Решение № 2117 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2014 г.

Решение № 2117 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас срещу решение № 344/7.03.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1729 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 1200086/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас. Касаторът заявява трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК в частта му решаваща спора за съществуването на определените с РА задължения за ДДС и за закъснителна лихва. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства - пропуск да възприеме противоречия и непълноти в писмените и гласните доказателствени средства /вида на СМР по офертата на доставчика; времето от сключването на договора за строителство до приемането на СМР и необходимото за това време според заключението на СТЕ и показанията на св. Василев/. В частта отменяща РА относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. се заявава недопустимост на решението поради липса на оспорване на тази част на РА, а в условията на евентуалност - неправилност поради противоречие сс материалния закон и необоснованост. Иска частична отмяна и частично обезсилване на решението и отхвърляне на жалбата срещу съответната част на РА, съответно прекратяване на делото. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Декотекс имоти" ЕАД, чрез повереника си адв. Великов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Бургас е оспорен ревизионен акт № 1200086/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас в частта относно установените в тежест на "Декотекс имоти" ЕАД задължения за ДДС в общ размер 9 125, 50 лева и за закъснителна лихва в общ размер 482.94 лева, заради отказано право на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в данъчни периоди м. 12.2010 г. и м. 03.2011 г. по фактури № № 440/10.12.2010 г. и 447/11.01.2011 г., издадени от ЕТ "Хидрофлекс - Христо Василев" с предмет на доставките заплащане на СМР съгласно протоколи № 1 и № 21. С РА е коригирана и декларираната данъчна загуба по ЗКПО за 2009 г. от 18 948 лева на 9 708 лева и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетната 2010 г. в размер 55.98 лева с лихви за забава 6.06 лева и е доначислен ДДС в общ размер 4 854.42 лева върху определена по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчна основа в данъчни периоди от 1.08.2010 г. до 31.01.2011 г. При оспорването по административен ред утежняващият акт е отменен в частта за доначисления ДДС и потвърден за коригираната данъчна загуба в 2009 г. и определеният пряк данък за 2010 г. Първоинстанционната жалба не съдържа оплаквания срещу частта от РА обвързана със съществуването на задължения за корпоративен данък. Отказът на органите по приходите да признаят претендираното от РЛ данъчни предимство по ЗДДС е основан на резултатите от насрещната проверка на прекия доставчик ЕТ "Хидрофлекс - Христо Василев" и предходния нему "Ивенет" ЕООД. Отречено е прекият доставчик да притежава потенциала да извърши възложените му с договор от 7.12.2010 г., като са съпоставени отработените човекочасове с обема на приетите с протоколите от 10.12.2010 г. и от 11.01.2011 г. работи, взет е предвид броят на лицата полагащи зависим труд за доставчика и предоставянето на услуги от този доставчик в д. п. м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. и на друг търговец ЕТ "КАС - Камен Асенов". При извършената насрещна проверка на "Ивенет" ЕООД на този участник в административното производство е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК и не е открита информационна следа за притежаването на строителните материали по издадените от него на ЕТ "Хидрофлекс - Христо Василев" и за превозването им до обектите на възложителя Бършен склад № 9 и Бършен склад № 6. Отричайки осъществяването на доставките услуги в съответствие с дефиницията по чл. 9 от ЗДДС, органите по приходите са приели, че данъкът за тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да отмени РА в потвърдената от директора на Д "ОДОП" част, съдът е интерпретирал понятие за доставка на услуга и е дефинирал предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит с позоваване на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Обсъдил е и хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на изключване на правото на данъчен кредит при неправомерно начисляване на данъка. По установяванията на първостепенния съд доставките, за които жалбоподателя е упражнил правото на приспадане, са осъществени. Изводите му за правно релевантния факт на получаване на процесните услуги са основани на преценката на заключенията на СТЕ и ССЕ и на показанията на св. Христо Василев. По заключението на в. л. Здравка Чернева са определени необходимите по вид и количества строителни материали за изпълнение на хидроизолация на покривите на склад № 6 и № 9 в промишлена зона на гр. Сливен; броят на специалистите и времето за изпълнение - при паралелно изпълнение за двата склада са необходими около 3.5 месеца, което съответства на показанията на св. Василев. В. л. Арабаджиева пък установила наличието по счетоводни данни у доставчика на количествата строителни материали; начина на счетоводно отчитане на доставките, редовността на воденото счетоводство и взетите счетоводни операции по повод подписани на 31.12.2010 г. и на 31.03.2011 г. тристранни протоколи за взаимно прихващане на вземания и задължения между "Декотекс" АД, "Декотекс имоти" ЕАД и ЕТ "Хидрофлекс - Христо Василев", с които са погасени задълженията на получателя към доставчика. Съдебният акт е недопустим в частта за разпоредената отмяна на РА относно определените задължения за корпоративен данък и неправилен в останалата част. Същината на диспозитивното начало в процеса е обусловеността на предоставяната от съда защита от това да е поискана, в рамките, в които е искана и дотогава докато е искана /вж. чл. 6 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 156, ал. 1 до 3 от ДОПК/. Жалбоподателят е ограничил предмета на търсената защита в първоинстанционното производство до спора за установените задължения за ДДС в резултат на отреченото данъчно предимство по доставките на ЕТ "Хидрофлекс - Христо Василев". Пред съда не е отнесен спора за съществуването на определените задължения за корпоративен данък. Без да съществува спор, не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на достъп до съд, а постановеното по незаявен спор съдебно решение е недопустимо. Съдебният акт е необоснован и противоречащ на съществените процесуални правила в частта разрешаваща спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Хидрофлекс - Христо Василев". При формирането на вътрешното убеждение на съда в обхвата на преценката на доказателствата не са включени всички доказателствени източници. Не е съпоставена съдържащата се в тях информация, за да се формира в мотивите на решението убедителен извод за начина по който са се осъществили правно и доказателствено релевантните факти /дължимо според чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. В тази връзка основателен е доводът на касатора, че приемайки за установен факта на извършването на процесните СМР от доставчика с личния му труд и този на наетите от него лица /технически сътрудник, оперативен счетоводител, чистачка, организатор ремонт и шофьор и работник с непълно работно време/ за 3 - 3.5 месеца, съдът не е зачел удостоверяването на приетата работа с протоколите от 10.12.2010 г. и от 11.01.2011 г. и то при възникване на правоотношението по договор от 7.12.2010 г. Това предполага изпълнението на хидроизолационните работи върху единия склад да е извършено за 3 дни, а на другия за малко повече от месец, което е в противоречие със заключението на СТЕ и показанията на св. Василев. Доколкото администрацията не черпи права от никой от съставителите на документите /обосноваването на установените с РА публични вземания не е обвързано с антидатирането на документите, а с отричането на заявеното от РЛ данъчно предимство, чийто предпоставки се доказват с документите/, то тя не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и за нея е важима посочената в тях дата на съставянето им. Това не засяга правото й на защита - като част от съдържанието на частния документ датата не е в обхвата на фактите, установявани с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, а както се посочи по-горе, частните документи не притежават обвързваща доказателствена сила за съдържанието си. Не е мислима грешка в изписването на датите на протоколите, тъй като съответни на тях са датите на издадените фактури. В никой момент не е твърдяна и грешка в датата на договора за строителство. Съставените и представени от жалбоподателя документи не са с висок интензитет на убеждаващо въздействие заради възприетото противоречие. Не се постига убедителността на пълното доказване и със счетоводните записвания в съответните регистри на РЛ - те са преки производни доказателствени средства за осъществяването на доставките. При разколебаната доказателствена стойност на първичните доказателствени източници и предвид обстоятелствата, че счетоводно са отразени благоприятни за данъчния субект факти, те не създават непоколебимо убеждение за осъществяване на стопанските операции. С характер на индиция и без висока доказателствена стойност е фактът на погасяване чрез прихващане на вземането на доставчика за възнаграждение срещу строителните услуги. Поради горното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта разпореждаща отмяна на РА относно определените задължения за корпоративен данък, като в тази част делото се прекрати; в частта разрешаваща спора за правото на данъчен кредит решението ще бъде отменено, а жалбата срещу съответната част на РА - отхвърлена. На касатора се следват разноски по производството в размер на 810.42 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение