Решение № 52 от 23.1.2024 г. на ВКС по дело № 20238002200923/2023 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д. № 4550/2023г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение и е прекратено наказателното производство, в частта, с която по отношение на осъдения А. К. А. е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание. В искането се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд вследствие на неизпълнение на задълженията си по чл. 13 и 14 от НПК, е нарушил материалния закон и по-точно, не е спазил разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС и определил „общ“ първоначален режим за изтърпяване на наказанието вместо „строг“. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор и моли за уважаването му по съображенията, изложени в него. Адвокат Ц., назначена за служебен защитник на осъдения, пледира искането да не бъде уважено. Осъденият А. поддържа становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението, с което е одобрено постигнатото между А. и прокуратурата споразумение, е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. С определение № 154 от 11.08.2023г., постановено по н.о.х.д. № 4550/2023г., Софийски градски съд одобрил постигнатото между подсъдимия А. К. А. и прокуратурата споразумение и прекратил наказателното производство. По силата на това споразумение подсъдимият е признат за виновен за това, че на 16.01.2023г. извършил престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, предл. 4, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 55, ал. 3 от НК кумулативно предвиденото наказание глоба не е наложено. Искането на Главния прокурор е основателно. От справката за съдимост, издадена от Софийски районен съд, е видно, че А. е осъждан многократно, като последното осъждане е по силата на споразумение от 06.02.2020г. по н.о.х.д. № 384/2020г. на Специализирания наказателен съд, по което подсъдимият А. се е признал за виновен в извършването на престъпления по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл. 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за които му е определено едно общо най-тежко наказание, лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Съгласно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС осъдените на „лишаване от свобода“ търпят наказанието си при „строг“ режим, когато са осъдени за умишлени престъпления и не са изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията. На първо място, за да одобри споразумението досежно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът e бил длъжен да вземе под внимание миналите осъждания на подсъдимия и в частност това по горепосоченото н.о.х.д. № 384/2020г. по описа на СпНС, по което е постановено ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като прецени дали е изтекъл петгодишния срок, изискуем се по чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг режим. По делото не са били налице безспорни данни относно времето на изтърпяване на това наказание(както и на останалите ефективно наложени наказания лишаване от свобода по предходни осъждания), макар данните от свидетелството за съдимост да индикират, че срокът от пет години не е изтекъл. В принципен аспект постигнатото съгласие между страните в производството по глава „Двадесет и девета“ от НПК, следва да бъде одобрено от съда след преценка за законосъобразност относно изискуемото се съдържание на споразумението и в случая по-точно на чл.381, ал.5 от НПК. При констатирани противоречия със закона или липсата на категорични данни, необходими, за да бъде извършена надлежна проверка, съдът следва да предложи промяна в съдържанието на споразумението или да откаже да го одобри. На следващо място е необходимо да се посочи, че преценката на приложението на чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС е изключение от случаите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, като се изисква категоричност на изводите относно установеността на невисоката степен на обществена опасност на осъдения. В настоящият случай съдът е пренебрегнал данните, касаещи съдебното минало на А.(които макар направените групирания), сочат на една престъпна упоритост в извършването на различни по вид престъпления сред които такива против собствеността(грабежи) и по чл.354а от НК, значителна част от тях осъществени при условия на опасен рецидив. Данните от свидетелството за съдимост не характеризират А. като лице с ниска степен на обществена опасност. При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира за необходимо да възобнови наказателното производство, като отмени определението на Софийски градски съд в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наложеното на А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, каквото е и искането на Главния прокурор за възобновяване. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане в отменената част – досежно първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода, по реда на чл.306 от НПК Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение