Решение № 3567 от 4.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на завеждащия Консулска служба при посолството на Република България в Делхи, Индия, чрез процесуалния представител срещу решение 7024 от 22.11.2022г., постановено по адм. дело 3276 по описа за 2022 година по описа на Административен съд София град, с което е отменен отказ за издаване на виза тип С от 7.03.2022г. на С. Гилл от завеждащия консулска служба при посолството на Република България в Делхи, Индия и е изпратена преписката за изпълнение на задължителни указания, дадени в съдебното решение. Твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива много подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу отказа за издаване на виза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е представен отговор на касационната жалба от С. Гилл, гражданин на Република Индия, чрез процесуалния представител адвокат Бъчварова, в който отговор се поддържа правилност на съдебното решение. Развиват се подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всички тези искания се излагат и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е бил отказ за издаване на виза тип С от 7.03.2022г. на С. Гилл от завеждащия консулска служба при посолството на Република България в Делхи, Индия. Съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, но не бил в достатъчна степен мотивиран за причината, поради която е поставен. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба. Съдът само е констатирал липса на достатъчно мотиви, без да се занимава с основанията за отказ по същество, въпреки наличните доказателства в административната преписка и приети в съдебното производство, което е първа съдебна инстанция по същество на спора. Видно от представеното заверено копие от административния акт, същият представлява стандартна форма за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. В него, независимо от кратката форма, са посочени фактически и правни основания в достатъчна степен да обосноват отказа за издаване на съответния документ. Визата по своята същност представлява разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит. В конкретния случай за краткосрочно пребиваване на територията на държавата, в изключителното право на която е да направи съответните преценки и да разреши или откаже поисканото от подалото документите лице. Видно от представената преписка, извършените проверки, надлежната кореспонденция и цялата събрана информация то консулската служба и Министерството на външните работи, както и останалите данни, не може да се приеме, че взетото решение за отказ е произволно взето. От друга страна, въпреки неговата краткост за което следва да се обърне внимание органите за необходимост от повече подробности, в отказа са налице две фактически основания за отказ - липса на доказателства за достоверност на целта и условията за краткосрочното пребиваване и основателни съмнения относно надеждността на направени вече изявления на чужденеца. Посочени са и правните основания по чл.10 ал.1 т.17 и т.24 от Закона за чужденците в Република България. Следователно, налице е обосновка на отказа и достатъчна информация за чужденеца, който да защити правата си по съдебен ред и да обоснове искането си за издаване на виза за краткосрочно пребиваване. Правата на чужденеца да поиска издаване на определен тип виза са защитени и с правото му да обжалва пред две съдебни инстанции в Република България отказа за издаването. Без да се отрича правото на държавата да направи проверки и преценки при извършването на тези административни дейности. Няма пречка да се постанови решение по същество. Предвид събраните в административната преписка данни и липсата на други, които да докажат различни предпоставки, следва да се приеме, че административния акт отговаря на изискванията -материално-правни и процесуални и следва да се отхвърли жалбата, подадена срещу него. На ответника се следват разноски държавна такса 70 лв. и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и 200 лв. за настоящата инстанция общо 470 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение