Решение № 9967 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2012 г.

Решение № 9967 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Югозападен район против решение № 1433 от 16.03.2012 г. по адм. дело № 9554/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ДК-02-СО-109/22.07.2008 г. на началника на сектор София, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване /възстановяване в първоначалния му вид/ незаконен строеж: Основен ремонт и реконструкция на тавански етаж и покрив с цел вътрешно преустройство на две тавански стаи със смяна предназначението им в жилищни, намиращ се в сградата на ул. Цанко Церковски № 87, София, УПИ III-39, кв. 93, м. Лозенец-II част, с изпълнител Анжело Стоянов Ангелов. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването на заповедта. Ответникът Анжело Стоянов Ангелов оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта за незаконосъобразна доколкото извършените строителни дейности са в периода преди 1983 г., не променят конструкцията на сградата, нейното предназначение и етажност, поради което не противоречат на действалия тогава и действащия понастоящем ПУП и са търпими по определението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежат на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При новото разглеждане на делото след връщането му от ВАС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният съд е следвало да се произнесе само по търпимостта на строежа. Последният е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, защото за преустройството е одобрен проект без строително разрешение, а за реконструкцията липсват проект и разрешение. Обосновано със събраните по делото доказателства, вкл. и заключения на вещи лица, които не са оспорени от страните, съдът приема, че промяната на предназначението на таванския етаж с цел вътрешно преустройство на две тавански стаи със смяна предназначението им в жилищни е извършено още с изработения и утвърден архитектурен проект от 11.04.1975 г. Промените са настъпили преди 1983 г. и с тях не се променя конструкцията на сградата, нейното предназначение и етажност и извършеното не се отклонява от предвижданията на действащия тогава ПУП. Правилно при тези фактически установявания строежът е квалифициран като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и неподлежащ на премахване. Неоснователно се поддържа от касатора, че извършените СМР засягат покрива, който е обща част на сградата в режим на етажна собственост и за тях е било необходимо съгласие на етажните собственици, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите. По делото е установено, че подмяната на покривното покритие, извършено през 2007 г., представлява текущ ремонт. Отделно от това, съгласието на етажните собственици е условие за законността на строежа, но не и за неговата търпимост. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,