Решение № 16731 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2013 г.

Решение № 16731 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов - пълномощник на Теменужка Иванова Тодорова от гр. София, Иван Евгениев Грозданов от гр. Банкя и Любомир Милчев Траянов от гр. София, срещу решение № 1411 от 28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 5245 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил оспорването им с искане за обявяване на нищожност на т. 1 от заповед № 1 от 18.01.1974 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на релевираните доводи са направени твърдения, че съдът не е изследвал фактите по спора относно отчуждаването на имотите на наследодателите на жалбоподателите, които са били включени в блока на ТКЗС "Д. Благоев", както и че за това отчуждаване те не са получили обезщетение. На следващо място се твърди, че съдът е разместил доказателствената тежест, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В представените писмени бележки от адвокат Цановска, упълномощена от страните след образуване на касационното производство и след оттегляне на пълномощното, дадено на адвокат Младенов, са наведени допълнителни твърдения относно неправилността на съдебното решение. По изложените съображения в тях се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорения административен акт. Адвокат Цановска претендира и присъждането на разноски в размер от 2015 лв., за което представя списък. Ответната страна по касация - кметът на Столична община не е взел становище. Заинтересованите страни - областният управител на област София и министърът на регионалното развитие, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Стаменова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Процесуалният представител твърди, че за отчуждените земи, попадащи в регулация, отчуждаването е извършено от собствениците им, а за земите, включени в блока на ТКЗС отчуждаването е извършено според действащия към момента Примерен устав на ТКЗС, като сумата за обезщетяване е преведена от УБО на ТКЗС, съответно на АПК. Задължение е било на ТКЗС да преведе сумата за обезщетяване на съответните членове-кооператори, като уреди взаимоотношенията си с тях. Юрисконсултът Стаменова прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна Министерски съвет на Република България, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Иванов и Стършелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Те твърдят, че оспорената заповед се отнася само за 123 500 кв. м, а в оградата на резиденцията в Банкя са включени общо 380 дка. Имотът е застроен при реализирано отчуждително мероприятие за нуждите на държавата - изграждане на балнеосанаториум, преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ реализираното мероприятие преди 1991 г. е ограничение за реалното възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Молят, решението да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Прокурорът счита за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт не е нищожен, защото е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и в съответствие с материалния закон. Освен това счита, че по делото не е установено по безспорен начин дали имотите на наследодателите са отчуждени и дали са били включени в тази част от блока на ТКЗС, както и дали им е изплатено обезщетение или не. Прокурорът намира наведените доводи в касационната жалба за неоснователни. Според него те не сочат на касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от заинтересовани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От приложените по делото доказателства съдът е приел за установено, че Теменужка Иванова Тодорова е наследник на Стефанка Будинова Малинова и Иван Тодоров Малинов, Иван Евгениев Грозданов е наследник на Троян Грозданов Стойков, а Любомир Милчев Траянов е наследник на Танчо Стефанов Иванов. Наследодателите на жалбоподателите са имали земи, според представените документи за собственост в местностите "Бърканица", "Живков рид", "Мирково равнище", "Купен дол" и "Шумките". Този извод е направен от приетото заключение на вещото лице, което поради липсата на индивидуализация на имотите, а така също и на помощен план или някакви други данни е посочило само местностите, които са включени в "Балнеосанаториум-Банкя", според представената извадка от картата на възстановената собственост на гр. Банкя - лист 117 от делото. Предмет на жалбата е била т. 1 от заповед за отчуждаване на недвижим имот № 1 от 18.01.1974 г., издадена от председателя на Изпълнителния комитет (ИК) на Софийски градски народен съвет (СГНС). С нея на основание чл. 95 във връзка с чл. 106 ЗТСУ (отм.), но действащ към момента на издаването й, въз основа на мотивираните предложения на комисията по чл. 265 ППЗТСУ към Градския народен съвет-Банкя по протокол № 1 от 10.01.1974 г., които председателят е възприел, е издал заповед за отчуждаване на недвижими имоти и за определяне на свързаните с това въпроси, съгласно чл. 98 ЗТСУ. С т. 1 от заповедта е отчуждил в полза на държавата за нужди на Държавния съвет на НРБ и за предвиденото по застроителния и регулационен план на гр. Банкя мероприятие (обект) "Балнеосанаториум" терен в местността "Купен дол-Шумките" с обща площ от 123 500 кв. м, според зелените линии на регулационния план и надписи. В б. "а" на т. 1 е посочил, че в отчуждената площ попада блок от обработваема земя на ТКЗС "Д. Благоев" от гр. Банкя с площ в размер на 58 200 кв. м, индивидуализирана по граници. В б. "б" е посочил, че в отчуждената част попада част от блок на същото ТКЗС, който се състои от групирани имоти, съгласно ПМС на МС от 26.08.1954 г. с обща площ за блока 60 000 кв. м, нанесен в кадастралния план за същата местност от № 2 до № 70 и от № 123 до № 128 включително при посочените граници и б. "в" - неурегулирани имоти от № 139 до № 145 включително, попадащи в терен на Държавен горски фонд в местността "Купен дол-Шумките" с обща площ за имотите 5 300 кв. м при описаните граници. С т. 2 от заповедта председателят на ИК на СГНС е определил оценката на отчуждения терен в размер на 88 685, 36 лв., а с т. 3 е наредил обезщетяването на собствениците - ТКЗС "Д. Благоев" и собствениците, снабдени с документи за собственост за имотите, попадащи в терена на Държавния горски фонд - парично обезщетение, чрез заплащане в брой. По делото са били представени доказателства за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти на различни собственици, между които не са били и наследодателите на жалбоподателите. При така възприетите факти съдът е приел на първо място, че по делото не е било установено каква част от имотите на наследодателите на жалбоподателите попадат в отчуждената част от блоковете на ТКЗС "Д. Благоев". Неизплащането на обезщетение за имотите им не е възприето от съда като основание за обявяване на нищожността на т. 1 от заповедта, предмет на жалбата. На следващо място съдът е приел, че по делото не са ангажирани безспорни доказателства дали на наследодателите на жалбоподателите е изплатено обезщетение или не е било изплатено. С оглед на дългия период от време около 39 години от момента на отчуждаването до предявяването на жалбата, според съда административният орган не е бил длъжен да съхранява документите, като се е позовал на чл. 46, ал. 1 ЗНАФ, поради което е приел, че доказателствената тежест е на жалбоподателите, а не на административния орган. На последно място съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон - чл. 95 ЗТСУ, поради което тя не е нищожна. Жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно като краен правен резултат. Според административноправната доктрина нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда предвидените в него правни последици. От приложените писмени доказателства се установява, че обжалваната заповед е породила правните си последици, в резултат на което са се развили процедурите по отчуждаването за отделните собственици на имотите, попадащи в отчуждената площ, като някои от тях са били обжалвани по съдебен ред и съдът е изменил размера на паричното обезщетение, а относно един собственик - обезщетението е с имот. Всяка некомпетентност на органа издал административния акт води до порока нищожност. В конкретния случай заповедта е издадена от компетентен орган - председателя на ИК на СГНС. Порокът във формата води до нищожност тогава, когато е толкова съществен че практически се приравнява на липса на волеизявление. Нарушението на административно производствените правила е толкова съществено и води до нищожност когато нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушението на материалния закон води до порока нищожност когато актът е издаден на несъществуващо правно основание, т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга неблагоприятно своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и възможност на който и да е орган да издаде акта с такова съдържание би довело до неговата нищожност. Превратното упражняване на власт е порок водещ по начало до незаконосъобразност. Само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност. Оспорената заповед съпоставена с изброените хипотези, възприети от административноправната теория води до извод, че тя не попада в никоя от тях. В този смисъл не може да бъде споделено и становището в писмените бележки на пълномощника на касаторите относно недействителността на актовете, което становище е въз основа на гражданскоправната теория. Дори и да се приеме за вярно обстоятелството, че наследодателите на касаторите са имали земеделски земи, които са били включени в блок на ТКЗС "Д. Благоев" не означава, че тези имоти са били отчуждени, а дори и да са били отчуждени, няма безспорни доказателства, че не са били заплатени. От самата заповед е видно, че от блоковете на ТКЗС "Д. Благоев" са били отчуждени две отделни части, като отделно от това от писмените доказателства се установява, че в границите на "Балнеосанаториумът Банкя - Резиденция Банкя", е била включена обща площ от 455 000 кв. м, според представеният акт № 02797 от 16.02.2001 г. за публична държавна собственост - лист 101 от делото. Тази площ е повече отколкото площта в обжалваната заповед, а обстоятелството, че не са представени доказателства за заплащане на отчуждената собственост на наследодателите на жалбоподателите не е основание за обявяване на заповедта за нищожна. Същевременно по делото са представени доказателства, макар и в трудно четлив вид, относно това, че определената цена за обезщетяване е преведена - лист 217, както и списък на лицата, на които са преведени суми за обезщетяване на отчуждените им имоти. Те сочат, че процедурата по отчуждаването се е развила и е приключила по предвидения законов ред. Няма как относно едни собственици заповедта да е законосъобразна и в същото време относно други-същата заповед да е нищожна. Вярно е твърдението, че съдът е разместил доказателствената тежест, но това нарушение в конкретния случай не е съществено и не води до отмяна на решението само на това основание. От развилото се съдебно производство е видно, че съдът е изпълнил служебното начало в процеса, като на 28.09.2010 г. е дал указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест. Отделно от това в съдебното заседание на 30.11.2010 г. е дал изрични указания на ответната страна и на заинтересованите страни. Съдът е издал и поисканите от страните съдебни удостоверения, които са им послужили за събирането на писмени доказателства Съдът е изискал доказателства и от Националната служба за охрана към президента. При така събраните писмени доказателства, които е обсъдил съдът е постановил решението си. При постановяване на решението съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на адвокат Цановска за присъждане на направените по делото разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение