Решение № 3550 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. В. против решение 3111/10.05.2024 г. по адм.д. 10659/ 2022 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с довод за неправилност поради материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че основанието за отказ на административния орган не е липсваща декларация по чл. 32 от Наредба 3/ 17.02.2015 г., а защото трайните насаждения в два парцела 16026-513-2-2 и 16026-513-2-1 са недопустими за подпомагане по съображения, че не били плододаващи. По делото е доказано реализиране на продукция с 6 бр. фактури, документи по чл. 32 от Наредба 3/2015 г., като декларацията се попълва от служител на ДФЗ при предоставяне на документи, доказващи реализирана продукция. Без тази декларация лицето, което кандидатства по Схема за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци" не може да получи финансово подпомагане. Декларацията е налице, представя я с касационната жалба. Съдът не е изследвал действителната фактическа обстановка, не е изложил мотиви и не е обсъдил всички доказателства по делото. Процесуалният представител на касатора е направил доказателствени искания и е поискал допускане на съдебна експертиза и задължаване ДФЗ да представи декларацията по чл. 32 от Наредба 382015 г. Ответникът по касация не оспорват касационната жалба и също иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на К. И. В. против УП 02-220-6500/5727/13.10.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомаганеза кампания 2019 г. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило срещу административен акт, постановен при ново произнасяне на административния орган след отменително решение 5256/ 8.08.2022 г. по адм. д. 1144/2022 г. на АССГ, с което е отменено УП 02-220-6500/ 5727/ 4.08.2021 г. в частта, с която е намалено финансово подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове СП /основна група/ и е наложена санкция за бъдещ период от време по СП /основна група/. За да отхвърли жалбата като неоснователна с оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото няма представена декларация по чл. 32 Наредба 3/ 17.02.2015 г. кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31, с която се удостоверява произведена продукция през годината на кандидатстване. В случая жалбоподателят не доказвал подаване на изискуемата декларация, с която да удостовери добивите от заявените за подпомагане площи. Обсъдени са гласни доказателства, ангажирани от жалбоподателя, както и съдебна експертиза относно фактурирани продажби на череши. Направен е извод, че заявените БЗС 16026-513-2-2 с площ 5,85 ха и БЗС 16026-513-2-1 с площ от 5, 24 ха са изцяло недопустими за подпомагане. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 52, §6 от Регламент (ЕС) 1307/2013 обвързаното с производството подпомагане представлява схема за ограничаване на производството под формата на годишно плащане въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни и се предоставя при спазване на финансовите тавани, които държавите членки определят за всяка мярка и съобщават на Комисията. Плащането е обвързано кумулативно с наличието на определени площи и реализирани от тях добиви. Националната правна уредба за конкретната Схема за обвързано подпомагане /череши/ се съдържа в чл. 29, ал.1 Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредбата). Едно от условията в чл. 29, ал. 2, т. 3 е през годната на заявяване да е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал.1. Кандидатите по тази схема удостоверяват добивите от заявените площи за заявената култура , като представят декларация и опис по образец, утвърден от ИД на ДФЗ за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи за нейната реализация. Въпреки проведените шест открити съдебни заседания съдът не е дал конкретни указания и не е разпределил доказателствената тежест за непредставената според него с административната преписка писмена декларация по чл. 32 от Наредба 3/2015 г. Разпореждането от 20.01.2023 г. е формално, бланкетно и не представлява изпълнение на задълженията на съда по чл. 171, ал.5 от АПК. В случая това нарушение е съществено, защото е повлияло на изхода на спора. Съдът е допуснал релевантни за спора доказателства, включително съдебни експертиза, които не е обсъдил. След извършена проверка на доказателствата по делото и приложената от административния орган преписка, настоящата съдебна инстанция установи, че писмената декларация по чл. 32, ал.1 от Наредба 3/2015 г. с дата 13.01.2020 г. е представена и е приложена на л. 48 от адм. д. 10659/2022 г. по описа на АССГ., с което е доказано едно от условията за подпомагане по посочената мярка. Следователно постановеното съдебно решение се явява и необосновано, защото мотивите му са изградени върху неправилната теза, че такава декларация липсва. Съдът не е изложил никакви други правни съображения по наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо, не е обсъдил ангажираните от жалбоподателя доказателства, с което е допуснато съществено нарушение на чл.172а, ал. 2 от АПК за мотивиране на акта. Тъй като е налице забраната на чл. 218 от АПК за нови фактически установявания пред касационната инстанция, допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила имат за правна последица постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане и постановяване на мотивирано съдебно решение след анализ на представените с административната преписка доказателства, включително декларацията по чл. 32 от Наредба 3/2015 г. и ангажираните в съдебното производство от страните доказателства. По въпроса за отговорността за разноските следва да се произнесе съдът по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение