Решение № 5889 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север" АД, гр.Варна, чрез процесуален представител юрк. Л.Малчева, срещу решение 2923 от 30.04.2024 г., постановено по адм.д. 1296/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-7 от 04.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства относно отстоянието на средството за техническо измерване /СТИ/ и местоположението му, в резултат на което не е обосновал и налице ли е нарушение на чл.29, ал.5 от Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрическа мрежа. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрк. Ненков, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна П. И. Й. от гр.Велико Търново, чрез процесуален представител адв.Л.Владова, с писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Електроразпределение Север" АД срещу Решение Ж-7 от 04.01.2024 г. на КЕВР, с което Комисията е дала задължителни указания на дружеството в четиринадесет дневен срок от получаване на решението да издаде и предложи на П. Й. Становище съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 29, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 6 за временно преместваем обект каравана , предвиден за поставяне в местност Дервеня, гр.Велико Търново, ПИ 10447.140.79, както и в едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Север АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна съдът е установил, че на 11.07.2023 г. П. Й. е подала Искане 2301018701 до ЕРП Север АД за проучване на условията за присъединяване на нейн обект - преместваем обект Каравана , намиращ се в ПИ 10447.140.80, гр.В.Търново, местност Дервеня , с предназначение на обекта-битова дейност, към електроразпределителната мрежа на дружеството. На 28.07.2023 г. на Й. е предложено становище за присъединяване на обекта й към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД по чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с ПУПРОК-6475 със следните условия: монтаж на електромерно табло 1Т до съществуваща разпределителна кабелна касета ШК 18 на [улица], част от мрежа ниско напрежение (НН) към ТП Панайот Хитов Велико Търново, и захранването му от същата, както и монтаж на средство за търговско измерване с необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло, от което електромено табло по подходящ начин да се заплани локалното табло на обекта. Несъгласна с условията за присъединяване, П. Й. подала възражение вх. 6603600 от 25.08.2023 г. до Електроразпределение Север АД, като посочила, че предложените условия за присъединяване не съответстват на законовите изисквания, тъй като мястото е в чужд имот, далеч от границата на имота на клиента и поискала мястото за монтаж на електромерното табло, съответно и на средството за търговско измерване, да бъде определено на границата на имота й. Със становище с изх. 6603600 от 15.09.2023 г. Електроразпределение Север АД потвърдило условията за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, определени със Становище ПУПРОК-6475 от 28.07.2023 г., като позовавайки се на чл.56 ал.3 от ЗУТ, посочило, че се касае за присъединяване на временен преместваем обект, разрешението за поставянето на който е за 5 години. Несъгласна със становището на дружеството П. Й. подала жалба до КЕВР. Въз основа на събраните данни и доказателства КЕВР извършила проверка и издала оспореното Решение Ж-7/04.01.2024 г., в което е приела, че за да бъде спазен чл. 29, ал. 1 от Наредба 6 електромерното табло за захранване на обекта на П.Й. трябва да бъде монтирано на имотната граница и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотната граница на обекта. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административно производствените правила, регламентирани в чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР, и при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Съдът е приел, че КЕВР правилно е приложила материалния закон, предвид действащата и приложима към случая нормативна уредба на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 1 и ал. 5 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6 от 24.02.2014 г., отменена с § 7 от ПЗР на Наредба 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, обн. ДВ. бр.28 от 2 април 2024г., в сила от 02.04.2024г.) Позовавайки се на посочените разпоредби, съдът е посочил, че електроразпределителното дружество има право на преценка относно мястото на монтаж на електромерните табла, но задължително условие е същите да са до или на границата на имота на клиента, което в случая не е изпълнено. Обосновал е и извода, че разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗУТ не отменя задължението на електроразпределителното дружество по отношение на мястото на монтиране на електромерното табло, предвидено в чл. 29, ал. 5 от Наредба 6/24.02.2014 г. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на дружеството и е присъдил на КЕВР и адв.Владова юрисконсултско и адвокатско възнаграждения. Решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК се препраща към тях. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователни и бланкетни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, а обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения да разпредели правилно доказателствената тежест и да извърши проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът правилно е приложил и материалния закон. По делото не се оспорва, че в предложеното становище на ЕРП Север АД по заявлението за присъединяване на обекта на П.Й., СТИ е следвало да се монтира не на границата на имота на заявителката. За това разрешение дружеството се е позовало единствено на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗУТ, без да ангажира доказателства за наличието на обективна невъзможност за монтирането на СТИ на имотната граница. При това фактическо установяване, в съответствие със закона, е изводът в обжалваното решение за несъответствие с приложимите разпоредби на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от приложимата Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи /отм./, определящи мястото на средството за търговско измерване до или на границата на имота на клиента. Независимо, че законодателят в разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 29, ал. 6 от приложимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. и чл. 120, ал. 3 от ЗЕ е предоставил оперативна самостоятелност на енергийното дружество при преценката относно мястото на монтажа на електромерните табла, последният изрично е посочил че същите следва да са до или на границата на имота. Това изискване следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколкото отстоянието следва да позволява на собственика на имота и ползвател на услугите на енергийното дружество да проверява непосредствено потреблението си, без особени затруднения. Посоченото законово разрешение е относимо и за временните преместваеми обекти, какъвто е и процесния обект. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Основателна е и претенцията на заинтересованата страна П.Й. за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Л. Владова от Адвокатска колегия Велико Търново, за предоставената безплатно правна помощ в производството, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, определено в размер на 1000 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,