Решение № 16394 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2013 г.

Решение № 16394 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Васил Атанасов Василев от гр. Варна против решение № 2978 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 1508 от 2012 г. на Административния съд - Варна. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за липсата на бездействие от страна на кмета на община Аврен и за неоснователност на жалбата. Твърди, че ЗОСИ и ЗМСМА уреждат задължения на кмета за опазване на реда в общината. Въпреки многото молби, подадени от касационния жалбоподател, такива действия не са предприети и лицето Стоян Христов Стойчев продължава ежедневно да влиза с колата си в земеделския имот на жалбоподателя, да извършва маневри с колата си и да уврежда почвения слой и хумуса й. Съдът не е изследвал доказателствата по делото и неправилно е приложил закона, поради което иска решението да бъде отменено и да бъде задължен кметът на община Аврен да защити правата му от нарушения на Стоян Христов Стойчев. Ответникът по жалбата - кметът на община Аврен, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че не е налице бездействие на административен орган. В жалбата до съда е посочено, че Стоян Стойчев системно нарушава частната му собственост. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 6 и 18 от ЗОСИ и чл. 44 от ЗМСМА и е направил обоснован извод, че визираните в жалбата искания не могат да се квалифицират като бездействие на административен орган по чл. 256 и 257 от АПК. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Васил Атанасов Василев срещу неоснователно бездействие на кмета на община Аврен по негова жалба против Стоян Христов Стойчев. За да постанови своя съдебен акт, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 8 от ЗОСИ и чл. 44 от ЗМСМА и е приел, че те предвиждат издаване на административни актове за уреждане на регламентираните в тях обществени отношения, но не и извършване на фактически действия от страна на кмета. Не са налице твърдения, че Василев обработва земеделските земи - обект на нарушението, поради което то не попада в обхвата на приложение на закона. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА предвижда задължение за кмета да издава заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби, което представлява издаване на административен акт, а не извършване на фактическо действие. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил своя съдебен акт въз основа на доказателствата по делото и след правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е инициирано от Васил Атанасов Василев от гр. Варна с жалба вх. № Ж-68 от 09.08.2011 г. срещу Стоян Христов Стойчев от гр. Варна, в която е посочено, че Стоян Стойчев незаконно влиза в имота на жалбоподателя № 000001 в землището на с. Близнаци, община Аврен, и иска община Аврен да предприеме законоустановени мерки за опазване на обществения ред с недопускане на самоуправство. В отговор на жалбата кметът на община Аврен е отговорил с писмо изх. № Ж-66/1/ от 19.09.2011 г. Посочил е, че отношенията са частноправни и общината няма правомощие да се намесва в тях. Кметът не е компетентен и не може да предприема исканите действия, а жалбоподателят следва да сезира МВР. Писмото е обжалвано пред съда и след указания за изправяне на нередовности по жалбата жалбоподателят е уточнил, че е собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя, и закононарушителят си позволява да влиза в имота му с автомобила си, затъпква почвата и нанася вреди. Поради това той търси защита от кмета на общината, който съгласно чл. 8 от ЗОСИ следва да изпрати комисия да установи вредите и съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗМСМА следва да издаде заповед до полицейските служители за разследване на случая. Поради това иска да бъде задължен кметът на община Аврен да извърши действията, произтичащи от чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 18 от ЗОСИ и чл. 44, ал. 4 от ЗМСМА, против незаконосъобразното влизане на Иван Цветанов Велев (посочен в уточняващата молба) в частната му собственост. Изводите на съда за приложимия материален закон са правилни и обосновани. В съответствие с искането на жалбоподателя и доказателствата по делото са съображенията му относно липсата на бездействие от страна на административния орган - кмета на община Аврен. Посочените в жалбата до съда обстоятелства и искания не обуславят извършването от кмета на община Аврен на фактически действия, произтичащи от разпоредбите на чл. 8 от ЗОСИ и чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, нито издаването на индивидуални актове по тези закони. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗОСИ кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите и налагат административни наказания и мерки за възстановяване на вредите. Правилно съдът е отбелязал в решението си, че имотът - собственост на касационния жалбоподател, е извън приложното поле на разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от ЗОСИ селскостопанско имущество по смисъла на закона представляват селскостопанските земи, които са обработваеми и с които гражданите, чиято собственост са те, извършват селскостопанска дейност. Именно поради това предвидените в закона мерки за закрила на имуществото са: назначаване на полски пазачи и доброволни сътрудници, които имат права да извършват проверки на лица, автомобили, дворове, да изземват отнетото селскостопанско имущество, да задържат нарушителите. От разпоредбите на закона следва, че такава охрана се организира в райони, в които земеделските земи се обработват, с цел да се опази продукцията от тях. Охраната от полски пазачи и доброволни сътрудници, уредена в ЗОСИ, няма за цел да се опазва неприкосновеността на недвижимите имоти в общината. Никъде в жалбата до кмета на община Аврен, нито до съда Васил Атанасов Василев не е посочил, че обработва притежавания имот - земеделска земя. Описаните от него вреди се изразяват в нарушаване на почвения слой и хумуса. След като имуществото на касационния жалбоподател не е предмет на селскостопанска дейност, то не се ползва от закрилата по този закон. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби. В понятието "обществен ред" по закона се включват обществените отношения, свързани със сигурността и спокойствието на всички граждани в общината. То не включва защита на имуществото на отделните граждани, което е в правомощията на органите на МВР съгласно чл. 6, т. 3 от ЗМВР. С оглед на това от посочената разпоредба не може да се изведе задължението на кмета на общината по опазване на имота на касационния жалбоподател. Посоченото в отговора до него, че спорът засяга лични отношения и той следва да се обърне за съдействие към органите на МВР, е в съответствие със закона. Съдът е дал правна квалификация на искането по чл. 256, респ. на чл. 257 от АПК. Тя отговаря на направеното искане от касационния жалбоподател, който изрично е посочил, че кметът неоснователно е бездействал и следва да бъде осъден да извърши действия по образуване на административна преписка и последващи действия за преустановяване на незаконосъобразните действия на Стоян Христов Стойчев. Дори и да се тълкуват изложените от жалбоподателя обстоятелства като обжалване на изричен отказ на кмета и искане да се издаде индивидуален административен акт за защита на правото му на собственост, искането е неоснователно по същите съображения. Защитата, която се претендира, не се дължи от кмета на общината, а от органите на МВР и от съда, поради това, че се касае до уреждане на лични отношения. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не следва да търси защита от съда, поради това, че никой не оспорва правото му на собственост върху имота. Защитата пред съда се осигурява по отношение на всички нарушени права - ползване на имота, граници на имота, а не само досежно правото на собственост върху него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,