Решение № 5411 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11501/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи чрез главен юрисконсулт Табакова срещу Решение 5877/09.10.2023г. по ам. дело 3789/2023г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Решаващият състав на първоинстанционния съд не е преценил правилно и в тяхната съвкупност представените доказателства, неправилно е установена фактическата обстановка, което е довело до неправилни правни изводи. Не е взето предвид обстоятелството, че служителят Н. Свиленов е наказан във връзка с подадения сигнал от К. Заков. МВР е предприело технически и организационни мерки за обработване на лични данни при достъпа до информационни фондове. Сочат се редица законови разпоредби, както и текстове от приета Инструкция за реда за обработка на лични данни в МВР в подкрепа на твърдението, че са взети всички необходими технически и организационни мерки за правомерно обработване на личните данни от страна на МВР. Моли да се отмени решението и да се постанови друго по съществото на спора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконсулт Табакова, поддържа касационната жалба. По същество моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на К. Заков. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Комисия за защита на личните данни, редовно призована се представлява от юрисконсулт Гладникова, оспорва касационната жалба. По същество моли да се отхвърли касационната жалба като се потвърди решението на АССГ, претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита на личните данни. Ответникът К. Заков в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски пред МВР и КЗЛД, пред АССГ и пред ВАС на РБ. В с.з. К. Заков, редовно призован не се явява и не се представлява, постъпила е молба от К. Заков на 12.04.2024г., с която не възразява да се даде ход на делото, поддържа отговора на касационната жалба и моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски съгласно списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и предлага да се потвърди първоинстанционното решение. Върховният административен съд , състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба на К. Заков с твърдения, че служител на МВР-Н. Свиленов неправомерно се е възползвал от служебното си положение, даващо му право на достъп до личните му данни, като е изнесъл/разпространил публично/ информация свързана със задграничните му пътувания, за което е научил по време на разпит на свидетел по гр. дело на РС-Петрич. Комисията за защита на личните данни е провела административно производство, в хода на което е установила, че Н. Свиленов чрез негов колега е извършил справка за задграничните пътувания на К. Заков и дали пребива в страната на 21.09.2021г., като справката е описана във водения служебен дневник. Н. Свиленов е предоставил информацията на М.Момчилова, свидетел по гр. дело по описа на РС-Петрич, която я е изнесла в съдебно заседание. С обжалваното решение пред административния съд Комисията за защита на личните данни, при преценка на фактическите и правни обстоятелства, е приела, че е допуснато нарушение на чл.32, ар.4, на чл.6, апр.1 и на чл.5, пар.1 от Общия регламент относно защита на данните. На основание чл.58, пар.2, бг от ОРЗД на министъра на вътрешните работи е издадено разпореждане за въвеждане на допълнителни задължителни контроли за удостоверяване пред оправомощените с достъпа служители, на служебна необходимост от достъпване на личните данни на всеки конкретен субект в АИСС Граничен контрол чрез Информационната система на МВР при извършване на свързана с него проверка. Разпоредено е на министъра на вътрешните работи извършване на проверки на случаен принцип, дали оправомощените служители спазват изискванията за надлежно въвеждане в системата на основанието за извършване на изискваните от тях служебни справки. Съдът с оглед изложените фактически установявания, които изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото, правилно е приел, че оспореното решение на административния орган е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. Правилно съдът е приел, че решението е издадено от компетентния орган, в предписаната от закона форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалваното решение. Съгласно член 32, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът и обработващият лични данни предприемат стъпки всяко физическо лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия лични данни, което има достъп до лични данни, да обработва тези данни само по указание на администратора, освен ако от въпросното лице не се изисква да прави това по силата на правото на Съюза или правото на държава членка. В случая е безспорно установено, че служителят на администратора на лични данни е обработил личните данни на К. Заков без да е налице служебна необходимост. Съдът е достигнал до верен извод, че администраторът на лични данни не е доказал, че е предприел всички необходими мерки с оглед предотвратяване на достъп до личните данни на лицата, които съхранява и обработва, без да е налице служебна необходимост. Представените доказателства по делото в тази връзка са обсъдени от съда, който обосновано е приел, че от същите не следва обратен извод. Ето защо наведените доводи в касационната жалба за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Изложените съображения от касатора по отношение персоналната отговорност на лицето, извършило неправомерния достъп до личните данни на К. Заков, са релевантни към преценката за ангажиране на отговорността му за нарушение на служебните задължения, но не обуславят основание за освобождаване на администратора на лични данни от отговорността му за неспазване на изискванията по член 32, параграф 4 от Общия регламент за защита на данните. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от Комисията за защита на лични данни за присъждане на разноски, Министерство на вътрешните работи следва да й заплати сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал.3 от АПК. Разноски се претендират от ответника по касационната жалба К. Заков, поради което следва да му бъдат присъдени в размер на 200лв, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие на л.20 от касационното дело. Искането за присъждане на разноски , направени пред КЗЛД и МВР е неоснователно. Решението на ВАС е в полза на К. Заков, който е участвал като ответник в съдебното производство. Същият има право на присъждане на разноски, но само такива, направени в производството пред съда. Настоящият състав счита, че не може да присъжда разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. На първо място, такава правна възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 143, ал. 1-4 от АПК. Систематическото място на този текст е в Дял трети - Производства пред съд, Глава девета - общи правила, т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган. Искането за присъждане на разноски, направени пред АССГ също е неоснователно, тъй като не е направено своевременно искане за присъждане на разноски пред АССГ и не е налице правно основание затова. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,