Решение № 8894 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2013 г.
ВАСПетчленен състав18.06.2013 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Анка Здравкова Кожухарова от гр. Варна, ул. "Любен Каравелов" № 25 и на Миглена Стефанова Кожухарова от гр. Варна, бул. "Сливница" № 38А за ОТМЯНА на основание чл. 239, т. 4 АПК на решение № 1650/25.06.12 г. по адм. д. № 3455/11 г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 15895/12.12.12 г. по адм. д. № 9742/12 г. по описа на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8894 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Анка Здравкова Кожухарова и Миглена Стефанова Кожухарова, двете от гр. Варна, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на решение № 1650/25.06.12 г. по адм. д. № 3455/11 по описа на Административен съд-Варна, оставено в сила с решение № 15895/12.12.12 г. по адм. д. № 9742/12 г. по описа на Върховния административен съд, като противоречащо на влезлите в сила решения по адм. д. № 3473/11 г. и адм. д. № 3508/11 г. по описа на Административен съд - Варна. Ответниците, Дора Ангелова Благоева, Яни Димитров Димитров, Мария Георгиева Димитрова, Георги Белчев Рашков и Стела Иванова Рашкова в писмено становище излагат доводи относно основателността на искането за отмяна с молба да бъде уважено. Ответникът, Общински съвет-Варна, не взема становище. Върховният административен съд намира искането, подадено от надлежно легитимирани страни в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, процесуално допустимо и като го разгледа по същество, констатира: С решение № 1650/25.06.12 г. по адм. д. № 3455/11 г. Административен съд - Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на искателите Анка Здравкова Кожухарова и Миглена Стефанова Кожухарова и ответниците в настоящето производство, Благоева, Димитров, Димитрова, Рашков и Рашкова срещу Решение № 3408-7/22.06, 23.06. и 29.06 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на ПУП-ПУР на к. к. "Чайка" в частите, както следва: относно ПИ 277, собственост на искателите, ПИ 223, собственост на Димитров и Димитрова и ПИ 218 и ПИ 219, собственост Рашков и Рашкова. С решение № 15895/12.12.12 г. по адм. д. № 9742/12 г. тричленен състав на II-ро отделение на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. С влязлото в сила решение по адм. д. № 3473/11 г. Административен съд Варна по оспорване на трето лице е отменил посоченото по-горе решение на Общински съвет-Варна в частта относно ПИ 228, между т. 4 и 5 съобразно скица на вещо лице, неразделна част от решението. С влязлото в сила решение по адм. д. № 3508/11 г. Административен съд Варна също по оспорване трето лице е отменил административното решение в частта относно ПИ 229. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Цитираната разпоредба изисква установяване пълен идентитет от гледна точка на страни, предмет и основание по делата, в производствата по които са постановени влезлите в сила решения. Такъв в случая не се установява. Решението на Общинския съвет за одобряване на подробен устройствен план регулира територия с множество поземлени имоти, собственост на различни лица, всяко от което има правен интерес да оспори административния акт в частта досежно собствения му поземлен имот. Ето защо, макар в производствата по трите дела, предмет на оспорване да е едно и също административно решение, предмет на преценка за законосъобразност по оспорването на различни лица са били различни части от това решение. От тук следва, че изискването на разпоредбата по чл. 239, т. 4 АПК за пълна идентичност на делата- страни, искане и основание- в случая не е налице, което обуславя извод за неоснователност на искането за отмяна. Твърдението, че обжалваните в трите дела части от административния акт касаят съседни имоти, не удовлетворява изискването на закона за пълна идентичност на спора. Следва искането за отмяна, предмет на разглеждане в настоящето производство, да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на II-ра колегия,