Решение № 15307 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2009 г.

Решение № 15307 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иван Анастасов Иванов от гр. София, срещу решение от 17.11.2008 г., постановено по адм. д. № 443/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, IIIд състав, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от жалбоподателя Заповед № 488/11.12.2002 г. на н-к сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК. Столична РДНСК, чрез процесуалния си представител, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение градският съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Иван Анастасов Иванов, срещу Заповед № 488/11.12.2002 г. на н-к сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 2 ЗУТ (редакция към момента на издаване на заповедта), е наредено спиране на всички видове строително-монтажни работи на строеж, представляващ "надстройка на втори етаж от таван на жилищна сграда", находяща се в УПИ ХХII-582, кв. 8 по плана на гр. София, кв. "Симеоново", административен адрес същите град и квартал, ул. "Киселица" № 9. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена след съставяне на констативен акт, както и че е установено, че строежът е извършван в отклонение на строителните книжа, поради което законосъобразно с процесната заповед е спряно изпълнението на строително-монтажните работи. Решението е правилно. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, твърдяни в касационната жалба. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които е изяснил правилно, включително и с изслушване на съдебно-техническа екстетиза, неоспорена и приета от съда. Установено безспорно по делото е, че процесният строеж "надстройка на втори етаж от таван на жилищна сграда", се извършва при съществено отклонение на одобрените строителни книжа, изразяващо се в изместване на вътрешни стени и външна стена по източна фасада, като еркерно е издадена стоманобетонната плоча с около 0.80 м; един от отворите на коминното тяло е прекъснат; изляти са тераси, без да са предвидени в проекта; на одобрения необитаем таван е увеличена височината и са оставени отвори за врата и прозорци, монтирана е дограма и пр. Тези отклонения правилно са приети за съществено отклонение на одобрените проекти и че по същество, строежът е незаконен по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което, правилно строежът е спрян съгласно чл. 224, ал. 2 ЗУТ, и двата текста в редакция към датата на издаване на заповедта. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано, въз основа на изяснените факти и обстоятелства, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. В касационната жалба всъщност се навежват оплаквания, каквито са правени и пред първоинстанционния съд, като на всички тях е отговорено с мотивите към решението, които се приемат изцяло от касационната инстанция. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК