Решение № 10867 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15119/2012 г.

Решение № 10867 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15119/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу Решение № 2127 от 15.10.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 140 по описа на същия съд за 2012 г.

Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив обжалва съдебния акт в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив срещу "Кеми-Р" ЕООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул. "Мали Богдан" № 35, ЕИК по Булстат: 115035403, представлявано от Любомир Йорданов Райков, който акт е потвърден с Решение № 2150/22.12.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 59213,10 лв. ведно със съответните лихви. От касационния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да потвърди изцяло оспорения РА, като присъди на касатора юрисконсултско възнаграждение. В жалбата касационният жалбоподател развива подробни съображения в подкрепа на искането си. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по тази жалба - "Кеми-Р" ЕООД, е подал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност.

"Кеми-Р" ЕООД чрез пълномощника си адв. Бучкова обжалва съдебния акт в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу същия РА в останалата обжалвана част - за разликата до пълния размер на отказания данъчен кредит от 61213,10 лв. ведно със съответните лихви, като излага обстойни оплаквания. От касационния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да отмени изцяло оспорения РА. В с. з. този касатор чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като моли и за присъждан на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки. Ответникът по тази жалба - Директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, не е взел становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д"ОУИ"-гр. Пловдив и за неоснователност на жалбата на "Кеми-Р" ЕООД.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледан по същество, въпросът за тяхната основателност почива на следните съображения:

Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт.

Съдът е установил, че на "Кеми-Р" ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в общ размер 61213,10 лв. по 32 фактури с предмет дървен материал, превоз и наем на машини, издадени от "Канзас-2" ЕООД, по 3 фактури с предмет иглолистни дъски, издадени от "Меджик груп" ЕООД, и по една фактура с предмет дървен материал, издадена от "Таби груп" ЕООД.

Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. В хода на ревизията доставчикът "Канзас-2" ЕООД е представил извлечения от банкови сметки, СД по ЗДДС, дневници за продажби и протоколи за приемане на данни на магнитен носител, справка за трудови договори и писмени обяснения за вида и характера на извършваната стопанска дейност, за съхранението на стоките в непосредствена близост до базата на ревизираното лице, поради поради което не са извършени разходи за транспортиране на дървения материал.

За да откаже спорното право, ревизиращият орган е изтъкнал, че за процесните стоки липсват договори между доставчика и получателя, приемо-предавателни протоколи, складови разписки или друга съпътстваща документация; че не е доказана материалната и кадровата обезпеченост за извършване на доставките; че не е доказан произход на дървения материал; че липсва договор за фактурирания наем на машини; че е налице разминаване между фактурирания превоз на дървен материал и писмените обяснения на доставчика. Поради това ревизията е приела, че не е доказана реалността на доставките на стоки и услуги и за ревизираното лице не е възникнало правото на данъчен кредит.

В хода на ревизията доставчикът "Меджик груп" ЕООД е представил фискални бонове, свидетелство за регистрация на ФУ, фактура от предходен доставчик (дирекция "Национален парк Рила"), разрешителни за транспортиране на дървесина, счетоводни документи, договор за извършване на поддържащи и възстановителни дейности със съпътстващ добив на дървесина, договор за наем на едноетажна сграда в гр. Перущица, договор за наем на дървообработващи машини, справки за подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ. Ревизията е установила, че спорните фактури са отразени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период.

За да откаже спорното право, ревизиращият орган е изтъкнал, че не е доказан транспортът на стоките, тъй като са представени разрешителни за транспортиране на дървесина с начални и крайни точки, които нямат нищо общо с местонахождението на складовете или производствените помещения на доставчика, както и че последният не е регистриран като дървопреработвател. Органът по приходите се е позовал на издаден РА на доставчика с установени за същия период данъчни задължения в големи размери, и на нередности при предходните доставчици "Марчело лес" ЕООД и "Анто ли" ЕООД. В резултат на това ревизията е приела, че не е доказана реалността на доставките на стоки и за ревизираното лице не е възникнало правото на данъчен кредит.

В хода на ревизията доставчикът "Таби груп" ЕООД не е открит на декларирания от него адрес, а ревизираното лице е представило само фактурата. От информационната система на НАП е установено, че към момента на издаване на фактурата доставчикът няма назначени по трудов договор лица, не е подал данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, няма регистриран обект, от който би могъл да осъществява търговията с дървен материал. С оглед на горното ревизията е приела, че фактурата е безстокова и не отразява действително извършена стопанска операция, поради което за ревизираното лице не е възникнало правото на данъчен кредит.

По делото е изслушана СТЕ, която е дала заключение за механизма и спецификата на дървопреработвателната дейност на ревизираното дружество и за количеството на доставените му стоки по спорните фактури.

Изслушана е и ССЕ, която е установила осчетоводяване и отразяване на спорните фактури в дневниците за продажбите на доставчиците "Канзас-2" ЕООД и "Меджик груп" ЕООД; отчитане на приходи от продажба на стоки от тях; разплащане по спорните фактури; отчитане на разходи за покупка на дървен материал при доставчиците; наличие на ресурси при доставчиците да осъществят описаните доставки на дървен материал - количества дървен материал, персонал и материална база; заприходяване на дървения материал по стойност при задълженото лице и изписването на произведените стоки при него; последващи продажби на стоките, продадени чрез ВОД и износ в чужбина. Вещото лице също не е могло да извърши проверка в счетоводството на доставчика "Таби груп" ЕООД, тъй като дружеството не е открито, а по делото няма приложени документи.

Позовавайки се на експертните заключения и на събраните писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за правилна констатацията за отказания данъчен кредит по фактурите от "Таби груп" ЕООД, поради което в тази чест е отхвърлил жалбата. В останалата част на спора Съдът е намерил, че са оборени констатациите за отказан данъчен кредит по фактурите от "Канзас-2" ЕООД и "Меджик груп" ЕООД, и частично е отменил обжалвания РА.

Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на стоки и услуги като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя.

Решението е частично неправилно.

1. Касационната жалба на "Кеми-Р" ЕООД е изцяло неоснователна.

Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стока могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на процесните вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.), транспортните и платежните документи.

Ревизията е приела, че фактурата е безстокова. При липсата на каквито и да е доказателства в обратния смисъл правилно Съдът не е приел за доказано извършването й. Съдебните изводи са в съответствие с релевантните по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. В случая спорът е концентриран върху реалността на доставки на стоки. Поради факта, че става въпрос за родово определени вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Определянето на стоката, предмет на доставката, може да стане с фактическото й отделяне в опаковка, склад, транспортно средство или посредством индивидуализирането й по друг начин. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е било да докаже че са налице законоустановените положителни предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от тях е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка по конкретните фактури е необходимо да се изследва дали е настъпил предвиденият в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът трябва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката да е реална. Нито в ревизионното, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за прехвърлено право на собственост върху дървения материал. Вещото лице не е извършило проверка по относимите счетоводни сметки, по които се отчитат стоковите наличности и поради това не е установило заприходяване и изписване на същите, от които да се направи извод за реалност на доставката. Съобразяването на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не води до друг извод, тъй като с него биха могли да се преодолеят изложените от ревизиращия орган мотиви за неустановен произход на стоката и недоказана материална обезпеченост на доставчика, но не и тези по втората група доказателства, сочещи прякото реализиране на доставката.

Осъществяването на процесната доставка не е доказано, тъй като липсват доказателства за индивидуализирането на стоките и прехвърлянето на собствеността. Това по делото не е доказано, поради което жалбата правилно е била отхвърлена за отказан данъчен кредит в размер на 2000 лв.

1. Касационната жалба на Д"ОУИ" е частично основателна.

Спецификата в предмета и периодите на издаване на фактурите налага спорът да бъде разгледан по отделни доставчици, а по фактурите от "Канзас-2" ЕООД - и поотделно според предмета на издадените фактури.

По фактурите от "Канзас-2" ЕООД.

Още в самото начало на изложението в тази част на спора следва да се подчертае, че административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, като не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса.

В конкретния случай се установява, че за всеки един от процесните периоди на 2007 г. има издадени АПВ. Същите актове са, както следва: № 25669/08.05.2007 г., № 32875/28.05.2007 г., № 39900/02.07.2007 г., № 44406/12.10.2007 г., № 45928/01.11.2007 г., № 47567/20.11.2007 г.; № 49351/09.01.2008 г. и № 801320/31.01.2008 г.

Тези актове не са приети по делото, а от съобразяването им зависи преценката за валидността на оспорения административен акт. Видно от актовете е, че те са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.), като в случая следва да се съобрази датата на влизане в сила на всеки един от тях и да се вземе предвид Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. При това положение се налага връщане на делото за ново разглеждане в Административен съд-гр. Пловдив за спорните периоди, в които от "Канзас-2" ЕООД са издадени фактури № 90/10.03.2007 г., № 290/12.05.2007 г., № 452/12.05.2007 г., № 453/31.05.2007 г., № 720/28.08.2007 г., № 765/18.09.2007 г., № 951/05.10.2007 г.; № 952/09.10.2007 г., № 953/11.10.2007 г., № 954/13.10.2007 г., № 865/20.10.2007 г., № 966/19.11.2007 г. и № 1010/18.12.2007 г. с общ размер на отказания данъчен кредит 9865,18 лв.

При новото разглеждане на делото трябва да се изискат за представяне по делото посочените АПВ ведно с пояснение за датите на влизането им в сила. Съдът следва да формира мотиви по валидността на РА № 131102861/14.09.2011 г. в частта за обжалваните данъчни периоди на 2007 г. При новото разглеждане Съдът следва да се произнесе и по разноските в тази част на спора.

Относно фактурите с предмет детайли и дървен материал касационната жалба е основателна.

При действието на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., произходът на стоката не е предпоставка, която трябва да се изследва, за да се обвърже правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Ето защо не следва да се споделят разсъжденията на ревизиращия орган, основани на недоказания произход на стоката. В същото време решаващият съд е длъжен да отчете обстоятелството, че когато не е доказано получаване на стоките от прекия доставчик, както в случая, то остава неустановено и прехвърляне правото на собственост върху стоката на получателя, предвид изискването на чл. 6 ЗДДС.

И за този доставчик в пълна сила важи всички написано по-горе за съотношението между преките и косвените доказателства за реалността на доставките.

За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, жалбоподателят е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на стоки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит - наличието на действително извършена доставка. По делото не са ангажирани убедителни доказателства, за да създаде сигурно убеждение у Съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки (каквато е целта на пълното доказване). При липсата на убедителни доказателства в този смисъл, Съдът не е следвало да приема за доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките.

От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка (правото на данъчен кредит без съмнение на първо място предполага осъществена такава), в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. От друга страна, констатацията на органа по приходите за липса на реални доставки съставлява едно умозаключение, отрицателен факт, който не съществува в обективната действителност, поради което предмет на проверка в процеса е дали са спазени процесуалните и логическите правила при изграждането му. В конкретния случай в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчиците, които не са представили доказателства във връзка с изследваните доставки. Поради това органът по приходите е направил обоснован извод, че след като не се представят доказателства във връзка с доставките, то такива не съществуват. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото не е проведено.

По делото не са ангажирани доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките. Заключенията на изслушаните съдебни експертизи могат да се приемат като предположение за такова прехвърляне, респ. за реализация на доставките. Обаче съдебният акт не може да почива върху предположения, той следва да се основава само на действително установени факти, посредством допустимите по ДОПК, ГПК и АПК доказателствени средства. За 2008 г. ССЕ не е установила завеждане на придобити стоки при доставчика поради непредставяне на счетоводни документи (с. 7 от заключението).

За останалите години завеждане на материалите е установено, както и материално-техническа обезпеченост на доставчика, но липсват каквито и да било преки доказателства за прехвърляне правото на собственост върху родово определените вещи. При това положение, след като липсват преки доказателства за реалността на доставките, същата не може да се обосновава единствено с косвени доказателства.

Последващата реализация също е косвено доказателство, тъй като в. л. изрично е посочило, че ревизираното лице е получавало дървен материал и от други доставчици. В тази връзка е и установеното от него обстоятелство, че сумарното количество на дървения материал от тримата спорни доставчици е около една трета от общото изразходвано от задълженото лице количество.

Общата сума на отказания данъчен кредит по тези фактури възлиза на 30416,40 лв. Констатацията е законосъобразна и неправилно е била отменена. Това налага съдебният акт да бъде отменен в разглежданата част и да се постанови решение, с което жалбата срещу РА № 131102861/14.09.2011 г. да се отхвърли.

Относно фактурите с предмет превоз жалбата също е основателна. В тази част на спора Съдът не е изложил мотиви защо приема констатацията за незаконосъобразна.

Не може да се приеме, че тези фактури обективират действително извършени доставки на транспортни услуги, тъй като не са представени каквито и да било транспортни документи, доказващи осъществяването на услугите. Не са представени нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство пътни листове или товарителници, доказателства за закупено и осчетоводено гориво. Нещо повече - от обясненията на доставчика се установява, че дървеният материал, който се твърди да е превозен, е съхраняван в негова база, намираща се в непосредствена близост до базата на ревизираното лице и това поради тази причина не са извършени разходи за транспортиране на дървения материал. Налага се изводът, че е било излишно да се издават фактури за превоз, поради което данъкът по тях е начислен неправомерно и по тях задълженото лице няма право на данъчен кредит. Сумата на отказания данъчен кредит възлиза на 252 лв. И в тази негова част съдебният акт следва да бъде отменен и да се отхвърли жалбата срещу РА № 131102861/14.09.2011 г.

Относно фактурите с предмет наем на машини касационната жалба е неоснователна.

ССЕ е установила, че машините са били в разположение на доставчика, поради което не е имало пречка той да го предостави под наем. От друга страна от заключението на СТЕ безспорно се установява, че наетите машини са пряко свързани с дейността на ревизираното лице. Както при него, така и при доставчика са отчетени счетоводно заплатените суми за наем - като разход на наемателя, съответно като приход при наемодателя. След като релевантните факти са доказани, неоснователно и немотивирано, без излагане на мотиви, е отказано правото на данъчен кредит на ревизираното дружество. В частта, в която РА е отменен за отказан данъчен кредит в общ размер 1800 лв. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По фактурите от "Меджик груп" ЕООД.

За възникване на спорното право е релевантно настъпването на данъчното събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В конкретния случай на доказване е подлежало прехвърлянето на собствеността върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им.

Неоснователно ревизията се е позовала на издадения РА на доставчика с установени задължения в особено големи размери, както и на нередности по разчитане с бюджета на предходните доставчици. Това са факти, неотносими към правото на данъчен кредит, отказано на жалбоподателя. Следва отново да се напомни и това, че при действието на ЗДДС произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя.

При това положение спорът следва да бъде разгледан откъм доказаност или недоказаност на извършването на доставките. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че релевантният факт е доказан. И в тази част на спора следва се държи сметка за родовоопределения характер на фактурираните стоки и правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Може да се приеме, че съгласие между страните е постигнато или със съставянето на приемо-предавателни протоколи, или с предаването на стоките за превоз. Никакви доказателства в тази насока обаче не са представени. Наистина по делото има транспортни документи, но те се отнасят до предходните доставки, тъй като са изготвени от 4 до 6 месеца преди спорните фактури и по никакъв начин не могат да се обвържат с тях. Обратно - датите им са близки до датата на фактурата от предходния доставчик. Каза се вече по-горе, че предходните доставки не влияят върху спорното право, отказано по фактурата между прекия доставчик и ревизираното лице.

Принципно са правилни мотивите на Съда, че евентуални нарушения във връзка с транспортирането на дървения материал не могат да бъдат основание за отказване на правото на данъчен кредит. В случая обаче сме изправени пред пълна липса на преки доказателства за настъпило данъчно събитие - прехвърляне на собствеността върху дървения материал. Косвените такива са недостатъчни да обосноват категоричен извод в претендираната от задълженото лице насока. Каза се, че само последващата реализация не може да представлява основание за реалност на доставките. Необосновано Съдът е приел, че дървеният материал от доставчика е преработен и готовата продукция е била предмет на ВОД и износ, тъй като тезата му не държи сметка за родовоопределения характер на процесните стоки. Както се посочи по-горе в предишната част на спора, в. л. е установило получаван дървен материал и от други доставчици.

По делото може да се установи материалната и кадрова обезпеченост на доставчика посредством заключението на ССЕ, но при липса на доказателства от втората група, сочещи прякото реализиране на доставката, същата не може да се приеме за действително извършена. Този резултат не се променя и при съобразяване решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като касационният съд вече посочи, че с него биха могли да се преодолеят единствено изложените от ревизиращия орган мотиви за неустановен произход на стоката и недоказана материална обезпеченост на доставчика.

Общата сума на отказания данъчен кредит по тези фактури възлиза на 6001,52 лв. Констатацията е законосъобразна и неправилно е била отменена. Това налага съдебният акт да бъде отменен в разглежданата част и да се постанови решение, с което жалбата срещу РА № 131102861/14.09.2011 г. да се отхвърли.

В рекапитулация касираното решение подлежи на отмяна и връщане за ново разглеждане в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 9865,18 лв. по фактурите, издадени през 2007 г. от "Канзас-2" ЕООД; на отмяна и решаване на делото по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 38669,92 лв. по фактурите, издадени от "Канзас-2" ЕООД след 2007 г. с предмет стоки и с предмет услуги (превоз), както и по фактурите, издадени от "Меджик груп" ЕООД; и на оставяне в сила в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 1800 лв. по фактурите, издадени от "Канзас-2" ЕООД след 2007 г. с предмет услуги (отдаване на машини под наем).

С оглед уважената и отхвърлената част на жалбата следва да се променят и присъдените на страните разноски. На жалбоподателя същите следва да бъдат редуцирани от 6578 лв. на 199,96 лв. На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение, изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., в размер на 1114,53 лв. и при съобразяване на вече присъденото му такова в размер на 55 лв. следва да се определи окончателно юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 1059,53 лв. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК на администрацията не следва да се присъжда отделно възнаграждение за касационната инстанция.

Направеното искане от "Кеми-Р" ЕООД за присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо ДОПК следва да се уважи. Касационният съд преценява адвокатското възнаграждение в размер на 3600 лв. за тази инстанция като прекомерно, поради което на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, без оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, определя по-нисък размер на разноските в тази им част, в размер, изчислен на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно 1674,26 лв. Съобразно уважената част на жалбата в полза на "Кеми-Р" ЕООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 49,23 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение