заведение вх. № 11-02-3054#1/19.10.2023 г. Преписката е изпратена за разглеждане от Арбитражна комисия по медицинските дейности в СЗОК с писмо изх. № 11-02-3054#2/25.10.2023 г. С Решение № 1/07.11.2023 г. към протокол № 38/07.11.2023 г., членовете на Арбитражната комисия по медицински дейности са отхвърлили констатациите на проверяващия екип, отразени в раздел I, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 11 от протокол № РД-25-671-1/10.10.2023 г., като за същите не са наложени санкции. За всички останали визирани нарушения, Арбитражната комисия единодушно е гласувала и е счела, че възражението е неоснователно. Административното производство е приключило с издаване на заповед № РД-253С-12/04.01.2024 г. на управителя на НЗОК, с която на "Аджибадем сити клиник УМБАЛ" ЕООД е била наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от 12500. 00 лева, както следва: по раздел І, т. 8, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 13 е издадена за извършени 5 бр. нарушения на чл. 30, т. 5, във вр. чл. 27 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., във връзка чл. 82б и чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗ и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, като за всяко едно от тези 5 бр. нарушения е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от по 500. 00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г.,. По раздел І, т. 14 заповедта е издадена за извършено 1 бр. нарушение на чл. 282 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от 500. 00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. По т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, е издадена за извършени 14 бр. нарушения на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., като за всяко едно от тези нарушения е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от по 500. 00 лева на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. По раздел І, т. 29, т. 30, т. 31, заповедта е издадена за извършени 3 бр. нарушения на чл. 30, т. 5 и чл. 27 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., във вр. чл. 29, т. 4 НОПДМП, във вр. чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗ, като за всяко едно от тези нарушения е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от по 500. 00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. По раздел ІІ, т. 32 и т. ЗЗ, е издадена за извършени 2 бр. нарушения на чл. 30, т. 5 и чл. 27 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., във вр. чл. 24а, ал. 1, т. 3, чл. 25 и чл. 29, т. 4 НОПДМП, във вр. чл. 82б и чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗ, като за всяко едно от тези нарушения е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от по 500. 00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. В заповедта за налагане на санкции са изложени мотиви по отношение на констатираните от проверяващите нарушения, но мотиви относно размера на наложените санкции "финансова неустойка" се изразяват в общо описание на нарушенията за които са наложени и бланкетните изводи, че със свързани със завишена тежест или значителна обществена опасност, засягащи здравноосигурителните права на пациентите и неправомерното обогатяване на лечебното заведение за сметка на лицата. По делото не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Изразеното несъгласие касае изводите на съда за липса на нарушения по т. 32 и т. ЗЗ от заповедта и отмяна на санкциите за тези нарушенията, както до намаляването на санкциите за останалите нарушения до предвидения минимален размер. Касационната жалба е неоснователна относно частта в която АССГ е отменил оспорената заповед за нарушенията по т. 32 и т. ЗЗ. Санкцията по тези точки е наложена за нарушения на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., във вр. с чл. 25 и чл. 29, т. 4 НОПДМП. Съгласно този текст от нормативния акт не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато посоченото нарушение, тъй като липсват данни сумите по фактури № 97566/25.07.2023 г. и № 97565/25.07.2023 г. да са изисквани от пациентката Л. А. Д.. Обстоятелството, че са издадени фактури за медицинско изделие и избор на екип, не означава, че стойността на тези фактури е изисквана от пациента. Във връзка с тези фактури след издаването на Решение № 1/07.11.2023 г. към протокол № 38/07.11.2023 г., на Арбитражната комисия по медицински дейности и преди издаването на обжалвания административен акт, от ответника са издадени кредитни известия № 101460/13.11.2023 г. и № 101459/13.11.2023 г., с които по същество е прието, че фактурите във връзка с които са съставени, са неоснователно издадени. Правилно АССГ е приел, че пациентът не е извършвал плащане за медицинско изделие и за "избор на лекар/екип", поради което неправилни се явяват изводите на касатора, че са били нарушени неговите икономически права. Наложените санкции в тази връзка са незаконосъобразни, т. к. няма съставомерно деяние, нито е изпълнен състав на нарушение, за което да бъде определена "финансова неустойка", нито са настъпили имуществени вреди за пациента. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за останалите нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват конкретни мотиви относно налагането на финансови неустойки за всяка една от санкциите в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. правило, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на предвидените санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Аргументите в касационната жалба, че ответника по касацията разполага със значителни финансови ресурси и голям дял от сектора на медицински услуги, респективно - голям дял приходи от изпълнението им по договор с НЗОК/РЗОК, увеличаването цените на КПр/АПр и КПр и липса на промяна в санкциите са неотносими. На първо място такива доводи не са изложени в административния акт, като същия не може да бъде дописван след постъпване на жалбата в съда, още по-малко в касационната жалба. На второ място липсват доказателства по административната преписка и делото в тази насока. И на трето място такива критерии не са посочени в разпоредбата на чл. 413 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил с изискванията на чл. 169 АПК, тъй като е следвало да се произнесе само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, както и че мотиви се съдържат и в документите от приложената административна преписка (виж ТР № 16/31.03.1975 г. ОСГК на ВС). Видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на управителя на НЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и в необходимостта от обявяване на обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай. Съдът не е обсъждал съответствието на санкциите с оглед целта на налагането на всяка една от тях, както и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Решението не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната покана. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема изводите на първоинстанционния съд, с които е отменил и изменил оспорения пред него индивидуален административен акт за правилни, а доколкото изложените съображения в подкрепа на тези изводи се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Решението в обжалваната част е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, е претендирал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за такива, поради което не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение