Решение № 12062 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 182, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на А. Бобоков - съдия в Районен съд Бургас против Решение по т. 12.1 от протокол 39 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 09.11.2021 година, с което се отхвърля, на основание чл. 182, ал. 5 ЗСВ, възражението му срещу недопускането до участие в конкурса за повишаване в длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол 24/22.06.2021 година. В жалбата се поддържа, че в срока по чл.191 ал.5 ЗСВ подал възражение срещу списъка с недопуснатите кандидати в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" в апелативните съдилища - наказателно отделение, само в частта в която не е допуснат до участие в конкурса за повишаване в Апелативен специализиран наказателен съд. В случая, както Комисията по атестирането и конкурсите (КАК), така и Съдийската колегия на Висш съдебен съвет (СК на ВСС) незаконосъобразно преценили, че не отговаря на изискването по чл.164 ал.6 ЗСВ, а именно, че няма поне 8 години стаж като съдия по наказателни дела. Обоснова доводите си за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт с обстоятелството, че същият е бил две години младши съдия в Окръжен съд Бургас и през този период е разглеждал въззивни наказателни дела. На 01.02.2015 г. бил командирован в Районен съд Бургас и там също разглеждал само наказателни дела. От 25.06.2015 г. е назначен за длъжност съдия в Районен съд Бургас и от този момент разглежда само наказателни дела. По същество моли за отмяна на оспореното решение на СК на ВСС и връщане на преписката на органа за ново произнасяне при спазване на материалноправните разпоредби на ЗСВ. При извършената служебна проверка се установи, че жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл. 182, ал. 6 от ЗСВ. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: С Решение по т. 19.1. от протокол 24 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.06.2021 г. е обявен, на основание чл. 180, във връзка с чл. 188, ал. 1 ЗСВ конкурс, по реда на чл. 189, ал. 2 ЗСВ за повишаване и заемане на 19 свободни длъжности съдия в апелативните съдилища наказателно отделение, като за Апелативен специализиран наказателен съд са предвидени 4 бройки за съдии. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 53/25.06.2021 г., публикувано е във вестник Труд от 25 юни 2021 година, както и на интернет страницата на ВСС. Със заявлението си по чл. 191 ЗСВ кандидатът следва да представи служебна бележка по образец, удостоверяваща към датата на обнародване на решението в ДВ, общия юридически стаж, прослуженото време на заеманата длъжност, както и стажа в съответната система в органите на съдебната власт. Необходимо е също заявлението да се окомплектова и с кадрова справка на лицето. Жалбоподателят А. Бобоков, който е съдия в Районен съд Бургас, е подал заявление с вх. ВСС-10769/09.07.2021 г. за участие в обявения конкурс за повишаване в длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд. С Решение по т.10.2. от протокол 31 от заседание на КАК към СК на ВСС, проведено на 20.09.2021 г. помощният орган е утвърдил на основание чл. 191, ал. 3 ЗСВ списъка с допуснатите кандидати в обявения конкурс, а по т. 10. 3. е утвърдил на основание чл. 191, ал. 3 ЗСВ списъка с недопуснатите кандидати в конкурса за повишаване в длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд. По т. 2 от този списък фигурира и жалбоподателя, като мотивите на комисията са, че не притежава най малко 8 години стаж като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател. КАК не е зачела периода, през който А. Бобоков е бил младши съдия в Окръжен съд Бургас и е разглеждал наказателни дела. С решението си по т. 10.4 от същия протокол, КАК и на основание чл. 191, ал. 4 ЗСВ е обявила списъците с допуснатите и недопуснатите кандидати до участие в конкурса за заемане на длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет. А. Бобоков съдия в Районен съд Бургас е възразил срещу Решението на КАК към СК на ВСС по т. 10.3. от протокол 31/20.09.2021 година. Възражението му е било разгледано в заседание на КАК към СК на ВСС, като след проведено гласуване с 5 гласа за е предложено на СК на ВСС да отхвърли на осн. чл. 182, ал. 5 ЗСВ възражението. В мотивите си КАК застъпва тезата, че Бобоков няма законово изискуем стаж от 8 години като съдия, разглеждащ наказателни дела. С обжалваното по делото Решене по т.12.1. от протокол 39/09.11.2021 г. кадровият орган е отхвърлил възражението на лицето срещу недопускането му до участие в конкурса за повишаване в длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд. При гласуване на решението същото е прието с 11 гласа за. Според данните, приложени от административния орган Бобоков не доказва специализиран стаж от 8 години, през които е разглеждал наказателни дела, а стажът му през периода, през който е бил и младши съдия не отговаря на това необходимо нормативно условие и не може да бъде зачетен. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът намира жалбата за основателна, поради следното: Процесното решение на СК на ВСС е издадено от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗСВ и в предвидената от закона форма. Решението е мотивирано съгласно посоченото в чл. 34, ал. 3 ЗСВ, като мотиви за издаване на акта се съдържат, както в изказванията на членовете на СК на ВСС, така и в Решение по т.4.1. от протокол 37 от заседание на КАК към СК на ВСС, проведено на 01.11.2021 година. