Решение № 3492 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение02.04.2025 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 3055/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 673/2024 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, 4-ти състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кумакс Инвест ЕООД срещу заповед 1423/31.07.2024 г., издадена от кмета на Община Казанлък.
ОСЪЖДА Кумакс Инвест ЕООД, ЕИК 123077640, със седалище и адрес на управление гр. гр. Казанлък, п.к. [номер], [адрес], представлявано от управителя И. Г. К., да заплати на Община Казанлък, ЕИК 000817778, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Казанлък, чрез процесуалния му представител юрк. М. Илиева, срещу решение 3055/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 673/2024 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, 4-ти състав. В касационната жалба и допълнително постъпило по делото писмено становище, са релевирани съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по представен списък. Ответникът Кумакс Инвест ЕООД, със седалище гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. А. Станчева, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Кумакс Инвест ЕООД срещу заповед 1423/31.07.2024 г., издадена от кмета на Община Казанлък, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е наредено от горепосоченото дружество да се изземат недвижими имоти публична общинска собственост, а именно: общински терени, част от уличната мрежа на гр. Казанлък, представляващи част от тротоарните пространства по бул. Александър І Батенберг от кръстовището с бул. Никола Петков до източния вход на гр. Казанлък, съгласно извършено геодезично заснемане, които се ползват от дружеството без правно основание, чрез държането върху тях на 100 броя метални стълбове, част от инженерната инфраструктура на бившето тролейбусно стопанство . По данни от приобщените в производството пред първата инстанция доказателства, в това число от административната преписка по издаване на оспорения акт, със заповед 471/09.07.2001 г. на областният управител на област с административен център Стара Загора е отказано да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост, както следва: двуетажна масивна сграда управление, ТИС 1 и ТИС 2 /токоизправителни станции/, както и прилежащи терени, актувани с акт за държавна собственост 6154/16.10.1995 г., и преминали в собственост на Динамика ЕООД /в несъстоятелност/, след преобразуването му от държавно предприятие в еднолично търговско дружество. С решение 77д/24.06.2003 г. по гр. дело 744/2002 г. по описа на Районен съд- Казанлък, потвърдено с решение 114/30.03.2004 г. по гр. дело 874/2003 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, е отхвърлен предявения от Община Казанлък срещу Динамика ЕООД /в несъстоятелност/, областен управител на област с административен център Стара Загора и държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността на обект тролейбусно стопанство , включващо наред с друго /ТИС 1 и ТИС 2, представляващи едноетажни масивни сгради със застроена площ от 180 кв.м./ и 492 броя стълбове. С постановление 6/09.01.2004 г. по търг. дело 1289/1998 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, търговско отделение, върху Кумакс Инвест ЕООД е възложено горепосоченото тролейбусно стопанство ТИС 1, ТИС 2 и инженерна инфраструктура (подземни и надземни съоръжения , сред които стълбове и фундаменти инв. 273 три позиции /492 броя/. С писмо изх. 68-164-6/16.05.2023 г. на кмета на Община Казанлък, получено от Кумакс Инвест ЕООД на 16.05.2023 г., дружеството е уведомено, че следва да демонтира останалите по уличната мрежа на територията на гр. Казанлък стълбове от нефункциониращата бивша тролейбусна мрежа на града, които са собственост на юридическото лице, в срок до края на м. юни 2023 г. С последващо писмо на кмета на Община Казанлък, с изх. 68-164-6#1/27.06.2023 г., получено на 28.06.2023 г., Кумакс Инвест ЕООД е уведомено за образувано производство по реда на чл. 65 ЗОбС за премахването на стълбове и фундаменти на инженерната инфраструктура на бившето тролейбусно стопанство , собственост на дружеството, които то държи без основание върху общински имоти бул. Розова долина , бул. Александър І Батенберг и бул. 23-ти пехотен шипченски полк . Във връзка с получено в Община Казанлък писмо вх. 68-164-6#2/03.07.2023 г. от Кумакс Инвест ЕООД /с обективирани в него твърдения за наличие у дружеството на правно основание за държане на стълбовете върху общинските имоти/ и констативен протокол от 05.07.2023 г. /изготвен от началника на отдел ИУС в общината и двама старши експерти/, сочещ, че стълбовете не са демонтирани, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС кметът на Община Казанлък издава атакуваната пред първата инстанция заповед за изземване на посочените в нея общински имоти чрез демонтиране на неоснователно държаните върху тях 100 броя стълбове, собственост на дружеството. С обжалвания съдебен акт административният съд отменя процесната заповед и осъжда Община Казанлък да заплати на Кумакс Инвест ЕООД разноски по делото в размер на 50 лв. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че юридическото лице държи стълбовете върху общинските имоти на основание правото си на собственост върху тях, придобито на оригинерно основание чрез възлагането им с постановление 6/09.01.2004 г. по търг. дело 1289/1998 г. на Окръжен съд-Стара Загора. Според съда именно защото е безспорен собственик на стълбовете, дружеството е носител и на право на строеж върху общинската земя, което пък на свой ред му дава основание да държи стълбовете върху общинските имоти. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Формираните от първоинстанционния съд изводи за незаконосъобразност на процесната заповед не кореспондират с данните от доказателствената съвкупност по делото и са несъответни на приложимия спрямо фактическата установеност по него, материален закон. Според чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсва спор, че тротоарите по уличната мрежа на гр. Казанлък, в това число в посочените в заповедта за изземване участъци, върху които са разположени процесните стълбове, са публична общинска собственост. Безспорно е и обстоятелството, че възложеното с постановление 6/09.01.2004 г. по търг. дело 1289/1998 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, търговско отделение на Кумакс Инвест ЕООД тролейбусно стопанство, част от чиято инженерна инфраструктура са и спорните 100 на брой метални стълбове, не функционира, както и че и към датата на издаване на процесната заповед, и понастоящем, стълбовете, предмет на акта за изземване / без самостоятелно значение, различно от това да са част от инженерната инфраструктура, обслужваща функционирането на тролейбусното стопанство/, не се ползват от техния собственик по предназначение. След като стълбовете въобще не се ползват от ответното дружество, а просто се държат върху имоти публична общинска собственост, възпрепятствайки по този начин собственика на имотите община Казанлък, да ги използва по предназначение, включително като постави върху уличните тротоари нови стълбове за осветление в рамките на изпълнението на проект Доставка на стълбове за улично осветление , като част от инвестиционната програма на тази община за 2024 г., то в случая действително е налице основанието по чл. 65, ал. 1, предложение второ и трето ЗОбС, обуславящо изземването на неизползваните по предназначение общински имоти, чиято необходимост /предвид нефункционирането на тролейбусното стопанство/ е отпаднала, чрез демонтиране на поставените върху тях метални стълбове, собственост на ответното дружество. Изводът не се разколебава от посоченото в атакуваната заповед правно основание по чл. 65, ал. 1, предложение първо ЗОбС, тъй като дадената от административния орган правна квалификация не е обвързваща за съда, а следва да бъде разгледана, анализирана и при необходимост както в случая - променена, съобразно конкретно установените по делото факти, в резултат на съвкупната преценка на всички приобщени доказателства. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт е законосъобразно издаден от кмета на община Казанлък, при наличие на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а оттам и че като в решението си е достигнал до противоположния извод и е отменил оспорения акт, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна и установената от състава липса на основанията по чл. 146 АПК, след отмяната на първоинстанционното решение следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на Кумакс Инвест ЕООД срещу заповед 1423/31.07.2024 г. на кмета на Община Казанлък, като неоснователна. При този изход на делото, своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по приложен списък е основателна, а формулираната в същия смисъл претенция на ответника неоснователна. На Община Казанлък следва да бъде присъдена сумата от общо 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 150 лв. за всяка инстанция/, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,