Решение № 14349 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 930/2014 г.

Решение № 14349 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 930/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Димитров Мишев, чрез процесуалния му представител адв. Байданова, против решение № 5421 от 08.08.2013 г., постановено по адм. дело № 6889/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването по жалба на Емил Димитров Мишев срещу заповед № 1-4639 от 20.06.2012 г. издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповед № 1-4639 от 20.06.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрк. Питова оспорва касационната жалба. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването по жалба на Емил Димитров Мишев срещу заповед № 1-4639 от 20.06.2012 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието", с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) на Емил Димитров Мишев, надзирател в арест - бул. "Г. М. Димитров" № 42 към сектор "Арести" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с него, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли оспорването, съдът е приел за установено, че в хода на образуваното дисциплинарно производство се е установило, че на 19.04.2012 г. около 22:00 часа, пред блок № 13 А в ж. к. "Борово" гр. София полицай Емил Димитров Мишев е произвел изстрели с личното си оръжие, с което е нарушил разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, което деяние е станало достояние на други правоохранителни органи и институции, както и на обществеността. С действията си Мишев е нарушил разпоредите на чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, които задължават служителя да пази доброто име на институцията, която представлява, както и при изпълнение на служебните си изпълнения и в обществения си живот, служителят да следва поведение, което не уронва престижът на службата. В 06 РУП - СДВР бил получен сигнал за осъществената стрелба в междублоковото пространство в кв. "Борово", като на място е бил изпратен патрул, който е задържал Мишев за срок от 24 часа. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, както и с целта на закона. Съдът подробно е отговорил на оплакванията, развити пред него, като мотивирано и законосъобразно ги е отхвърлил по съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. При издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР (отм.) изрично е посочено, че компетентният орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения. В случая писмени обяснения служителят е депозирал в хода на дисциплинарното производство на 21.04.2012 г., като след запознаване със съдържанието на обобщената справка рег. № 5543/18.05.2012 г. с резултатите от проверката, на 19.05.2012 г. Мишев е депозирал и допълнителното си писмено възражение съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.), както и допълнително възражение на 19.06.2012 г., във връзка с изготвената повторна обобщената справка рег. № 6660/15.06.2012 г. от дисциплинарно разследващия орган. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. От събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства: от обясненията на служителя Мишев, от приложени по делото протоколи за разпит на свидетели редовно събрани в хода на досъдебно производство по описа на 06 РУП-СДВР по реда на НПК, приобщени в дисциплинарното производство, (разпит в качеството на свидетели на лицата Емил Димитров Мишев, Кирил Димитров Марков, Теодор Павлов Димитров, Иван Петйов Иванов, Боян Николаев Стефанов, Теодор Иванов Петков, Милен Николаев Михайлов) и от подадения от гражданин сигнал в 06 РУП-СДВР за стрелба в междублоковото пространство в кв. "Борово", е било установено, че на посоченото в заповедта време и място служителят Мишев е произвел изстрели с личното си оръжие на обществено място, извън работно време (по време на почивка, след дежурство). При наличието на тези доказателства, направените изводи от фактическа страна от дисциплинарно-наказващия орган, както и от първоинстанционния съд се явяват обосновани. Релевантното за делото обстоятелство е дали Мишев е стрелял неправомерно, на посочените в заповедта време и място или не. Това обстоятелство е било установено по несъмнен и категоричен начин по делото, поради което и законосъобразно и обосновано е ангажирана дисциплинарната отговорност на този служител. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето вида и размера на наказанието дисциплинарно-наказващият е взел предвид всички релевантни за делото обстоятелства и е наложил едно наказание, което да е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната и връщането на делото за ново разглеждане, поради което атакуваният съдебен да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение