Решение № 11030 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2018 г.

Решение № 11030 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Кожухаров, чрез пълномощника му адв. Н. Илиева срещу решение № 5086 от 31 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 12897/2017 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена му против заповед № ЧР-11--1463 от 03 ноември 2017 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело" и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" съдебни разноски в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт като депозираното уточнение по нея от 30 април 2019 г. сочи основание за връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане от друг съдебен състав като съдът укаже конкретни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, а също и за окомплектоване в цялост на административната преписка чрез предоставяне на служебното досие и годишните оценки за изпълнение на И. Кожухаров и допускане за разпит на свидетеля Д. Беевски от [населено място] за установяване на посочените, в първоначалната жалба, обстоятелства. При условията на евентуалност моли при отмяна на обжалваното решение, настоящата съдебна инстанция се произнесе по същество на спора с отмяна на атакуваната заповед. Посочил е, че претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело", чрез пълномощника му служител с юридическо образование Спасова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на И. Кожухаров против заповед № ЧР-11-1463 от 03 ноември 2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело", издадена на осн. чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл и прието от държавния служител предложение с изх. № 15330 от 03 ноември 2017 г. за прекратяване на служебното му правоотношение от заеманата длъжност Главен директор на главна дирекция "Военно – почивно дело и военни клубове" в Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно – почивно дело", с ранг IV старши, считано от 06 ноември 2017 г. В процесния административен акт е посочено също, че на държавния служител, на осн. чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, следва да се изплати обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата, както и че на осн. чл. 61 от ЗДСл да се изплати обезщетение за неизползвания му платен годишен отпуск за 2015 г. и за 2017 г. На 03 ноември 2017 г. жалбоподателят е получил заповедта лично срещу подпис. За да отхвърли предявеното оспорване, инстанцията по същество е приела, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл, а също и отговаря на изискванията от чл. 59, ал. 2 от АПК, чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл и чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. Също така съдът е установил спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон при издаване на административния акт. Налице е изпълнение на фактическия състав на чл. 107а от ЗДСл – налице е предложение за прекратяване на служебното правоотношение, прието в седем дневен срок от получаването му, както уговорено обезщетение – чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Обосновани са изводите, че заповедта за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на Кожухаров е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с предпоставките, въведени в чл. 107а, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗДСл (изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) е предвидено, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието. Ал. 2 от същата норма регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1 от цитираната, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая, видно от приетия и неоспорен доказателствен материал по делото, включително и от назначената съдебно - счетоводната експертиза се установява, че административният орган е отправил писмено предложение с изх. № 15330 от 03 ноември 2017 г. до касатора, който от своя страна го е получил на същата дата и с писмено съгласие с вх. № 14337 от 03 ноември 2017 г. до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело" е приел отправеното предложение за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение в размер на 6-кратния размер на получената от него месечна заплата, считано от 06 ноември 2017 г. (л. 12 от първоинстанционното дело). Предвиденото обезщетение между органът по назначаването, респ. по прекратяване на служебното правоотношение и служителят е изплатено в размера, посочен в заповедта. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за заплащане на по-малък размер на договореното обезщетение – 4 кратен размер на определената основна месечна заплата. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице, назначено да изготви съдебно–счетоводна експертиза, пред административния съд, се установява, че получената от него сума е в размер на 11 205, 00 лв. Последната е изчислена в т. 2 от констативно-съобразителната част на СЧЕ и цифром и словом е обяснено как е формирана като същата представлява 6 кратният размер на основната заплата, установен като максимален с оглед нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.). Правилно инстанцията по същество е приела, че с бюджетно платежно нареждане от 06 ноември 2017 г., с печат и вальор от тази дата по банкова сметка на касатора е наредено и преведена цялата дължима сума чрез извършване на банкова транзакция към неговата сметка. Касаторът сочи като допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, а именно че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1 от цитираната, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Твърди, че изплащането на обезщетението, в размер на 6 кратния размер на основната заплата, е следвало да бъде сторено с заедно с връчването на заповед № ЧР-11-163 от 03 ноември 2017 г., а не на 07 ноември 2017 г. С правилото на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл е предвидено, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1 от цитираната, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилно съдът е приел, че по силата на чл. 107а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, прекратяването на служебното правоотношение настъпва при съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни относно прекратяването и размера на обезщетението, а самото му плащане е последица от постигнатото съгласие между административния орган и държавния служител. Изплащането на обезщетението е последица от прекратяването на служебното правоотношение, а не елемент от фактическия състав по възникване на основанието за прекратяване, поради което законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорения административен акт. От фактическа страна е безспорно установено, че са налице действия, обективно предхождащи връчването й и приемане на съгласието досежно заповедта. Представено е писмо с изх. № 15255 от 02 ноември 2017 г. от ИД директор дирекция "финанси" на Министерство на отбраната до директора на дирекция "Планиране, програмиране и бюджет" на Министерство на отбраната, с което са поискани да бъдат осигурени финансови средства – допълнителен лимит в СЕБРА за месец ноември 2017 г. във връзка с обезщетения, необходими за изплащане на служители, на които ще бъдат прекратени служебните правоотношения по инициатива на органа по назначаването. На 03 ноември 2017 г., след връчване на заповедта са изготвени всички необходими счетоводни документи – ведомост за изплащане на обезщетението и съответните декларации в НОИ (цитираните данни са посочени в писмо с изх. № 18744 от 06 декември 2017 г., в т. 2 от същото – л. 43 от първоинстанционното дело) и потвърждават действията, предприети от органа по изплащане на паричното обезщетение на Кожухаров на 06 ноември 2017 г. На 07 ноември 2017 г., въз основа на бюджетно платежно нареждане, сумата е постъпила и по банковата сметка на държавния служител. Също така следва да се отбележи, че датата, на която страните са се споразумели за прекратяване на трудовото правоотношение е 03 ноември 2017 г., която като ден от седмицата е била петък, а в събота и неделя СЕБРА (вж. указание на БНБ и МФ за обслужване на сметки на бюджетни организации и бюджетни плащани) не е отворена. В първия работен ден – 06 ноември 2017 г. е извършена банковата транзакция, а сумата е постъпила по сметка на касатора във вторник, поради което твърдяното закъснение от четири дни е неоснователно. С оглед изложеното, е налице изпълнение на договореното плащане, тъй като техническите действия на органа са предприети даже един ден преди подписване на заповедта, а времето за постъпване от една сметка в друга няма отношение спрямо волята на органа по назначаването да изплати уговореното парично обезщетение на държавния служител. Също така следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1 януари 2016 г.) от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) изрично е прието, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Ето защо, правилно и обосновано административният съд е извел извод за законосъобразност на оспорената заповед като е посочил, че е налице изпълнение на фактическия състав на чл. 107а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. По отношение на доказателствените искания, изложени в касационната жалба за допускане разпит на свидетеля Д. Беевски от [населено място] за установяване на посочените, в първоначалната жалба, обстоятелства и за окомплектоване в цялост на административната преписка чрез предоставяне на служебното досие и годишните оценки за изпълнение на И. Кожухаров, настоящият съдебен състав счита, че с оглед правилото на чл. 219, ал. 2 от АПК, същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като посочените касят установяване на обстоятелства, несвързани с касационните обстоятелства. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение – по арг. на чл. 220 от АПК. С оглед изложеното, оспореното решение не страда от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт следва да се остави в сила като правилен, постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от страна на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съдът счита, че същата е основателна. На осн. чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед препращащата правна норма на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата в размер на 150, 00 лв. (сто и петдесет лева) следва да се възложи в тежест на И. Кожухаров от [населено място]. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,