Решение № 11240 от 7.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД началник група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" (ДПКПД) в Първа районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Русе, към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН) - Министерство на вътрешните работи (МВР), приподписана от служител с юридическо образование Р. Димов, против Решение 15 от 29.04.2022 г., постановено по адм. дело 752/2021 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено по жалба на "Карина-Русе" ООД негово Разпореждане, в частта по т. 3 от Протокол с рег. 736900-157/16.11.2021 г. за резултатите от комплексна проверка, издадено на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с което е разпоредено на дружеството да премахне щендерната стена на първи етаж в тяло Б на експлоатираната от него производствена сграда. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушения на съдопроизводственитге правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е обсъждал въпроса дали преградната стена е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), а не е обсъдил липсата на доказателства за съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България, съответно Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. При извършване на строително-монтажни дейности (СМР), независимо дали са текущ ремонт или за тях се изисква разрешение за строеж, влаганите продукти следва да отговарят на съответните изисквания, за което е изискуемо представянето на удостоверение за съответствие, съобразено с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите., както и с тези по Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България. Спазването на правилата може да бъде преценено само от органите на противопожарна безопасност, като заключението на назначените по делото експертизи не следва да бъдат ценени. В случая са създадени две помещения, които има различно предназначение и са с различен клас на функционална пожарна безопасност с различни изисквания към тях, като не са спазени изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 169а, ал. 1 от ЗУТ. Съдът е изместил предмета на спора, с което е постановил неправилно решение, което се иска да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът - "Карина-Русе" ООД с [ЕИК], представлявано от управителя А. Филипова, чрез пълномощника си адв. А. Желязков, в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, по подробно развитите съображения. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касацонната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, които е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След прецизен анализ на нормите на чл. 17, ал. 2, т. 2 и чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, както и на нормите на Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи по законова делегация в чл. 17, ал. 4 от ЗМВР, и по-специално на нормите на чл.14, ал. 2, т. 4 и чл. 16, ал. 3 от същата, уреждащи правомощията и реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, съдът е приел, че разпореждането, приключващо комплексната проверка, следва да бъде издадено от служителя на ръководна длъжност, под чието ръководство същата е била извършена, съответно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като със заповед 8121К-8238/29.07.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗМВР, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР, издателят на акта инспектор V степен в група ДПКПД на Първа РСПБЗН Русе, е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност началник на група ДПКПД на Първа РСПБЗН Русе, със специфично наименование старши инспектор, като със заповед 8121К-7803/21.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи срокът на временното преназначаване на същия служител е удължен с още една година и към момента на издаване на разпореждането 16.11.2021 г., издателят има качеството на надлежно овластен административен орган да издаде акт с посоченото съдържание. С подробни мотиви, съдът е отхвърлил възражението в първоначалната жалба за нищожност на оспорения административен акт поради постановяването му извън кръга на материалната компетентност на административния орган, като в тази връзка е обсъдил и мотивите на горестоящия административен орган, пред когото актът е оспорен и е потвърден. Първоинстанционният съд е приел, че същите не са съответни на закона, но не правят разпореждането нищожно. Изградените изводи относно наличието на компетентност на издателя на акта, в които съдът е подчертал, че независимо от използваната в разпоредителната част на акта непрецизна формулировка - "да се премахне щендерната стена на първи етаж в тяло Б", разпореждането не следва да се разглежда като такова за премахване на строеж по смисъла на ЗУТ, а като нареждане за правилната експлоатация на обект от гледна точка на пожарната му безопасност, което е в правомощията на органите, осъществяващи държавен противопожарен контрол, напълно се споделят от настоящия състав, а и понастоящем не се спори, че актът е издаден от компетентен орган, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни и обсъждани. Решаващият съд е приел, че административният акт, предмет на контрол, е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Приложение 4, а в протокола за извършената комплексна проверка се съдържат фактическите установявания при същата Приложение 1 към Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г., както и в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка е посочил, че сградата, обект на извършената проверка, с оглед класа си на функционална пожарна опасност - Ф5.1, с категория по пожарна опасност Ф5В, с разгъната застроена площ над 3500 кв.м. или с едновременно пребиваващ персонал над 100 човека, задължително подлежи на комплексни проверки, съгласно чл. 16, ал. 4, т. 2 от Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. и правилно е била включена в утвърдения на 05.01.2021 г. от началника на Първа РСПБЗН - Русе график за извършване на такива. Същата е била извършена от определените служители, като в протокола са отразени фактическите констатации - подточка 8.4 от точка 8 Вътрешна планировка, които обосновават даденото с т. 3 разпореждане, но посочването на правното основание по чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба, не е достатъчно, за да бъдат удовлетворени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на правните основания за издаване на административния акт. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. предвижда, че обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба, а обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба, т. е. налице са няколко хипотези, които може да осъществяват нарушението на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. В административния акт не е посочена конкретна хипотеза, а нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. е препращаща и за да бъде попълнена с конкретно съдържание е необходимо да бъде посочено на кои конкретно строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и от кой конкретно подзаконов нормативен акт не отговаря обекта. Едва в хода на съдебното производство от отговора на жалбата и представената писмена защита, става ясно на кои конкретно строително-технически правила и норми административният орган счита, че изградената преградна щендерна стена не отговаря, което е недопустимо допълване на мотивите на административния акт, съответно същият е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт не съответства и на материалния закон. Посочил е, че вместо нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647, посочена като правно основание за издаване на разпореждането е приложима разпоредбата на чл. 31 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г., която предвижда, че при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, в обектите се влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Поради неправилното (в самия акт - мълчаливо, а с писмото на горестоящия орган изрично) квалифициране на процесната щендерна стена като строеж тази норма въобще не е посочена в издадения административен акт, а именно тя, както и конкретните норми, към които тя препраща чл. 5 и/или чл. 6 от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г., и отново чрез препращане разпоредби от Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г., биха представлявали коректното негово правно основание. Според чл. 14, ал. 1 от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г., основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване. Според ал. 8 на същата разпоредба, строителните продукти, за които не се изисква изпитване съгласно Решение 96/603/ЕС, изменено с Решение 2000/605/ЕК и с Решение 2003/424/ЕК, Решение 2003/43/ЕК, изменено с Решение 2003/593/ЕК, с Решение 2006/673/ЕК и с Решение 2007/348/ЕК, Решение 2005/610/ЕК, Решение 2006/600/ЕК, Решение 2000/553/ЕК, Решение 2006/213/ЕК, Решение 2010/737/ЕК и Делегиран регламент 1292/2014/ЕК, са посочени в таблиците на приложение 6. В Приложение 6, таблица 3 Гипсокартонени плочи с класове по реакция на огън А2 и В, се съдържат и подробни пояснения относно техния монтаж, за да бъдат спазени изискванията. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е представил доказателства за удовлетворяване на изискванията, видно от представената техническа документация за продукти от вида W11.bg Кнауф метални щендерни преградни стени с облицовка от гипсови плоскости, описанието на чийто монтаж съответства на това по Таблица 3 към приложение 6 на Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г., както и списък на валидните становища за допустимост за стени с огнепреградна функция, изготвен от ГД ПБЗН. Посоченият извод следва и от заключението на вещото лице Ковачева, че металната конструкция на процесната щендерна стена е единична и е двустранно облицована с гипсокартон с дебелина 12,5 см, което съответства на валидно становище за допустимост т. 9 от списъка на ГД "ПБЗН". Ответникът при указана му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства за това, че стената е изпълнена със строителни материали от вид различен от твърдения от жалбоподателя или за изпълнените СМР е налице становище за допустимост, съгласно изискването по чл. 4, ал. 5 от Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. По отношение огнеустойчивостта на процесната щендерна стена, съдът е приел, че тъй като изграждането й има характер на текущ ремонт приложима е т.1.7 от Приложение 5 Класификация по огнеустойчивост на строителните конструкции и елементи въз основа на сравнителни резултати от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г., а не съответните стойности от сочената от административния орган и вещите лица отменена Наредба 2 за противопожарните строително-технически норми. Освен това вещите лица са установили, че процесната стена е изградена от негорими материали, като химическият състав на гипсокартона, независимо от производителя не разкрива принципни разлики и винаги става дума за пресован гипс, който е негорим материал, и свързващо вещество в много ограничено количество, което по принцип също е негоримо. Не са приложими и изискванията за изграждане на "брандмауер" по отношение на процесната щендерна стена (стена с функции на "брандмауер", по смисъла на чл.19 и сл. от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г.), която представлява строеж и за изграждането на която е нужно одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, тъй като при съгласуване на инвестиционния проект на сградата не е посочено подобно изискване в дадените от органите на ПБЗН забележки. По тези съображения решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен - издаден е при съществени нарушения на административно производствените правила относно неговото мотивиране, в несъответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е постановил оспорения понастоящем резултат като го е отменил. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването е бланкетно, като не се сочи кои процесуални норми съдът е нарушил. Доколкото от оплакването, че съдът неправилно е ценил и възприел заключенията на вещите лица, които са неотносими, може да се извлече оплакване за допуснато процесуално нарушение, същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно. В първоинстанционното производство, процесуалният представител на ответника не се е противопоставил на назначаването на допуснатата комплексна съдебно-строителна и техническа, и пожаротехническа експертиза от две вещи лица - инженер-химик и строителен инженер, като е поставил и въпроси на които да отговорят експертите - протокол от с. з. на 08.02.2022 г. и с. з. на 29.03.2022 г. Заключението на вещите лица не е оспорено от ответника, същото е прието, като единствено по т. 9 от същото, по възражение на ответника, съдът изрично е постановил с определение в с. з. на 29.03.2022 г., че ще се произнесе по обстоятелството кой е приложимия текст на цитираното приложение 3 като нормативен акт, който въпрос е правен. Действително коя е приложимата редакция и нормативен акт е правен въпрос, който съдът е обсъдил в мотивите си. Заключението на вещите лица правилно е възприето относно констатациите, за които се изискват специални знания, като съдът е обсъдил относимостта им към правния спор и изводите му са обосновани, като с отговорите на зададените въпроси, експертите са изяснили релевантни за спора обстоятелства, във връзка с посоченото в обжалваното разпореждане правно основание. Не е налице нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е и възражението, за неправилно приложение на материалния закон, а именно, че съдът неправилно е обсъждал въпроса дали процесната преградната стена е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), както и че не е обсъдил липсата на доказателства за съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България, съответно Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Какъв е характерът на извършените СМР - изграждане на преградна щендерна стена и дали същата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или има характер на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, или има характер на СМР по смисъла на §5, т. 40 от ДР на ЗУТ, съдът е обсъждал единствено в контекста на липсата на мотиви и посочване на правно основание в оспореното разпореждане, както и поради обстоятелството, че при оспорване на процесното разпореждане пред горестоящия административен орган именно в мотивите на същия, които са решаващи и с които жалбата е отхвърлена, са посочени доводи, че изпълнената стена не представлява текущ ремонт, а има характер на СМР по т. 40, § 5 от ДР на ЗУТ, съответно за които се изисква разрешение за строеж по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Обсъждайки именно посочените доводи, които при постановения от горестоящия административен орган резултат, се приемат за мотиви на първоначалния индивидуален административен акт, решаващият съд е приел, че същите не само не санират липсата на посочване на точно правно основание в първоначалния акт, но и са неотносими, а и несъответни на закона, поради което задълбочават проблема със съответствието на оспореното разпореждане с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл обсъждането дали изградената стена има характер на текущ ремонт се е наложило именно поради твърденията на горестоящия административен орган, които съдът е длъжен да обсъди, като относими към посоченото в обжалвания акт правно основание. Впрочем, изложените мотиви за характера на изградената преградна стена, а именно че става дума за текущ ремонт, се споделят от настоящата инстанция. Същите са изградени на основание правилно приложение на легалната дефиниция на т. 43, § 5 от ДР на ЗУТ, както и са обосновани с оглед неоспорените констатации по т. 1 и т. 3 от заключението на назначената комплексна техническа експертиза. Мотивите не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, а. 2, изр. второ от АПК. Обосновано, с оглед данните по делото, решаващият съд е приел, че оспореното разпореждане не е фактически и правно мотивирано, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Едва в рамките на съдебното производство е станало ясно, че се твърди от административния орган, че вложените в преградната стена продукти следва да отговарят на съответните изисквания, за което е изискуемо представянето на удостоверение за съответствие, съобразено с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите, както и с тези по Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България. Вместо това, в оспорения акт като основание за издаването му е посочен чл. 14 ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите на МВР и МРРБ. Не е посоченото и мотивирано коя хипотеза от визираните в нормата е приложима, като липсва и обвързване с конкретно фактическо основание. Правилно съдът е приел, че нормата, посочена като правно основание е препращащата и следва да бъде изпълнена с конкретно фактическо основание, което в случая не е сторено. Не може да бъде възприето и възражението относно приложението на чл. 4, ал. 5 от Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България, съответно Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България строителните продукти по чл. 3, ал. 1 и 2 се влагат в строежите въз основа на съставени декларации, посочващи предвидената употреба или употреби, и придружени от инструкция и информация за безопасност на български език. В зависимост от техническите спецификации, в съответствие с които са оценени строителните продукти, декларациите са: 1. декларация за експлоатационни показатели съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 305/2011 и образеца, даден в приложение ІІІ на Регламент (ЕС) 305/2011, когато за строителния продукт има хармонизиран европейски стандарт или е издадена ЕТО; 2. декларация за характеристиките на строителния продукт, когато той не е обхванат от хармонизиран европейски стандарт или за него не е издадена ЕТО, съставена по образеца съгласно приложение 1. Цитираните декларация, съгласно ал. 2 на същия текст следва да демонстрират съответствие с българските национални изисквания по отношение на предвидената употреба или употреби, когато такива са определени. Според чл. 4, ал. 3 строителните продукти, които попадат в обхвата на наредбите по чл. 3, ал. 3 и 4, се влагат в строежите въз основа на документацията, определена за тях в съответния регламент на ЕС. В случаите, когато за тези продукти: 1. е публикуван и хармонизиран стандарт от обхвата на Регламент (ЕС) 305/2011 в "Официален вестник" на ЕС, строителните продукти се влагат в строежите въз основа на декларация за съответствие и декларация за експлоатационни показатели; 2. няма хармонизиран стандарт по т. 1, но са определени национални изисквания съгласно чл. 8, строителните продукти се влагат в строежите въз основа на декларация за съответствие и декларация за характеристиките на строителния продукт. Съгласно чл. 4, ал. 5 строителните продукти, предназначени за огнезащита, пожароизвестяване, гасене на пожар, управление на огън и дим и за предотвратяване на експлозии, за които няма хармонизирани технически спецификации по чл. 3, ал. 2, няма издадена заповед по чл. 8, ал. 1, т. 5 и не е издаден сертификат за съответствие на продукта от лица по чл. 13, ал. 1, т. 1, се влагат в строежите въз основа на декларация за характеристиките на строителния продукт, становище за допустимост, издадено от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и инструкция и информация за безопасност на български език. Според чл. 5, ал. 1 при съставена декларация за експлоатационни показатели на строителен продукт по чл. 4, ал. 1, т. 1 се нанася маркировка "СЕ" в съответствие с основните принципи съгласно чл. 8 и 9 на Регламент (ЕС) 305/2011. Според възражението в касационната жалба, жалбоподателят не е представил доказателства за представена декларация за характеристиките на строителния продукт, становище за допустимост, издадено от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и инструкция и информация за безопасност на български език. На първо място, първоинстанционният съд изрично е отбелязал, че тези обсъждани правни основания не са посочени в оспорения административен акт, което го прави незаконосъобразен, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да се защити адекватно. В писмената защита на процесуалния представител на административния орган в първоинстанционното производство са развити доводи за множество несъответствия, в това число и за соченото несъответствие, но е недопустимо релевираните едва в писмената защита правни основания да послужат за мотивиране на акта. Същият правилно е приет за незаконосъобразен. Освен това, от доказателствата по делото е опровергано твърдението, че липсва становище за допустимост. Представен е списък на валидните становища за допустимост на стени с огнепреградна функция, изготвен от ГДПБЗН, от който е видно, че в т. 9 фигурират продукти на "Кнауф Балгария" ЕООД - неносеща стена система "Кнауф" W 112", подробно описана, базов продукт, като вещите лица са установили, че в случая е налице съответствие на изградената стена с посочения в списъка продукт. Налице е становище за допустимост, като липсата на декларация за характеристиките на строителния продукт от страна на жалбоподателя не съставлява нарушение, доколкото при издаването на становището за допустимост самият производител е представил подобни декларации. Съдът е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касация не претендира разноски за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,