Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2225/2011 г.

Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2225/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Ж. Д. срещу присъда № 160/13.07.2011 г. по внохд № 1140/11 г. на Старозагорския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По същество се иска въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е частично основателна. Счита, че подсъдимият е участвал в престъплението в качеството на помагач и присъдата следва да бъде изменена с преквалифициране на деянието в този смисъл. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Старозагорския окръжен съд отменил присъда № 68/24.03.2011 г. на Старозагорския районен съд, с която С. Д. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в това, че на 13/14 май 2010 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като извършител с Я. П., чрез използване на техническо средство и разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 740 лв. от владението на Д. П. и П. Р., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и Б от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. Определил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "строг" режим. Жалбата е основателна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение относно съставомерните факти и авторството на престъплението намира опора в данните по делото, поради което касационната инстанция го възприема за основателно. Старозагорският окръжен съд не е изготвил съдебния си акт съгласно изискванията на процесуалния закон. След като е отменил оправдателната присъда и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът е бил длъжен да мотивира решението си по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 305 от НПК. Процесуалното изискване в мотивите на присъдата да се посочват установените обстоятелства, доказателствата, въз основа на които те са изяснени, да се обсъждат наличните противоречия в доказателствените материали и да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, както и ясно да се формулират и мотивират правните изводи, които следват от приетите факти не е самоцелно. То има съществено значение за пълноценното осъществяване на инстанционната проверка на съдебния акт и рефлектира пряко върху правото на защита на осъденото лице, защото дава възможност на контролиращата инстанция да извърши проверка дали съдът е формирал вътрешното си убеждение при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства, събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, а на подсъдимия- да разбере въз основа на кои доказателства е ангажирана наказателната му отговорност. В случая, въззивната инстанция въобще не е описала каква фактическа обстановка приема за установена, а се е задоволила да посочи каква е обвинителната теза, която поначало е пределно ясна и е въплътена в обвинителния акт. Преписването на съдържанието му не внася обаче яснота по въпроса дали и съдът приема за установени всички отразени в него фактически обстоятелства, въз основа на които прокуратурата е формирала изводите си относно правната квалификация. Ако отговорът е положителен, то съдът е бил длъжен да мотивира доказателствените източници, подкрепящи всички факти по обвинението- за едновременното напускане на жилището на св. К. от двамата извършители, за постигната между тях уговорка св. П. да разбие мазетата на блока и да краде, а подсъдимият да пази пред входа, за описания в обвинителния акт начин, по който е ангажиран таксиметровия шофьор св. М. Д., за това, че двамата заедно са продали отнетите вещи в пункта за изкупуване на метал и т. н. Старозагорският окръжен съд се е концентрирал единствено върху мотивиране на изводите си относно авторството, но не е извършил пълен анализ на събраните от първата инстанция и при въззивното следствие доказателства, коментирал е само част от гласните доказателствени средства, интерпретирал е съдържанието им превратно и едностранчиво и се е позовал на доказателства, които не са събрани при спазване на процесуалните изисквания. Такъв е подходът към показанията на св. П. /вече осъденият съпроцесник на касатора/, на когото съдът е приписал твърдения, които последният не е правил- за разпределяне на ролите между двамата, като касаторът е стоял пред блока, за да пази и охранява. Освен това е кредитирал обясненията му, дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем, които не могат да бъдат ползвани, защото не са приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 2 от НПК. Въззивният съд не е подложил на внимателна проверка и не е съпоставил обясненията на подсъдимия с показанията на свидетелите К., Л., Т., Д. и Д., а декларативно ги е обявил за недостоверни и обслужващи версията на С. Д.. Внимателният анализ на фактите, които тези свидетели съобщават, съпоставени с разпечатката от мобилния телефон на К. и с показанията на полицейския служител св. Т. най-малкото не подкрепят изложеното в обвинителния акт за механизма на престъплението и степента на участие на подсъдимия в него. Върховният касационен съд намира за вътрешно противоречиви и правните аргументи на въззивната инстанция. На няколко места в съдебния акт е акцентирано върху това, че кражбата е довършена едва след установяване на трайна фактическа власт върху вещите, която подсъдимият и св. П. реализирали след пренасянето им до общежитието и последващата продажба. Поначало, моментът на установяване на свое владение върху вещите от страна на извършителя на кражбата е фактически въпрос, който следва да се преценява при всеки конкретен случай, тъй като има значение за квалифициране на деянието като опит или довършено престъпление. В ППВС № 6/1971 г. е посочено обаче, че за квалифициране на една кражба като довършена не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил с нея или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. Затова тезата на съда, че в конкретния случай кражбата е довършена едва след пренасянето на вещите до общежитието и поради това подсъдимият е участвал като извършител в престъплението трудно може да бъде възприета. Невярно е и съждението, че е "без значение с оглед квалификацията кога С. Д. е бил извикан и дали е присъствал по време на разбиването на мазетата и изнасянето на вещите до входа на блока". Напротив, тези обстоятелства имат съществено значение за установяване на умисъла на дееца, а оттам и за разграничаване на престъпленията по чл. 194 от НК и чл. 215 от НК. Ето защо, Върховният касационен съд намери, че атакуваната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълна и необективна оценка на доказателствата, неяснота относно приетите факти и неубедителност и вътрешна противоречивост на правните изводи. Това налага съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК