Решение № 7 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2013 г.

Решение № 7 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф, гражданин на Судан, против решение № 6399 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 8282/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснована - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа оплакване за неспазване на разпоредбата на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Заявява, че изложените в решението съображения са противоречиви, а казаното от него е интерпретирано неправилно и схематично. Иска отмяна на решението. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. По преписката липсват данни за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на касатора. Неоснователно е възражението, че не са обсъдени всички факти от бежанската история на лицето и актът не е мотивиран. Ситуацията в страната на произход е изследвана както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, като са разгледани фактите, дадени в приложната справка относно актуалната обстановка в Судан и в съвкупност с личната бежанска история сочат, че е направен правилен извод за липса на основание за предоставяне на статут по ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф - гражданин на Судан, против решение № 608/15.08.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразен с целта на ЗУБ. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Судан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че в държавата на произход на жалбоподателя се наблюдава безогледно насилие срещу местното население. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Судан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. По делото е установено, че чужденецът Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф е напуснал страната си по произход през 2007 г. До края на 2008 г. е пребивавал в Либия. Либия напуснал с кораб като целта му е била Италия, но на пристанището в Турция бил свален. Установил се в Истанбул до август 2009 г., когато нелегално влязъл на територията на Република България. Твърди в проведено интервю, че през април 2003 г. селото, в което е живял, било опожарено. Предполага, че след това родителите му са загинали. Като допълнителен мотив за търсене на закрила сочи общата обстановка в Судан, войната, която се води между правителствените войски и опозиционните сили, болестите и глада. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилно е становището на съда относно липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф. Съдът е направил своите правни изводи въз основа на доказателствата за обстановката в Судан и от личната бежанска история на чужденеца. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът е изложил формални съображения и не е взел предвид фактите за личната история на молителя. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на жалбоподателката и изложените от нея факти в проведените интервюта. Касаторът заявява, че до 2003 г. е живял в Дарфур, когато селото му е било бомбардирано, след което се е установил в гр. Миллет, където останал до края на 2007 г. Твърди, че там е имал проблеми със суданските власти. Заявеното в интервюто обстоятелство, че е бил заловен от полицията, закаран в полицейското управление и след това пуснат, не може да бъде подведено под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Никъде в сведенията за себе си молителят не е посочила, че е бил преследвана поради раса, религия, националност, убеждения, принадлежност към социална група и други причини, които биха били основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Видно от бежанската история суданският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е преценил факта, че притежаването на валиден документ е основание да се смята, че няма проблеми с властите в страната си, тъй като подобен аргумент въобще не е обсъждан и не е част от бежанската история. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при Министерски съвет, с вх. № 01-4066 от 06.08.2012 г. относно актуалната обстановка и състоянието на човешките права и рискови групи в Судан, които в съвкупност с данните по личната бежанска история на чужденеца са обосновали и направения извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по ЗУБ. Този извод е правилен и обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,