Решение № 73 от 29.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 126/2012 г.

Решение № 73 от 29.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 126/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 857/2007 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев и внохд. № 40/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград образувано по искане на осъдените Ф. Х., И. Д. и И. П.. В съдебно заседание искането на тримата осъдени, с оплаквания за съществени процесуалните нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанията се поддържа от осъдените и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а наложените наказания достатъчни и справедливи. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.12.2011 г. постановено по внохд. № 40/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е потвърдена присъда по нохд. № 857/2007 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев. С посочената присъда подсъдимите тогава Ф. Х., И. Д., И. П. и Ю. Ч. са признати за виновни в това, че в съучастие, първия като извършител, а други трима като помагачи на 26.10.2006 г. в района на [населено място] се опитали да преведат през границата на страната с Република Гърция три чужди гражданки-О. О. и А. Г. от Република У. и Т. Ш. от Република У., без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК за Х. и вр. с чл. 20, ал. 4 НК за другите трима и при условията на чл. 54 НК са осъдени както следва: -Ф. Х. на наказание лишаване от свобода за срок от една година, при общ първоначален режим и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието определено на този осъден по нохд. № 494/2004 г. на Районен съд гр. -Гоце Делчев, в размер на пет месеца лишаване от свобода -И. Д. на наказание лишаване от свобода за срок от една година, при общ първоначален режим на изтърпяване и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение е приведено наказанието определено по нохд. № 878/2003 г. в размер на три месеца лишаване от свобода -И. П. на наказание лишаване от свобода за срок от една година, при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 1000 лв., както и конфискация на 1/12 идеална част от недвижим имот. На основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение е приведено наказанието по нохд. № 494/2004 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев в размер на четири месеца лишаване от свобода. -Ю. Ч. на наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдените Х., И. и П.: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са за такива на досъдебното производство, при разпита на свидетелките О. и Г., който бил проведен с преводач от руски, а не на езика на Р У. и без да се съберат доказателства, че двете владеят руски език. Възразява се и по направеното разпознаване по снимки, а не по "предвидения в НПК ред ". Защитата счита за неправилно и игнорирането на показанията на св. И., който установявал че на 26.10.2006 г. Х. и П. не са били в с. Абланица, а в с. Рибарица Тетевенско. Оплакванията са неоснователни. Инстанционните съдилища и особено първоинстанционния съд, са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Възражението, че свидетелките са разпитвани не на езика на страната чийто граждани са, а на руски език не държи сметка, че разпита е пред съдия с участие на преводач. Не държи сметка и за показанията на поемните лица С. и П., които категорично установяват, че двете жени са се разбирали без проблеми с преводача от руски език. От друга страна това възражение е правено и пред двете инстанционни съдилища и след като е обсъдено, правилно е оставено без последици. Неоснователно е оплакването, че "неправилно не е дадена вяра " на показанията на св. И., като се има предвид дори само обстоятелството, че Д. /който според показанията на св. И. на инкриминираната дата е бил в [населено място] / е задържан от граничен патрул, в землището на [населено място], в близост до мястото на което били "скрити " свидетелките. В дома на Х. е намерен и иззет багажа на трите жени. Не без значение е и обстоятелството, че тези показания се опровергават от обясненията на подсъдимите, дадени в разпита им пред съдия на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, които са възприети изцяло след като са обсъдени и съпоставени с останалите доказателства по делото. Не намира опора в събраното по делото и възражението за нарушение на закона. При правилно установените факти, а именно че на инкриминираната дата в землището на [населено място] / в граничната зона /, четиримата подсъдими, първия като извършител, а останалите като помагачи се опитали да преведат през границата на страната три чужди гражданки, без разрешение на надлежните органи и закона е приложен правилно. Няма как да бъде споделено виждането на защитата, че е налице доброволен отказ от извършване на престъплението, тъй като "Х. оставил трите чужди гражданки и избягал ". Установено е по делото, че Х. е избягал, след като е видял задържането на Д. от граничния патрул, а не защото доброволно се е отказал да довърши престъплението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказание. При определяне размера на наказанията, първоинстанционния съд е съобразил всички обстоятелства от значение, като дори и подценил обществената опасност на извършеното и на всеки един от осъдените. Наказанията са в предвидения от закона минимум и не са в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Неправилно са определени първоначалните режима на изтърпяване на наказанията, но липсата на протест лишава, както въззивния съд, така и Върховният касационен съд от възможността да отстрани този порок. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а наложените наказания справедливи, при неправилно определени първоначални режими, но без процесуална възможност този порок да бъде поправен, а искането за възобновяване на осъдените изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение