Решение № 9372 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2010 г.

Решение № 9372 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "СИНЕКС" ООД, гр. София, представлявано от управителя Гергана Борисова Илиева против Решение № 167/04.01.2010 г., постановено по адм. д. № 3652/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III"а" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румяна Владимирова Андреева и Йордан Николов Йорданов, съсобственици в парцел II, кв. 70, м. "Разсадника-Коньовица" по плана на гр. София против Заповед № РД-09-50-398/27.09.2000 г. на Главния архитект на гр. София, с която е одобрен проект за: 1. ЧИЗРП на парцел I - за озеленяване и търговия, кв. 70, м. "Разсадника-Коньовица"; 2. ЧИРП на парцел I - озеленяване за създаване на парцел I - озеленяване и търговия, кв. 70, м. "Разсадника-Коньовица" по зелените линии, цифри и букви, съгласно приложения проект. Решението е недопустимо, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопусима жалба, подадена при липса на активна легитимация. Съдът е отменил заповедта, след като неправилно е приел, че жалбоподателите са заинтересувани лица, обосновавайки се с нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид действаща след 31.03.2001 г. правна норма, а съгласно общия принцип в административното производство - съответствието на административния акт с материалния закон се преценяема към момента на издаването му. Атакуваната Заповед е издадена на 27.09.2000 г., т. е. по време на действието на ЗТСУ, който е приложимият закон в случая. Съгласно чл. 295, ал. 2, т. 2 ППЗТСУ (отм.), при действието на който е издадена процесната заповед, право да обжалват по реда на чл. 138 ЗТСУ (отм.) заповеди за одобряване на строителни и регулационни планове или техни изменения имат лицата, собственици на парцелите, за които се отнася заповедта, а при сключено застрояване - и непосредствените съседи. Видно от заповедта - тя не обхваща парцела на жалбоподателите, той не е предмет на същата, а видно от заключението на вещите лица Чапанов, Дачева и Манов е нещо повече - "между парцели УПИ I кв. 70 и УПИ II съществува ивица, заградена с източната гранична регулационна линия на парцел I и западната гранична регулационна линия на парцел II и разстоянието между тях е 3 метра измерен графически." Проектът за ЧИЗРП за парцел I, одобрен с атакуваната Заповед, касае изменение само за парцел I като се намалява площта му. Новата регулационна линия отстои на три метра от регулационната линия на парцел II и по този начин между двете регулационни линии на парцели I и II се създава "пешеходна пътека", която е за достъп до парцел ХIII. Дори и да не съществуваше тази "пешеходна пътека" - не е налице "сключено застрояване", за да са заинтересувани лица непосредствените съседи каквито са Румяна Владимирова Андреева и Йордан Николов Йорданов. Като се има предвид гореизложеното - налице са основанията за обезсилване на решението съгласно чл. 209, т. 2 АПК, тъй като СГС, произнасяйки се по недопустима жалба, подадена от лица без активна легитимация, е постановил недопустимо решение. Последното следва да се обезсили, да се остави жалбата срещу процесната заповед без разглеждане и производството по делото на СГС се прекрати. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховен административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,