Решение № 13375 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2009 г.

Решение № 13375 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Люба Делева Башлиева от с. Илинденци, обл. Благоевград против решение № 249 от 06.01.2009 г., постановено от Районен съд Сандански по гр. д. № 584 от 2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № ОБ-01 от 04.10.2006 година на ОбСЗГ - Струмяни. Развити са доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - ОСЗГ - Струмяни - не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е извършил проверка само относно това дали стойността на отредения имот съответства на признатия с решението на ОСЗГ. След като стойността на определената за обезщетяване земя съответства по стойност на признатото за обезщетяване, решението следвало да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Районен съд Сандански е развито производство по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Люба Делева Башлиева, като наследник на Дельо Кръстев Сарадинов срещу решение № ОБ-01 от 04.10.2006 година на Общинска служба "Земеделие и гори" - Струмяни, с което наследодателят й е обезщетен чрез предоставяне в собственост на 4, 804 дка земеделски земи на обща стойност 2 133 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Илинденци с поземлен имот от ОПФ № 050033, представляващ земеделски имот, целият от 5, 0 дка, шеста категория, в местността "Щавен" на стойност 2 220 лв. Допусната е била съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение по относимите за спора факти. В съответствие със заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза, съдът е приел, че е налице несъответствие от 497 лв. между стойността на признатата, но невъзстановена земеделска земя и тази на предоставения като обезщетение имот, но разликата е в полза на жалбоподателката. При тези данни жалбата е отхвърлена като неоснователна. Касаторката счита решението неправилно, тъй като предложеното й обезщетение е, за земя за шеста категория, каквато не е нейната. Претендира определяне на средна пазарна стойност на имота като втора категория - 7 364 лв. . Възраженията й са неоснователни, неотносими към конкретния случай. Както правилно е приел първоинстанционният съд, налице е влязъл в сила административен акт на ПК-Струмяни, който не е обжалван - решение № 297 от 15.05.2000 г. С него е определена стойността на дължимото обезщетение. След като е влязло в сила неговата законосъобразност не подлежи на обсъждане. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ уреждат специално производство в хипотезата, когато с решение на ОЗСГ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Процедурата започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) изм. с "Държавен вестник", бр. 75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, която оценка се обективира с решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ) в конкретния случай това е решение № 297/15.05.2000 г. на ПК - Струмяни, което се издава на основание влязлото в сила решение на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 2830/02.02.1999 г. (С последващото решение по чл. 19, ал. 17) в конкретния случай това е приложеното решение № 1И /14. 05. 2001 г., се издава и решение по чл. 27а от ППЗСПЗ), постановено на основание на влязлото в сила решение и с него се признава право на обезщетение със земя на същата стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСЗЗ се посочва и конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие и гори постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва извода, че законосъобразността на решението, с което се определя обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение. В това производство съдът проверява единствено дали стойността на дължимото обезщетение е определена законосъобразно или не и дали тя е съответна на стойността на земеделските земи, за които е признато право на обезщетяване. Стойността на признато и полученото обезщетение се определя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (загл. изм. с "Държавен вестник", бр. 75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи). Именно при спазване на този ред Районен съд Сандански е установил съответствие в стойностите. Правният извод за минимално несъответствие и то в полза на жалбоподателката в стойността на признатото и полученото обезщетение е изведен от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена в първоинстанционното производство. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,