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, но оспореното решение на СК на ВСС е постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 191, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) ЗСВ предвижда, че кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност или на равна по степен длъжност. Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178. В настоящата хипотеза жалбоподателят е съдия в Районен съд Бургас от 25.06.2015 г. съгласно представената справка изх. ЧР 13-35/01.10.2021 г. по описа на регистратурата на същия съд, като считано от тази дата и до настоящия момент разглежда само наказателни дела. Жалбоподателят има понастоящем прослужени шест години на заеманата до момента длъжност съдия в Районен съд Бургас, поради което отговаря на изискването за уседналост по смисъла на чл. 191, ал. 1 ЗСВ и общ юридически стаж от 10 години 06 месеца и 20 дни. Спорният по делото въпрос е свързан със зачитането за стаж по чл. 164, ал. 6 ЗСВ, на стажа, придобит като младши съдия към съответния окръжен съд, когато магистратът е разглеждал наказателни дела, респ., когато е бил командирован на длъжността съдия в Районен съд и също е разглеждал само наказателни дела. Според нормата на чл. 163 ЗСВ, съдийските, прокурорските и следователските длъжности са: 1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба; 2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура; 3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура; 4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура; 5. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) младши съдия, младши прокурор и младши следовател. От граматическото тълкуване на тази разпоредба се извежда извод, че се касае за изчерпателно изброяване на магистратските длъжности и доколкото те са отделени на всеки ред със знака ; изразяват равни по степен и значение факти, а именно тези свързани с конкретна магистратска длъжност, без значение на кой ред тя епосочена. С оглед на това разбиране се налага извод, че съдийска длъжност е и длъжността младши съдия в окръжния съд. Незаконосъобразно СК на ВСС приема за необходимо условие за заемане на длъжността съдия по чл. 164, ал. 6 ЗСВ, само наличието на специализиран стаж от 8 години, в който не се включва съдийският стаж на младши съдия, когато този съдия разглежда наказателни дела, както и когато като командирован такъв заема съответно длъжността на районен съдия и също разглежда наказателни дела. В Закона за съдебната власт специализираният наказателен съд е уреден в нов раздел VІа, чл. 100а - 100е, по напълно идентичен начин с друг специализиран съд - военния съд (чл. 95 - 100). Апелативният специализиран наказателен съд е уреден в оспорения нов раздел VІІа, чл. 107а - 107в, по идентичен начин с апелативния съд (чл. 101 - 107), поради което съдът намира, че няма отклонения в уредбата на организацията на специализирания наказателен съд и организацията на общите съдилища и на специализирания военен съд. Въведеното с мотивите на оспореното решение на СК на ВСС тълкуване от органа на разпоредбата на чл. 164, ал. 6 ЗСВ, а именно да не се зачита стажът като младши съдия разглеждащ наказателни дела за стаж по чл. 164, ал. 6 ЗСВ и като командирован районен съдия, разглеждащ наказателни дела, по същество създава правило за поведение, което е първично, но не е предвидено в ЗСВ. След като подобно ограничение не е въведено в закона, така тълкувана от СК на ВСС в Решение по т. 12.1. от протокол 39/09.11.2021 г. волята на законодателя, надхвърля законодателната целесъобразност и е дискриминационна, защото се нарушава принципът за равенство на гражданите пред закон по чл. 6, ал. 2 от Конституцията. В подкрепа на поддържаната теза са и съображенията на Конституционния съд на Република България, който в свое Решение 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело 6 от 2011 г., обн. ДВ. бр. 93 от 25 ноември 2011 г. изрично изтъква, че длъжността в съдебната система е "съдия". Не съществува длъжност "съдия по наказателни дела", както и няма съдия по друг критерий за специализация (брачен, трудов, административен, военен и пр. съдия). Видно от издадената служебна бележка изх. 1235/01.10.2021 г. от Окръжен съд Бургас, А. Бобоков е бил младши съдия за периода от 25.06.2013 г. до 25.06.2015 г. и е разглеждал въззивни наказателни и въззивни частни наказателни дела. Докато е бил младши съдия Бобоков е бил командирован в Районен съд Бургас на длъжността съдия от 01.02.2015 г. до 25.06.2015 година. Според служебната бележка на Районен съд Бургас като командирован в Районен съд Бургас също е разглеждал наказателни дела. По тези съображения при определяне на специален юридически стаж на жалбоподателя, като съдия, прокурор или следовател по чл. 164, ал. 6 ЗСВ, следва да се зачете и стажът, придобит на длъжност младши съдия, когато магистратът е разглеждал наказателни дела, включително, когато е командирован на длъжността съдия в съответния съд и разглежда наказателни дела. Оспореното Решение по т. 12.1 от протокол 39 от на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 09.11.2021 г. е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне по подаденото заявление. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 182, ал. 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение