Решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г.

Решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9043/15.12.2015 г., подадена от К... [населено място], срещу решение № 199/09.11.2015 г. на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 468/2015 г., в частта му, с която първоинстанционното решение № 2164/15.12.2014 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданска колегия, IV-ти състав, постановено по гр. д. № 3518/2011 г. е обезсилено по отношение на присъдените в полза на комисията по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт. В жалбата се излагат доводи за това, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което разноските да бъдат присъдени. Ответникът по тази жалба П. Х. Т. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата. П.... е изразила становище, че подадената от К.... [населено място] жалба е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а решението на Апелативен съд Пловдив да бъде потвърдено в атакуваната с нея част. К... [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 16.11.2015 г., а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 9043/15.12.2015 г., като е изпратена по пощата на 14.12.2015 г. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 651/26.08.2016 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това към кой момент може да бъде поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за представителство от юрисконсулт и за значението на списъка за разноски по чл. 80 от ГПК за присъждане на същото. По така поставения въпрос съдът приема, че възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на юридически лица и еднолични търговци, в случаите, когато те са били защитавани в съдебното производство от юрисконсулт е регламентирана в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Самата разпоредба на чл. 78 от ГПК урежда отговорността на страните за направените в хода на съдебното производство разноски. Затова по отношение на възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се прилагат общо установените правила за разноските в съдебното производство, с изключение на изискването да бъдат представени доказателства за заплащането му. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи от насрещната страна въпреки, че е не е реално извършено от страната, в чиято полза се присъжда. В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, поради което това е срокът в който може да бъде заявена и претенцията по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК н включването в него на разноските, чието присъждане се иска не обуславя присъждането им в самото производство, а е относимо към възможността да се иска допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, който извод следна от т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд Пловдив е неправилно в обжалваната му част по следните съображения: С решение № 199/09.11.2015 г. на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 468/2015 г. първоинстанционното решение № 2164/15.12.2014 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданска колегия, IV-ти състав, постановено по гр. д. № 3518/2011 г., е потвърдено в частта му, с която е уважено мотивираното искане на К.... [населено място] по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) и от П. Х. Т. са отнети в полза на държавата апартамент № 137, с идентификатор № 56784.520.498.1.137 по кадастралната карта на [населено място], намиращ на деветия етаж, във вход "Г", на построена в [населено място], [улица], к-с "Изток" жилищна страда бл. № 12, с площ от 63.33 м2, лек автомобил марка "В.", модел "353", с рег. [рег.номер на МПС] и сумата от общо 119 406.69 лева, от които сумата от 1800.00 лева представлява продажната цена на лек автомобил марка "Л.", модел "Дедра 1.6", с рег. [рег.номер на МПС], а остатъка до пълния размер са постъпили по банковите сметки на П. Х. Т. суми. С поставеното по делото определение № 651/26.08.2016 г. решението на Апелативен съд П., в тази му част, не е допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в сила. Със същото решение съставът на Апелативен съд Пловдив е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която П. Х. Т. е осъден, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати на К... [населено място] сумата от 5400.00 лева представляваща адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт,, тъй като искане за присъждане на такова възнаграждение не било направено нито с мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), нито в последното съдебно заседание по делото пред първата инстанция. Затова първоинстанционният съд не е разполагал с възможността, при липса на направено от съответната страна искане, да присъжда такова възнаграждение. Този извод на въззивния съд е неправилен, тъй К.... [населено място] е поискало присъждането на възнаграждението както с мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), така и с представената в откритото съдебно заседание, в което са приключили устните състезания пред първата инстанция писмена защита. Затова не са били налице предпоставките за обезсилване на първоинстанционното решение, в частта му, с която на К.... [населено място] е било присъдено възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за първата инстанция. С оглед на изложеното решение № 199/09.11.2015 г. на Апелативен съд П., 2-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 468/2015 г., трябва да се отмени в частта му, с която първоинстанционното решение № 2164/15.12.2014 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданска колегия, IV-ти състав, постановено по гр. д. № 3518/2011 г. е обезсилено по отношение на присъдените в полза на комисията по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Следва да се постанови ново решение, с което П. Х. Т. бъде осъден да заплати на К.... [населено място] юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за представителство пред първата инстанция, като размерът на това възнаграждение бъде определен по действащите към момента на приключване на първоинстанционното производство правила, а именно в размер на 5400.00 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение