Решение № 5985 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2020 г.

Решение № 5985 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1654/25.09.2020 г., постановено по адм. д. № 212/2020 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 16001619002494-091-001/07.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД П. на НАП, потвърден с решение № 731/27.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г.; от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. и от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на 9 878, 20 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 3 087, 56 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и заплатената държавна такса. Ответникът по касационната жалба "Ем Строй 2006"ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С оспореното решение административният съд е отменил РА № 16001619002494-091-001/07.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД П. на НАП, потвърден с решение № 731/27.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г.; от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. и от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в общ размер на 9 878, 20 лева и прилежащи лихви в размер на 3 087, 56 лв. по издадени фактури от [фирма], "Мистрейд 2010" ЕООД, "Любоел груп 1" ЕООД, "Нидерландпролет" ЕООД, "Теофаст" ЕООД и "Аримис Инвест" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че фактурираните към "Ем Строй 2006"ЕООД доставки на стоки и услуги са реално извършени, като се е позовал на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което издадените фактури съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 114, ал. 1 ЗДДС, надлежно са осчетоводени при ревизираното лице, осчетоводени са последващи доставки, "Ем строй 2006" ЕООД имало наети работници по трудови договори и счетоводството му е водено редовно. Цитирана е практика на СЕС. В мотивите на решението е посочено, че "законът не задължава получателя на услуга от вида на процесните, какъвто е жалбоподателя, да съхранява количествено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица, заети по трудово правоотношение или от подизпълнител на доставчика. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият касационен състав не споделя изводите на съда за наличие на реално изпълнени доставки на стоки и услуги от доставчиците [фирма], "Мистрейд 2010" ЕООД, "Любоел груп 1" ЕООД, "Нидерландпролет" ЕООД, "Теофаст" ЕООД и "Аримис Инвест" ЕООД. За да може да упражни правомерно правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит получателят следва да притежава доказателства за изпълнение на доставките. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят на стоките, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона, за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В настоящия казус предмет на фактурите, издадени от "Мистрейд 2010" ЕООД и "Нидерландпролет" ЕООД са родово определени вещи – строителни материали: лепило, замазка, фигур, арматурно желязо, грунд, цимент, като съгласно 24, ал. 2 ЗЗД, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото не са представени първични документи, удостоверяващи постигнато съгласие между страните за прехвърляне на собствеността, поради което приложение намира втората хипотеза на цитираната норма, изискваща предаване на стоката. Не може да бъде споделен изводът на съда, че индивидуализирането на стоките е удостоверено с издадените фактури. Многократно в практиката си ВАС е подчертавал, че само наличието на фактури и доказателства за извършено плащане не са достатъчни, за да бъде обоснован извод за реално осъществена доставка на стока/услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9. Извод в обратния смисъл не може да бъде изведен само въз основа на счетоводното отразяване на стоките при ревизираното лице. Със заключението по ССЕ, не могат да бъдат оборени изводите на органите по приходите за липсата на действително осъществяване на доставките. ССЕ представлява само документална проверка на осчетоводяването на фактурите и от нея не може да се формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки. Приложената към ССЕ таблица - приложение № 2, проследява данните за последващата реализация на стоките, които обаче не биха могли да обуславят извода за реалност на процесните доставки. Вещото лице не е проверило счетоводството на "Мистрейд 2010" ЕООД и "Нидерландпролет" ЕООД, предвид на което не може да се направи обвръзка между данните при жалбоподателя и това дали те съответстват на тези при доставчиците, не може да се изготви и стоков поток по отношение на процесиите доставки. Със ССЕ не е доказано, че доставчиците са разполагали с количествата от процесните стоки към момента на издаване на фактурите, за да може да прехвърлят собствеността върху тях на "Ем Строй 2006" ЕООД. Настоящият състав счита за недоказани доставките на ремонтни услуги по фактура, издадена от "Димекс - М" ЕООД и СМР по фактура, издадена от "Теофаст" ЕООД. Във процесните фактури за ремонтни услуги и СМР липсва индивидуализация на услугите и не е посочен обектът на който е договорено да бъдат извършени, за да се приеме, че удостоверяват изпълнение на услуга. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде изцяло отменено и вместо него следва да се постави отхвърляне на жалбата на "Ем Строй 2006" ЕООД срещу ревизионния акт относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г.; от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. и от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в общ размер на 9 878, 20 лева и прилежащи лихви в размер на 3 087, 56 лв. по издадени фактури от [фирма], "Мистрейд 2010" ЕООД, "Любоел груп 1" ЕООД, "Нидерландпролет" ЕООД, "Теофаст" ЕООД и "Аримис Инвест" ЕООД. Разноски: С оглед изхода на спора на дирекция "ОДОП" П. следва да се присъдят сторените в касационната инстанция разноски общо в размер на 1022, 69 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 918, 97 лева и заплатена държавна такса в размер на 103, 72 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,